Решение № 181 от 05.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Разлог, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20261240200324 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от адв. Д.Р., в качеството му на пълномощник на В.Н.З., с адрес: *, с ЕГН*, с/у Заповед за задържане на лице с рег. №* от 18.05.2026 г., издадена от полицейски орган при РУ-Б., с която В.Н.З., е задържана за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В жалбата са изложени подробни съображения, че атакуваната заповед е незаконосъобразна – немотивирана и противоречаща на целите на закона. Обективира се искане за нейната отмяна и се претендират разноски за заплатено адв. възнаграждение и заплатена държ. такса.

В проведеното СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, не се явява.

Като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган, който е издал заповедта за задържане – ст. инсп. П.Г.П., действал като полицейски инсп. при РУ-Б. В СЗ същият се явява лично, като изразява становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р., е била надлежно уведомена за инициираното съд. производство, но от същата не е постъпило становище, нито в ОСЗ се е явил прок. - неин представител.

За да се произнесе по предмета на делото, съд. състав съобрази следното:

Подадената жалба е депозирана в срок, изхожда от лице което има правен интерес от нея и е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, а съображенията за това са следните:

От събрания док-ствен материал се установява, че спрямо В.Н. З.. е издадена Заповед за задържане на лице рег. №* от 18.05.2026 г., чийто съставител е ст. инсп. П.Г.П. към РУ-Б. В заповедта, като основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е уточнено, че „За лицето има данни за държане на наркот. в-ва по чл.354а, ал.3 от НК. Вр. с образувано ДП №*/2026 г. по описа на РУ-Б., за държане на нарк. в-ва“. В текста на чл.72, ал.1, от ЗМВР, изрично е посочено, че органите на МВР могат да задържат лице: 1) за което има данни, че е извършило престъпление, 2) което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, 3) което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност, 4) при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70 от ЗМВР, 5) което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от 1 местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съд. власт, 6) обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във вр. с неговата екстрадиция или в изпълнение на ЕЗА, 7) в други случаи, определени със закон.

В настоящия случай, видно от приложените по делото писмени док-ства, в това число материалите от изисканата от РУ-Б., адм. преписка, процесната заповед за задържане е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, от ЗМВР компетентност. Спазена е и изискуемата от закона писмена форма. Безспорно заповедта за задържане по чл.72, ал.1, от ЗМВР, представлява индивидуален адм. акт и като всеки адм. акт, същата следва да бъде мотивирана, а така също и да се посочи в нея кое е конкретното правно основание /разпоредба от закона/, въз основа на което се издава. В този смисъл е и текстът на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, където е разписано, че заповедта за задържане съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането. Заповедта за задържане представлява индивидуален адм. акт, който се издава в особена обстановка.

Въпреки това, същият трябва да бъде мотивиран, като бъдат посочени правната норма и конкретните факти, дори и накратко, наложили издаването му. По този начин лицето, спрямо което е приложена тази принудителна мярка, ще е наясно какви са обстоятелствата, наложили задържането.

Основният спор по делото е концентриран в/у въпроса дали издадената заповед съдържа достатъчно конкретни фактически основания, които да оправдават ограничаването на едно от най-съществените конституционно защитени права – правото на лична свобода.

Настоящият съд. състав намира, че това изискване не е изпълнено. Като основание за задържането в заповедта е посочено единствено наличието на „данни за държане на нарк. вва по чл.354а, ал.3 от НК, вр. с образувано ДП №*/2026 г. по описа на РУ-Б., за държане на нарк. в-ва“. Тази формулировка съдържа общо твърдение и правна квалификация, но не разкрива конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които полицейският орган е прел, че спрямо жалбоподателката са налице данни за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК.

В заповедта не са посочени мястото, времето и начин на извършване на предполагаемото деяние, видът на веществото. Самото образуване на ДП не представлява достатъчно основание за задържането на конкретно лице. За прилагането на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо да съществуват конкретни и обективни данни, свързващи задържаното лице с предполагаемото престъпление. Представената по адм. преписка докладна записка не отстранява този порок. Същата се отнася до друго лице, а не до жалбоподателката, и не съдържа конкретни факти относно нейни действия или поведение, обосноваващи нейна съпричастност към престъпление по чл.354а, ал.3 НК. Данните, отнасящи се до трето лице, не могат да служат като фактическо основание за ограничаване на личната свобода на жалбоподателката.

Предвид това заповедта е немотивирана, което води до невъзможност за осъществяване на съд. контрол за законосъобразност. Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане.

Преценка за законосъобразност на 1 адм. акт е възможен само тогава, когато той съдържа минимални реквизити съгласно изискванията на АПК.

Независимо че в настоящия случай адм. орган действа при условията на оперативна самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т.2 от Тълк. решение №4 от 22.04.2004 г. на ВАС по Т.Д. №ТР №4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения адм. акт

Отделно от това, основателни са упреците на жалбоподателката, че в заповедта липсва обосновка относно необходимостта от прилагането на принудителната мярка –лишаване от свобода за срок от 24 часа. В заповедта не е посочено задържането да е било необходимо за предотвратяване извършването на престъпление, за преустановяване на противоправно 2 поведение, за предотвратяване укриването на жалбоподателката, за запазване на док-ства или за извършване на конкретни неотложни процесуални действия с нейно участие. Не е извършена преценка дали целта е могла да бъде постигната с по-лека мярка.

С оглед горното, настоящият състав намира че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената с/у нея жалба следва да се уважи.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1, АПК, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 910.00 лв./465,27 €/, от които 900.00 лв. /460,16 €/ — заплатено адв. възнаграждение, и 10.00 лв. /5,11 €/ - внесена държ. такса. Разноските са своевременно поискани и са удостоверени с представените по делото док-ства.

От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, вр. с чл.144 АПК. Поради липсата на такова възражение съдът не разполага с основание да намали служебно договореното и заплатено адв. възнаграждение.

Ето защо разноските следва да бъдат присъдени в пълния доказан размер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. №* от 18.05.2026 г., издадена от полицейски орган при РУ-Б., с която В.Н.З., с ЕГН*, е задържана за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Б., да заплати на В.Н.З., с ЕГН*, сумата от 465,27 €, равностойни на 910.00 лв. - направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3