Решение № 33 от 06.01.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 1505/2023
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 06.01.2024
- В сила
- 03.09.2024
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Кюстендил, 06.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520101505 по описа за 2023 година взе предвид следното:
Предявен е владелчески иск с правно основание чл.75 ЗС от Н. Д. П. срещу Р. Д. Б., при евентуалност – срещу „Агролес Макс“ ЕООД, с управител Р. Д. Б., за осъждане на последните да предадат владението върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18506/20.02.2020г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: с. ****, трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване – пасище, с площ от 2000 кв.м., подотдел 180/10, кв.м. 1998, поляна, номер по предходен план: 000082, при съседи: ПИ с идентификатор 2811.18.463, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор 2811.18.471 и ПИ с идентификатор 2811.18.95, както и да прекратят действията, с които нарушават владението на процесния имот.
Ищецът твърди, че бил арендатор на трайни насаждения в с. ***, където се намирал и процесният имот, който ползвал и владеел повече от 10 години, явно и спокойно, без някой друг да е предявявал каквито и да е претенции към него. За този период ищецът направил следните подобрения в имота, а именно: изравняване на същия и запълване на падините с пръст; запълване на съществуващи ями, възникнали след отстраняване на авария или след прокопаване на нов водопровод; терасиране на имота и изграждане на рампа за товаро-разтоварителна дейност; докарване на трошен камък за чакълиране на имота, както и чакълиране на част от имота. В процесния имот ищецът 1 държал автомобили, трактори и прикачен инвентар, доколкото същият бил и достъпът на ищеца до съседния имот, който ищецът обработвал по силата на договор за аренда. На 27.06.2023г. за голямо учудване на ищеца открил на място купчина натрошен камък, разнесена по имота, както и паркирани автомобили, собственост на ответното дружество или на Р. Д. Б.. Предвид гореизложеното, и въпреки че ответникът знаел, че ищецът от години ползвал и владеел имота, го лишил от владението му върху същия. Моли съда да уважи исковата му претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК Р. Д. Б. е подал отговори на исковата молба, веднъж в лично качество, и втори път – като управител на „Агролес Макс“ ЕООД, като същите имат идентично съдържание. На първо място, твърди, че ищецът не бил облагородявал имота, както и че не го бил виждал да го владее или стопанисва, съответно, твърденията на ищеца в тази насока били голословни и не отговаряли на действителното фактическо положение.
Твърди, че в съседен на процесния имот се намирала неговата фабрика, но въпреки това обстоятелство самият той не бил владял или ползвал процесния имот, нито в лично качество, нито в качеството му на управител на представляваното от него дружество. Твърди, че негови автомобили не били паркирани в процесния имот. По отношение на твърденията за натрошения камък, твърди, че много малко количество е било изсипано пред вратата на собствения му имот, поради което го бил избутал към процесния, за да може да осигури безпрепятствен достъп до фабриката си. Бил си позволявал да влезе в процесния имот веднъж-два пъти годишно, само за да почисти тревата около оградата с неговия имот, доколкото такива били изискванията с оглед пожарна безопасност. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат твърденията и исканията си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:
Производството за защита на владението е уредено като особено исково такова, уредено в Глава 30 на ГПК. Същото цели да защити владението като фактическо състояние, съответно, извън предмета му е спорът за права върху същата вещ. Тази защита може да бъде дадена срещу всеки нарушител на владението, включително и срещу собственика й.
На следващо място, предявеният владелчески иск по чл.75 ЗС следва да се предяви в шестмесечен срок от датата на нарушението. Този срок е преклузивен и за него съдът следи служебно. При първоначалната преценка за допустимост на предявения иск, съдът се ръководи от твърденията в исковата молба за датата на нарушението, чиято достоверност подлежи на установяване в хода на съдебното производство. /така Решение № 373 от 2
23.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 407/2012 г., I г. о., ГК/. В процесния случай е посочена конкретна дата на нарушение, а именно – 27.06.2023г., а съдът е сезиран с иск чрез подаване на исковата молба на 17.07.2023г., съответно, шестмесечния срок е спазен.
По отношение на неговата основателност, съдът приема следното:
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че е владял процесния имот; че владението му е продължило непрекъснато повече от 6 месеца, считано от нарушението назад; че ответникът е нарушил владението, като го е отнел, извършвайки описаните в исковата молба действия.
Безспорно между страните е обстоятелството, че процесният имот е съседен на имот, собствен на ответника, в който е построен дърводелски цех.
От представените и приети по делото като писмени доказателства договори за аренда №№ ПО-02-18/12.09.2013г. и ПО-02-19/12.09.2013г. със страна ищецът, се установява, че същият обработва земеделски земи, съседни на процесния имот.
