Решение № 9 от 08.01.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Разград, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА Т. при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА Т. Гражданско дело № 20243330100835 по описа за 2024 година

Депозирана е искова молба от Н. Т. К., К. Т. К., М. Т. К. и В. Т. М. срещу М. М.

М., с която молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците се явяват собственици на по 1/12 ид.ч. всеки, или общо на 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот, намиращ се в село Т., община Лозница, с административен адрес: ул.“*******, представляващ имот № 319 в квартал 18 по ЗРП на село Т. от 1986г., с площ 2061 кв.метра, за който е отреден УПИ I с площ 1189 кв.метра и УПИ II с площ 979 кв.метра, заедно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ 109 кв.метра и паянтова стопанска сграда с площ 6З кв.метра. Ищците се легитимират като собственици на описания имот по наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност, в периода от смъртта на баща им Т. К. С., бивш жител на село Т., починал на 02.03.2007г., след което имотите са се владяли от тях, присъединените на оси. чл. 82 ЗС към тяхното, владение на баща им и на родителите му К. С. С., б.ж. на с. Т., починал на 23.01.1999г. и Н.

В. С.а, б.ж. на с. Т., започнало през 1948г., както и да предаде на ищците владението върху 1/3 ид. ч. от имота. Молят, на основание чл. 537, ал. 2 ТПК да бъде отменен в частта за 1/3 ид. ч. от имота нотариален акт № **********г. на нотариус В. Т. с район на действие Районен съд - Разград, рег.№ 312 на Нотариалната камара. Твърдят, че имота бил собствен на техните баба и дядо, живели там до смъртта си. Баща им Т. С. също живял там в периода 2000 2007 г. След смъртта му, ищците предоставили за ползване имота на съседи, срещу задължението да го поддържат. Ищците твърдят, че никога не са изоставяли имота си - наглеждали го, почиствали двора, като не са правили подобрения. Позволили на съседите Ф. и Ф. М. да гледат в техния двор овцете си. Сочат, че владението им било явно, непрекъснато и необезпокоявано е продължило до м. декември 2023г., когато ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение и ги лишил от ползването на собствените им идеални части от имота, за което разбрали през месец ноември 2023г. Претендират обезщетение за лишаването им от 1 възможността да ползват имота в размер на 400 лв./ месечно. Прилагат:

Удостоверения за наследници изх. № 0010/14.02.2024г., изх. № 0011/14.02.2024г. и изх. № 0012/14.02.2024г., издадени от длъжностно лице на село Т., община Лозница, област Разград; Разписен лист към плана на село Т., община Лозница от 1986г.; Нотариален акт № **********г. на нотариус В. Т. с район на действие Районен съд - Разград, рег.№ 312 на НК. Искат на основание чл. 186 ГПК да бъде изискано от нотариус В. Т. с район на действие Районен съд - Разград, рег.№ 312 на НК на нотариално дело №39 от 2023год., включително Постановление от 07.12.2023г.; да бъдат призовани като свидетели тримата души, които са били свидетели по обстоятелствената проверка; да бъде назначена съдебно-техническа експертиза с конкретно формулирани въпроси към експерта; да бъде призован свидетеля Ф. Ш. М., като за целта е внесен депозит за възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. М. М., чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на исковата претенция, неоснователност и недоказаност на същата. Не оспорва твърденията на ищците, че в разписния лист към РП на с. Т., като собственик на имота е записан дядо им К. С. С., както й през коя година, какво е построено в имота, както и че до смъртта си К. и Николина С.и са живели в процесния имот. След смъртта на К. С. - 1999 г. в имота до 2006г. е живял Т. К. С., когато се е разболял и е отишъл да се лекува в град Варна, където почива през 2007 г.

След неговата смърт за имота основно се е грижила неговата сестра А. Д., която е допуснала в него да живее за кратко време жена, която е гледала кози.

