Определение № 909 от 12.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 909 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300500711 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна от П. Г. Ш. против определение № 33/03.01.2023г., постановено по гр.д.№ 16727/2021г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено като недопустимо.

В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че за предявяване на иска по чл.439 от ГПК е необходимо да е подадено възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Погасителната давност била изтекла след издаване на заповедта за незабавно изпълнениеи и изпълнителния лист за вземанията по същата.

От въззиваемата страна „Юробанк България“АД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 16727/2021г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. е образувано по искова молба от жалбоподателката против „Юробанк България“АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 8792,94 лева- непогасен остатък от главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от 13.07.2016г. по ч.гр.д. № 569/2016г. на РС- гр.Смолян. Твърди се, че горепосочените вземания са погасени по давност, като давността за вземането за главницата била изтекла най- късно на 13.07.2021г., а за лихвите- на 13.07.2019г.. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 331/2019г. на ЧСИ Тодор Витанов. Твърди се също така, че ЧСИ е връчил на жалбоподателката заповедта за незабавно изпълнение на 12.08.2021г., като тя не била подали възражение по чл.414 от ГПК против същата.

В мотивите към обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че заповедта за незабавно изпълнение не е връчена на жалбоподателката, поради което не е преклудирана възможността тя да реализира защитата си чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК и в евентуално последващо исково производството по чл.422. Приема се също така, че искът по чл.439 от ГПК е допустим само тогава, когато се основава на факти, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение.

Решаващ за спора по допустимостта на иска се явява въпросът относно спазване на 1 изискването на чл.439, ал.2 от ГПК, а именно искът на длъжника да се основава на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай изпълнителното основание е заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Същата подлежи на принудително изпълнение от момента на издаването й, независимо от това дали длъжникът ще подаде възражение по чл.414 от ГПК или частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение.

Следователно в производството по чл.417 от ГПК съдебното дирене приключва с издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а не с изтичане на срока за обжалване или за подаване на възражение. Това е така, тъй като кредиторът не е длъжен да заведе изпълнително производство, а би могъл да го заведе и след повече от пет години от издаване на изпълнителния титул, при което стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение би настъпило след изтичане на погасителна давност. Ако се приеме, че искът по чл.439 от ГПК следва да се основава на обстоятелства настъпили след изтичане на сроковете по чл.414, ал.2 и чл.419, ал.1 от ГПК, то длъжникът би бил лишен от възможността да реализира защита чрез позоваване на изтекла погасителна давност през период от датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение до връчването й от съдебен изпълнител. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото се върне на ПдРС, ХХІІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 33/03.01.2023г., постановено по гр.д.№ 16727/2021г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено като недопустимо.

ВРЪЩА делото на ПдРС, ХХІІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2