Решение № 390 от 14.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000314 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Център за психично здраве - София” ЕООД, чрез адв. Г. срещу решение № 75 от 12.01.2024г., постановено по т.д. № 1341/2023г. по описа на СГС, т.о., VІ-16 състав, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове срещу „Парсек груп“ ЕООД, за неустойка в размер на 50 000 лева частично от 1 099 500 лева по чл. 44 от договор № 24/24.06.2022г. за проектиране, основен ремонт и оборудване на сграда с идентификатор ***, в размер на 25 % от стойността му и за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, за сумата от 10 000 лева частично от 113 196,59 лева, дължимо за периода 15.08.2022г. до 09.07.2023г. и е осъден да заплати на ответника 6 540 лева разноски по делото.

Въззивникът/ищецът - „Център за психично здраве - София” ЕООД счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че сключеният договор за обществена поръчка е фиксирана сделка, с точен времеви обхват на всяка една от отделните дейности предмет на договора.

Изпълнителят е поел задължението по договора да изготви идеен проект за 20 дни, работен проект за 20 дни и срок за изпълнение на договорените СМР за 330 дни. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, изпълнителят представял на възложителя идейния проект, като срокът за изготвяне е 20 дни от получаване на възлагателното писмо. Първоинстанционният съд неправилно не е съобразил, че възлагателното писмо на възложителя е от 24.06.2022г. и 1 срокът за изпълнение на задължението за изработване на идеен проект е изтекъл на 14.07.2022г. Без предоставянето за съгласуване на възложителя на този идеен проект в част „Архитектура“ и в част „Геодезия“, било невъзможно да се извърши основен ремонт на сградата, предмет на договора за обществена поръчка, тъй като срокът за предаване на идейния проект е фиксиран с точно определен времеви обхват. Съдът е игнорирал договореното в чл. 25.1. от договора между страните, че изпълнителят носи пълна отговорност за действията и бездействията на своите служители. Неизпълнението на задължението за изготвяне на идеен проект към 14.07.2022г. е послужило за основание за едностранно разваляне на договора от възложителя на 15.08.2022г. Съдът не е отчел, че това представлявало неизпълнение на задължение от изпълнителя по чл. 258 от ЗЗД, а именно да изработи договореното с грижата на добрия търговец, съгласно чл. 302 ТЗ. На следващо място твърди, че ответното търговско дружество не е изпълнило поетите договорни задължения, с което бил нарушен и чл. 261 от ЗЗД. Към 12.08.2022г. ищецът бил уведомен от Община Шабла, че „Парсек груп“ ЕООД не е извършил СМР по договор № Д98/22.06.2021г. и възложителят го е прекратил поради пълно неизпълнение. На 12.08.2022г. ответникът е получил уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че „Парсек груп“ ЕООД е прехвърлило вземането си за възнаграждение от ищеца по договора за обществена поръчка в размер на 4 398 000 лева на „Аква конструкт груп“ ЕООД, който по реда на обезпечителния процес наложил запор върху вземането от „ЦПЗ-София“ ЕООД за сумата от 290 062,09 лева.

На следващо място твърди, че допуснатото от изпълнителя забавяне в изпълнение на договора не можело да бъде преодоляно, тъй като всяка една дейност от него е с фиксиран срок. Неизпълнението на договорената дейност в определения срок било сериозно нарушение на договора, което водело до неговото прекратяване едностранно от възложителя без предизвестие. Според въззивника, съдът не е отчел липсата на доказателства за извършени действия от изпълнителя в първите 10 дни от влизане в сила на договора, нито в последствие до изтичането на срока за изготвяне на идеен проект до 14.07.2022г. Това забавяне не можело да бъде преодоляно, неизпълнението е значително и представлявало сериозно нарушение на договорените задължения, поради което е довело до едностранно прекратяване на договора на 15.08.2022г. Публикуването на 16.08.2022г. заявление от ответника, че ще изработи идеен проект до 17.08.2022г. не кореспондирало с договора и закона. От представените доказателства по делото се обосновавал извод, че след 15.08.2022г. не можел да се изпълни договора в срок, тъй като са изминали повече от 30 дни след срока за изготвяне на идейния проект, с което било изядено времето за изготвяне на работен проект и за частично изпълнение на СМР. Съдът не е отчел, че договорът е сключен при условията на ЗОП и липсвало правно основание за неговото продължаване, както и че изпълнителят нямал желание за изпълнение на своите задължения. Изпълнителят нямало да може да изпълни в срок работата, което давало правото на възложителя да развали договора по реда на чл. 87, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 2 от ЗЗД. В чл. 44 от договора е уговорено правото на възложителя да получи неустойка в размер на 25 % от общата стойност за изпълнение на всички дейности, при неизпълнение от изпълнителя на негови задължения довели до прекратяване на договора. В представената писмена защита преразказва изложените 2 съображения във въззивната жалба. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените частични искови претенции.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Въззиваемият/ответникът - „Парсек груп“ ЕООД е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. Ц.. Твърди, че договорът е прекратен без правно основание. В чл. 4, ал. 3, т. 1 от договора бил регламентиран срок за изготвяне на идеен проект, като забавата за неговото изготвяне е основание за начисляване на неустойка съгласно чл. 41, ал.

