Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2126 от 15.05.2025, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 352/2025
Вид
Решение № 2126
Подписан
15.05.2025
В сила
15.05.2025
Състав
Мария Хубчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2126

Пазарджик, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20257150700352 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, във вр. с чл. 267, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е въз основа на жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана от и.ф. Главен прокурор срещу Решение № 79 от 18.03.2025 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 40-16-462#2 от 04.03.2025 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от и.ф. Главен прокурор срещу Разпореждане № 40-16-462#1 от 20.02.2025 год. от П. Д. – Старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, с което е отказано да се образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пазарджик с Определение № 3256 от 07.04.2025 год. по адм. дело № 717 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, издадено в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли се за отмяна на оспорения акт и делото да се върне като административна преписка на публичния изпълнител за ново произнасяне и предприемане на съответните действия. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП-Пловдив, не изразява становище по жалбата в открито съдебно заседание. С изпращане на административната преписка до съда е приложено становище по адм. дело № 717 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив. В него е изложено становище за неоснователност на жалбата и се моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба изх. № 333/2025 год. от 10.02.2025 год. Прокуратурата на Република България е поскала от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик да се предприемат необходимите действия по събиране на вземане в полза на Прокуратурата на РБ, произтекли от задължение на А. П. У. за разноски по НОХД № 734/2023 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. В молбата се сочи, че по делото е сключено Споразумение № 6 от 04.04.2024 год., влязло в законна сила на същата дата, въз основа на което е издаден изпълнителен лист за сумата от 4766,27 лева, представляваща разноски в полза на Държавата по сметка на Окръжна прокуратура – Пазарджик. Към молбата е приложен Изпълнителен лист № 38 от 13.05.2024 год. по НОХД № 734/2023 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в полза на Прокуратурата на РБ.

С Разпореждане с изх. № 40-16-462#1 от 20.02.2025 год. Старши публичен изпълнител при Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик – П. Д., е отказано да се образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК по № 38 от 13.05.2024 год. по НОХД № 734/2023 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в полза на Прокуратурата на РБ. В него е посочено, че вземането по представения изпълнителен лист не се обхваща от лимитивното изброяване по чл. 162 от ДОПК, още повече, че същото е императивно. Разноските, направени от държавни органи, не са публични вземания, дори да са присъдени по дела с предмет публично държавно или общински вземане. Според чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. Разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и др. са с частноправен характер. В заключение е посочено, че след като вземането е от частноправен характер, то за събирането му е предвиден друг ред, различен от този по ДОПК.

С жалба изх. № 333/2025 год. от 27.02.2025 год. оспорващият е обжалвал разпореждането пред Директора на ТД на НАП – Пловдив. Последният се е произнесъл с Решение № 79 от 18.03.2025 год., с което е оставила без уважение жалба вх. № 40-16-462#2 от 04.03.2025 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от и.ф. Главен прокурор срещу Разпореждане № 40-16-462#1 от 20.02.2025 год. от П. Д. – Старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, с което е отказано да се образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК.

На 24.03.2025 год. Прокуратурата на Република България, представлявана от и.ф. Главен прокурор е подала жалбата срещу процесното решение пред административния съд.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от лице, имащо правен интерес от предявеното оспорване и е подадена в законоустановения срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, обективирано е в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. При издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното:

За да остави без разглеждане жалбата на ПРБ против разпореждането административният орган е приел, че вземането за разноски по цитираното НОХД не е публично вземане. Посочил е, че разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и други, са с частноправен характер и споделил съображенията на издателя на разпореждането – за разлика от публичните вземания, които обичайно постъпват в централния бюджет, разноските по дела, като разход на съответната администрация постъпват в нейния бюджет, поради частноправния си характер. Също така е заявил, че лицата могат да си ги търсят по общия граждански процесуален ред. Публичните държавни вземания се събират от публичните изпълнители от НАП по реда на ДОПК, а частните се събират от държавни или частни съдебни изпълнителни по реда на ГПК. Вземанията за поети от бюджета на Прокуратурата на Република България разноски в досъдебната фаза на наказателния процес по наказателни дела от общ характер, независимо от акта, с който били установени/присъдени, не са публични и не са изрично предвидени в чл. 162, ал. 2 от ДОПК, а в ал. 4 от същия законодателят е изключил всички останали вземания, като ги е определил като частни. Тези разноски не са публично вземане не само поради изричното им изключване, а най-вече с оглед естеството им. В случая разноските представлявали суми, възниквали по повод на възлагане извършването на експертизи, назначаването на преводачи и тълковници и др. и по своята същност са частноправни отношения, в които държавата участвала като равнопоставен субект, който получава съответната услуга от ответната страна. Изрично е заявено, че задължението не попада в изключенията по чл. 3, ал. 7 от Закона за НАП, поради което не подлежи на събиране и по този ред.

Изложените съображения в процесното решение не се споделят от съда.

Противно на приетото от страна на ответника изброяването в чл. 162, ал. 2 от ДОПК не е изчерпателно. Това е така, защото съгласно, цитираната разпоредба, публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т. 1 – 8.

В чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК се посочват за публични вземания такива за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, в чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК е използван изразът „... други вноски, установени по основание и размер със закон“, а в чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК като публични са определени вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон, т. е., за да се оредели изчерпателно кои вземания са публични, нормата следва да бъде тълкувана.

Разпоредба на чл. 162, ал. 2 от ДОПК са заложени няколко критерия, на чиято основа едно вземане следва да се определи като публично. Първият е субектът на вземането. В случая Прокуратурата на Република България е държавен орган и попада в кръга на възможните публични взискатели. Вторият е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. От изброените в чл. 162, ал. 2, т. 1 - 8 от ДОПК възможни хипотези е видно, че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия. В случая разноските по посоченото НОХД произтичат от сключено споразумение, влязло в законна сила на 04.04.2024 год. и въз основа на него е издаден Изпълнителен лист № 38 от 13.05.2024 год. по НОХД № 734/2023 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в полза на Прокуратурата на РБ.

Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Поради това положение следва да се приеме, че безспорно е налице вземане в полза на Държавата по влязла в сила присъда, като, както вече се посочи, Прокуратурата на Република България попада в тази категория субекти, респ. има качеството на публичен взискател. Освен това, правоотношението, по повод на което е възникнало вземането по изпълнителния лист е за разноски, направени по време на досъдебното производство, т.е. в рамките на производство по реда на НПК. Процесуалните правоотношения по правило са държавноправни, тъй като са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт и страните, които са подчинени на тази власт.

Предвид изложеното, съдът не може да сподели тезата на ответника, че разноските, направени в рамките на производството по НПК за назначаването на вещи лица, преводачи и тълковници и др. и по своята същност са частноправни отношения, в които държавата участва като равнопоставен субект. Становището, че в производствата по НПК не са част от упражняването на държавна власт е в противоречие с принципа за разделение на властите и във формата на държавно управление, заложени с Конституцията на Република България.