Решение № 4320 от 14.09.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15884/2025
- Вид
- Решение № 4320
- Подписан
- 14.09.2026
- Състав
- София Сотирова Монева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б. "л" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 28 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4320 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330115884 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Д. А. А., ЕГН: **********, с посочен и постоянен адрес: с. *****, общ.
*****, обл. *****, ул. „***************” № **, и с настоящ адрес: гр. ******, бул.
„*******” № **, ет. **, ап. **, процесуално представляван по пълномощие от адв. Е. Г. И., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – ******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр.
******, ул. „*******“ № **, моли съда да осъди ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК:
202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна“ № 16, „САП Център София“, ет. 8, представлявано от С. Ю. А. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. Л. В. В., вписана в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „******“ № **, ет. **, сумата от 1 148, 61 лева (587, 27 евро), подлежаща на връщане като платена без основание над главницата по сключен помежду им нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва върху главното вземане от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2025 г., до окончателното му изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.
Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с Молба вх. № 68997/07.07.2026 г. поддържа иска, а ответникът с Молба вх. № 69533/08.07.2026 г. претендира за отхвърлянето му.
1
В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа исковата претенция, а ответното дружество не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им от разстояние по електронен път Договор № ******/*******г. за потребителски кредит (л. 22 – л. 28 и л. 39) и приложимите към него Общи условия (л. 34 – л. 39) ответникът, от една страна като „Кредитодател”, предоставил на ищеца, от друга страна като „Кредитополучател”, потребителски кредит от 1 066, 70 лева, от които 1 000, 00 лева превел на последния чрез платежната система на „*******“ АД, съгласно Разписка № ******/*******г. (л. 43), а остатъкът от 66, 70 лева с негово съгласие – директно по сметка на „************“ ЕАД, ЕИК: *******, за заплащане на дължимата се от него застрахователна премия за застраховка „Живот“ по Застрахователен сертификат № ******/*******г., в уверение на което от застрахователната компания е издадено Удостоверение изх. № ******/*******г. (л. 43).
Предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 29 – л. 34), заемателят се задължил в срок до 16.11.2025 г. да възстанови на заемодателя заемната сума и да му заплати лихва от 218, 00 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 35, 81%, а съгласно Приложение № 4 (л. 39) към договора – и такса от 99, 96 лева за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, или общо да престира 1 384, 66 лева при годишен процент на разходите от 65, 00%. Погасяването следвало да осъществява разсрочено в периода от 16.12.2024 г. до 16.11.2025 г. на 12 равни месечни анюитетни вноски с падеж на 16-о число на месеца, първите 11 от които от по 115, 39 лева, а финалната от 115, 37 лева, подробно описани в погасителен план (л. 28), неразделна част към съглашението.
В чл. 4 от Приложение № 5 към него (чл. 27) било уговорено, че ищецът дължи на ответното дружество и неустойка от 2, 97 лева средно на ден, начислявана на месец, възлизаща за целия срок на издължаване общо на 1 083, 00 лева и платима на части ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях на 90, 25 лева, увеличаваща първите 11 на 205, 64 лева, а последната – на 205, 62 лева, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 1 от Приложение № 5 в срок до края на деня, следващ този на договорното обвързване, да учреди в полза на насрещната страна едно от следните обезпечения: банкова гаранция в размер на 1 384, 68 лева с валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на кредита или поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо на изискванията чл. 2, ал. 1 от цитираното Приложение № 5 – а именно да има нетен осигурителен доход от 1 500, 00 лева, да е над 20-годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор, да има не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да няма неплатени 2 осигуровка за последните две години и задължения към други кредитни или финансови институции или ако има, кредитната му история в Централния кредитен регистър към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“.
С Молба вх. № 69533/08.07.2026 г. ответникът признава обстоятелството, което е видно и от представената с исковата молба Разписка № ******/*******г. (л. 3 от гр. дело № 2663/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол), издадена от „*******“ АД, че до момента заемателят е извършил едно погашение по кредита от 1 648, 61 лева.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът претендира връщане на сумата от 1 148, 61 лева (587, 27 евро) като недължимо платена над главницата по недействителен договор за кредит, поради което искът му намира материалноправното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.
По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.
В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.
Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.
Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.
Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.
3
Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.
Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните 4 вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
Разпечатката съдържа 32 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ccf4fb1-fffb-4417-82ca-17583451966d