Представено е копие от споразумение, сключено на 27.12.2020г. между ищеца и „Пи Ент Брадърс“ ООД, по силата на което дружеството се задължило да настели трошен камък/чакъл в имот с идентификационен № 000082, находящ се в с. ***
Видно от копие на Скица на поземлен имот № 15-942277-31.08.2023г. относно процесния такъв, същият е имал номер по предходен план: 000082.
Посочените писмени доказателства косвено подкрепят твърденията на ищеца, че ползва имота от около десет години, доколкото имотът се намира в непосредствена близост до земите, които обработва, съответно, преминава през същия, за да достигне до тях, като го използва и за паркиране на земеделска техника. Поради тази причина е посипал част от имота с чакъл. В този смисъл са и свидетелските показания на Й. Б. Д., които съдът кредитира като подробни, логични и добросъвестно депозирани. От тях се установява ползването на процесния имот от страна на ищеца за паркиране на земеделска техника в същия, като свидетелят е очевидец на това обстоятелство.
Последният помага на ищеца в работата му от години, редовно посещава мястото, като последно е бил през пролетта на 2023г.
Свидетелят К. С. К. от години познава ищеца и семейството му, запознат е с работата му като земеделец, помагал му е в засаждане и окопаване на сливови дървета. За процесния имот знае, че се използва от ищеца за съхранение на земеделска техника, че същият е изсипал чакъл в него и че е изградил рампа през 2022г. или през 2021г. Като част от местна ловна дружина често минавал покрай имота, когато ходи да ловува. Твърди, че веднъж е забелязал паркирани в същия имот камион и леки коли, без да знае чия собственост, като това се е случило през месец октомври 2023г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото ги счита за подробни и 3 безпротиворечиви.
Свидетелят Петър Д. П. дава подробни показания във връзка с процесния случай. Същият е брат на ищеца и като такъв е добре запознат с отношенията между страните. Нещо повече, твърди, че лично той заедно с други работници е почиствал и облагородявал процесния имот, доколкото същият е използван за вход към земите, които обработвали с ищеца. Твърди, че от около 10 години явно и спокойно ищецът и той са владели и продължават да владеят имота във връзка със селскостопанската им работа, доколкото в него паркират необходимата им техника. Не знае кои са собствениците, макар с ищеца да са се интересували по въпроса. Твърди, че имотът редовно се поддържа, култивира, изравнен е, част от него е с насипан чакъл. Свидетелят твърди, че лично е видял, докато е минавал след работа, някакви непознати хора да „разбутват“, по точните думи на свидетеля, част от стоварената там баластра, след което се обадил на ищеца да го уведоми за това. По-късно ищецът му доверил, че е разговарял с ответника по въпроса.
Твърди, че случаят е от лятото, но не си спомня добре дали е от 2022г., или 2023г. Съдът кредитира посочените свидетелски показания предвид разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед на близкото родство между него и ищеца, като счита, че въпреки евентуалната заинтересованост от изхода на спора, посочените показания са подкрепени от вече обсъдения доказателствен материал.
Свидетелите на страната на ответника – В. Т. Г. и С. И. А., свидетелстват, че на процесния имот има поставена рампа и разстлан чакъл, но не знаят и не са виждали от кого е направено това. Съответно, в тази им част показанията им се припокриват с вече обсъдените показания на другите свидетели, доведени от ищеца. Съдът кредитира същите, като счита, че не са разколебани от показанията на свидетеля Е.Ц.A., който твърди, че не е виждал някой да стопанисва имота, нито че в същия са извършвани каквито и да е дейности или да имало някаква техника. Тези показания са изолирани с оглед на останалия доказателствен материал по делото и не разколебават изводите на съда.
Анализирайки посочените доказателства по отделно и в съвкупност, съдът счита, че процесният имот не може да бъде защитен надлежно с иск по чл.75 ЗС. Причината за това е, че в настоящия случай се касае за обикновено фактическо господство върху процесния имот, но не и за владение съгласно дефиницията на чл.68 ЗС. Съгласно Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/ 2012 г., I г. о., ГК владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака- упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта / така решение № 304 от 4.V. 1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г.
4 о, решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о./. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Както е прието в решение 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, I г. о. не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението, обаче, изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. За разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл.81 ЗС. В конкретния случай съдът не счита, че е налице намерение за своене на процесния имот за ищеца въпреки употребените изрази в исковата молба като „явно“ и „несмущавано“, доколкото от всичките доказателства по делото се установява ползване на имота с оглед на изпълнение на земеделската си работа по съседните земи, които не са негови собствени, а ги обработва по силата на договор за аренда.