Тя, заедно с брат си В. се съгласили да продадат наследения имот, като заявили, че нямат акт за собственост. Ответника се консултирал с нотариус, изготвили договор за покупко-продажба, заплатил авансова цена и започнал да владее имота считано от 20.03.2011 г. - явно, необезпокоявано, непрекъснато и несъмнено. В резултат, спазвайки процедурата нотариусът изготвил НА № ****** г., с който М. М. бил признат за собственик. Същият счита, че е придобил имота в режим на СИО, доколкото е сключил граждански брак с Д. Е. А. с ЕГН **********, на 08.09.2020 г. Отрича ищците са владяли имота, нито лично, нито чрез другиго за себе си, както и възможността им да присъединят към своето владение на осн. чл. 82 от ЗС, това на баща им, считано от 2000 г. до 2007 г., а съответно и на дядо си и баба си от 1948 г.

Твърди, че е налице прекъсване между владенията като те са изгубили владението след смъртта на баща им Т. С. за повече от 6 месеца. Счита, че с изгубване на владението юридически се заличава с обратна сила изтеклия в тяхна полза период на давностния срок. Твърди още, че имотът в данъчната служба при Община Лозница не е бил предеклариран - нито от Т. С., нито от ищците, след неговата смърт. Дължимите за имота данъци, считано от 2010 г. били заплатени от ответника. Сочи, че когато се касае за владение върху чужд имот /не съсобствен/ е в сила презумпцията на чл. 69 ЗС, която предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си и в тази връзка други манифестиращи намерение за своене действия, освен упражняване на фактическата власт, не са необходими. Представя: Договор за покупкопродажба от 20.03.2011г.; Приходни квитанции за платени данъци от 25.10.2023 г. и 25.04.2024 г., изд. от Общ. Лозница; Техническо описание на имота, изх. № 589/24.10.2023 г.; Удостоверение изх. № 590 от 24.10.2023 г., изд. от Община Лозница. Счита, че искането на ищците за назначаване на съдебно- техническа експертиза не е относимо към предмета на делото, тъй като не се спорят характеристичните данни на имота. Моли да бъдат 2 допуснати при режим на довеждане трима свидетели за доказване твърденията изложени в писмения отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, анализира ги в съвкупност с депозираните гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Процесният имот към дата 1986г /с оглед данните на разписният лист към регулационния план/ е бил собствен на К. С. С., който факт е неоспорен от ответника.

Н. Великова С.а /съпруга на К. С./ е починала на 21.08.1997г. К. С. е починал на 23.01.1999г. Двамата оставят наследници трима низходящи – В. К. С., А. К.

Д. и Т. К. С.. Налице е наследяване по закон.

На 02.03.2007г. е починал Т. К. С., оставяйки за наследници от първи ред съпругата си В. П. С.а /починала 02.05.2012г./ и четирите си деца – Н. Т. К., К.

Т. К., М. Т. К. и В. Т. К.. Налице е наследяване по закон.

В периода след смъртта на Н. и К. С.и в имота живял Т. К. С. до смъртта си през 2007г.

През 2023г. М. М. М. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота под № ********* г. на В. Т. - нотариус с район на действие Районен съд гр. Разград, peг. № 312 на Нотариалната камара вписан в Служба по вписванията – Разград с вх. рег. № **********, № по описната книга 2977/2023 г. В нотариалния акт имота е описан както ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №319 в кв. 18 по ЗРП на с. Т., с площ 2061 кв.м., за който са отредени УПИ I с площ 1189 кв.м. и УПИ II с площ 979 кв.м., ведно с построените паянтова жилищна сграда с площ 109 кв.м., построена 1951 г. и паянтова стопанска сграда с площ 63 кв.м., построена 1969 г.

По делото е представен проект на спогодба за решаване на правния спор, която съдът е отказал да одобри като недопустима с оглед предмета на делото и целените правна промяна и последици.