1 от договора, а не за неговото прекратяване. Основанията за прекратяване на договора са предвидени в чл. 55 от договора и нито едно от тях не е налице. На следващо място твърди, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като е прекратил договора без да даде подходящ срок за изпълнение на ответника. Необходимостта от СМР на процесната сграда не е отпаднала и изпълнението не е станало безполезно за възложителя, за да се премине към директно прекратяване на договора по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Цитира практика на ВКС в този смисъл: решение № 235 от 13.01.2016г. по гр.д. 490/2015г. по описа на ВКС, решение № 186 от 15.07.2014г. по гр.д. 6836/2013г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., решение № 75 от 01.07.2016г. по т.д. 3723/2013г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Според ответника, възможността за разваляне на договора е обусловена от предоставяне на допълнителен срок подходящ за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане договорът ще се счита за развален. Възиваемият счита, че в тежест на ищеца е да установи настъпила възможност за неизпълнение за да развали договора без предизвестие, в този смисъл е решение № 100 от 03.07.2012г. по т.д. 307/2011г. по описа на ВКС, ІІ т.о., решение № 203 от 30.01.2012г. по т.д. 116/2011г. по описа на ВКС, ІІ т.о., решение № 10 от 09.02.2015г. по т.д.

4429/2013г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение № 178 от 12.11.2010г. по т.д. 60/2010г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Твърди, че ответното дружество няма как да пристъпи към изпълнение, тъй като обектът е спрян с акт обр. 10 на 05.08.2022г. Поддържа твърдението, че договор № 24 от 24.06.2022г. е нищожен поради липса на представена гаранция за неговото изпълнение, на основание чл. 111 вр. с чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Според константната практика на ВКС, опорочената процедура по ЗОП водела до нищожност на сключения договор. На следващо място твърди, че процесният договор влизал в сила от подписването му и е със срок на действие от 12 месеца, но не е породил действие поради липса на осигурено финансиране от възложителя. Стартирането на изпълнението на обществената поръчка е под условие за осигурен финансов ресурс от възложителя, но липсвали доказателства от ищеца за това обстоятелство. Същото се установявало и от информацията публикувана в обявлението за обществена поръчка, че процедурата се провеждала при условията на чл. 114 от ЗОП – без осигурено финансиране. За да се пристъпи към изпълнение на договора следвало да са налице две предпоставки – осигурено финансиране и изпратено възлагателно писмо от възложителя до изпълнителя. На последно място твърди, че процесната неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави и справедливостта, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Моли въззивния съд да остави 3 жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Подадена е частна жалба от ответника - „Парсек груп“ ЕООД, срещу определение № 802 от 26.02.2024г., по т.д. 1341/2023г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските.

Частният жалбоподател/ответникът - „Парсек груп“ ЕООД счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че възнаграждението от 49 380 лева с ДДС е определено съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна чл. 132, т. 5 от Закон за адвокатурата предвиждал дисциплинарно наказание при уговаряне на по-ниско възнаграждение. Резонен бил въпросът, след като е изпълнил разпоредбите на действащите нормативни актове, се оказвало че не е прав. В условията на евентуалност моли да бъде увеличен размерът на присъденото адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

Насрещната страна/ищецът - „Център за психично здраве - София“ ЕООД е подал в срок отговор на частната жалба, чрез адв. Г.. Счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди.

Въззивната жалба и частната жалба са депозирани от легитимирани лица, срещу подлежащи на въззивно обжалване решение и определение на СГС, в законоустановения срок и са процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение и определение са валидни и допустими.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от доказателствата по делото и страните във въззивното производство не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за обществена поръчка от 24.06.2022г., с предмет проектиране, основен ремонт и оборудване на сграда с идентификатор ***. С обявление за поръчка по ЗОП от 12.05.2022г., „Център за психично здраве -София“ ЕООД е обявило провеждане на процедура по ЗОП, чрез възлагане под условие за осигурен финансов ресурс от възложителя. В чл. 2.1. от договора е уговорено възнаграждение в общ размер на 4 398 000 лева с включен ДДС, от която цената за проектиране е 119 422 лева с ДДС и цена за СМР 4 278 558 с ДДС. В чл. 4.1. е уговорено влизане в сила на договора от подписването му и срок за изпълнение – 12 месеца от датата на подписване, но само е ако е осигурено финансиране. В чл. 4.2. е уговорено, че срокът за изпълнение на договора започва да тече от осигуряване на финансиране, за което възложителят уведомява с възлагателно писмо изпълнителя. В чл. 4.3. от договора страните са уговорили срок за изготвяне на идеен проект от максимум 20 дни от получаване на възлагателното писмо, 20 дни за изготвяне на работен проект, считано от датата на предаването на идейния проект и 330 дни срок за изпълнение на договорените СМР. В чл.