В с.з. ответникът е признал обстоятелствата в исковата молба, като признанието на иска съдът приема като признание на факти и с оглед гарантираната на страните възможност за избор на процесуално поведение /активна или пасивна защита/, целящо постигане на търсен правен резултат.

Гласни доказателства са депозирани от свидетеля Ф. Ш. М. – съсед на имота.

Твърди, че живее в село Т., точно срещу процесния имот, считано от 1976 година. Помагал е на К. и Н. с поддръжката на двора и къщата, със селскостопанската работа, а когато починали – продължил да поддържа имота.

С разрешение на наследниците /ищци/ ползвал двора им да отглежда животни – кокошки имал. М. заявила пред него, че ще строи вила, поради което не е нужно вече да поддържа покрива и керемидите на постройката. Пуснал гълъби вътре в къщата, не била годна за обитаване. Всяка година по един път поне идвали всеки от ищците, наглеждали двора и имота, срещали се и със съседа. Изненадващо за него се появил ответника М. и му казал да си махне животните, че е купил имота. Било зима, Ф. помолил да изчакат до пролетта, защото няма къде да ги прибере, не бил подготвил постройка.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Предявеният иск е основателен.

Със смъртта на Н. Великова С.а и К. С. С. собственици по силата на наследството правоприемство по закон, са децата им В. К. С., А. К. Д. и Т. К.

С. – всеки от които придобива по 1/3 ид.част от имота.

Със смъртта на Т. К. С. /02.03.2007г./ и съпругата му В. П. С.а /02.05.2012г./, собственици по силата на наследството правоприемство по закон, са четирите 3 им деца – Н. Т. К., К. Т. К., М. Т. К. и В. Т. К. – всяко от които придобива по 1/4 ид. част от дела на наследодателите си, или по 1/12 ид. част от имота.

За периода от 2007г. /с оглед и неоспореното до тогава владение/ до 2023г. безспорно се установи осъществено ползване на процесния имот от наследниците на Т. К.. Непротиворечива е константната съдебна практика, потвърдена и от ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, съгласно която при наследствено правоприемство владението преминава по право към всички наследници, независимо кой от тях ползва имота. Общото основание, на което е придобита съсобствеността, прави съсобственика държател на идеалните части на останалите съсобстваници и презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена. В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение.

Безспорно е и качеството на ищците на наследници от първи ред по закон на починалите си родители - Т. К. С. и В. П. С.а. В резултат на наследственото правоприемство ищците са придобили от родителите си всеки по 1/12 ид.ч. или общо 1/3 ид.ч. от имота.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и направените правни изводи, следва ИМ да бъде уважена, до размера на дяловете от собствеността, съгласно представените по делото документи, а именно по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците или общо 1/3 ид.ч.от процесния имот.

По отношение предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да бъде установено кумулативно следното: ищецът да е собственик на имота, предмет на исковата претенция, вещта да се намира във владение на ответника, който я владее или държи без основание. Въз основа на изложените по-горе факти, се установи, че ищците са собственици на идеална част от процесния имот, по силата на настъпило наследствено правоприемство.

Фактът, че ответникът М. М. М. упражнява фактическа власт, е безспорно установен. Същият упражнява това си право, като се основава на титул за собственост. Тъй като се установи факта на незагубено владение от страна на ищците, досежно придобитите по наследство ид.части, то ответника владее без правно основание дела на ищците, а именно общо 1/3 ид.ч. от процесния имот. В тази връзка съдът счита, че осъдителният иск по ЗС е основателен и доказан, като следва да бъде уважен изцяло.

В тази връзка, осъдителният иск за предаване на владение също следва да бъде уважен.

Оспорването на КНА по обстоятелствена проверка не е допустимо на самостоятелно основание. При обективно съединяване с иск за собственост, е допустимо оспорване на КНА по чл. 537, ал. 2 ГПК, а съгласно ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК е винаги последица на постановяване на съдебно решение, с което се признават права на трети лица.