Решение № 205 от 27.04.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Търговище, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530101786 по описа за 2024 година

Производството е по предявен иск за делба на недвижим имот по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фаза по допускане на делбата.

Ищците Р. В. Б., Л. Л. Л., двамата от гр.Варна и Р. Л. Л.а от гр.София, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. К. П.-ТАК, твърдят в исковата молба, че първата ищца Р. В. Б. и първият ответник И. В. С. са наследници на своите родители Р. М. С., б. ж. на гр.Търговище, починала на 23.12.1980г., и В. Т. С., б. ж. на гр.Търговище, починал на 09.03.2000г., като другите двама ищци са деца на първата, а ответницата Т. С. С. е съпруга на ответника. Излагат, че през 1958г., с НА № №166, том 1, дело №254/1958г. по описа на PC- Търговище, наследодателите придобили в режим на СИО собствеността върху недвижим имот с административен адрес в гр.Търговище, ул.********, с площ от 373 кв.м., който имот към момента е отразен в КК на гр.Търговище като ПИ с идентификатор ***,ведно с построената в него сграда на два етажа с идентификатор ***, със застроена площ от 121 кв.м. и друг вид сграда за обитаване с идентификатор ***, със застроена площ от 19 кв.м. Излагат още, че след смъртта на общата наследодателка, с НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №41, том II, дело №589/1997г.

1 на PC- Търговище, наследодателят В. С. прехвърлил на двете си деца Р. и И. по ¼ ид.ч. от имота и построените в него сгради, като си запазил правото да ползва и живее в имота пожизнено. Твърдят също, че многократно се опитвали да се разберат с ответниците за разделяне на имота, в който последните живеят, но такова извънсъдебно споразумение не било постигнато, поради което ищците приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за делба на процесния имот, при квоти:

10/24 ид. ч. за съделителя Р. Б.; 1/24 ид. ч. за съделителя Л. Л.; 1/24 ид. ч. за съделителя Р. Л.а; 9/24 ид. ч. за съделителя И. С. и 3/24 ид. ч. за съделителяТ.

С.; въвеждат искане за определяне на припадащите им се суми срещу ползването на имота, като привременна мярка в хода на делбата по чл. 344,ал.2 от ГПК, както и искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на имота за минал период по чл.31, ал.2, предл.2 от ЗС -от 30.12.2019г. до 30.12.2024г. в размер на 1 500 лв. за всеки месец, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищците адв.К. П.-ТАК, която пледира за уважаването му.В писмени бележки адв.П. поддържа иска за делба на целия имот, като оспорва предявения установителен иск от ответниците, като излага, че нотариално заверена декларация за отстъпено право на строеж от 28.03.1990г. не е вписана съгл. изискванията на чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм./, като липсва и съгасие на останалите съсобственици, поради което не е наице валидно учредено право на строеж, а и общия наследодател е починал през 2000г., т.е. след изграждането на обектите, за които е достъпил правото на строеж на сина си И. С., поради което със строежа ответниците се увеличили имуществото на самия наследодател, като от изложеното, адв.П. извежда твърдение, че доколкото липсва надлежно учредено право на строеж в полза на ответниците, то изграденото е станало съсобствено по приращение; цитира съдебна практика.С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения инцидентен установителен иск и да допусне делба на целия имот при посочените квоти.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК в писмен отговор от ответниците, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Ю. К.-ТАК, в който предявения иск за делба се счита допустим, но неоснователен по отношение на обема на съсобственост и квотите на страните.не се оспорва обстоятелството, че общите наследодатели са придобили собствеността върху 2 делбения имот в режим на СИО, но се сочи, че съгл. разп. на чл. 14,ал.7 от СК/1968г. (отм.), приложим в случая, преживелия съпруг не наследява от наследството на починалия, дял равен на дяловете според броя на децата.Излага се, че при открИ.е на наследството на 23.12.1980г. в него са се включвали само дворно място с площ от 371 кв.м. закупено от бащата на страните през 1958г., едноетажна полумасивна къща със застроена площ от 60 кв.м. построена през 1961 г. след надлежно Строително разрешение № 160/26.06.1961г. от техническата служба на ОНС-Търговище, като къщата е била без изграден водопровод и канализация, без баня и тоалетна. Построена е била след закупуване на дворното място през 1958г., по време на брака на родителите на ищцата и ответника, а посочената в исковата молба стопанска постройка с площ от 12.6 кв.м., представляваща навес, към момента не съществува, поради факта, че се е само срутил от снега през 2002г. Сочи се още, че поради наличие на жилищна нужда на семейството на ответника, на 28.03.1990г. с декларация бащата отстъпил право на строеж в съсобствения им недвижим имот на сина си- ответника-И. В. С., който със свои сили и средства по одобрен архитектурен проект, да построи пристройка към съществуващата жилищна сграда, какго и да изгради втори жилищен етаж над пристройката и съществуващата жилищна сграда , както и да си построи гараж до самата пристройка от към южната част на пристройката, за което били издадени необходимите изискуеми строителни книжа и документи и ответникът изградил посочените пристройка, надстройка и гараж, за които се твърди, че са станали индивидуална собственост на ответниците в режим на СИО въз основа на отстъпеното им право на строеж, за което по-късно, през 1997г., ответниците се снабдили и с КНА № 170, т. 1 , н.д. № 247/1997г. на Нотариус при PC- Търговище. Въз основа на изложеното, ответниците считат, че делбата следва да се допусне, но при изключване на построените от тях пристройка, надстройка и гараж, при квоти: Р. Б. - 22/48 ид. части, за Л. Л.1/48 ид. част, за Р. Д.- 1/48 ид. част , за И. С.-18/48 ид. части и за Т. С.- 6/48 ид. части.В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците адв.Ю. К.-ТАК поддържа въведените възражения, като пледира за допускане на делбата на имота, с изключение на надстройката, пристройката и гаража, с оглед придобИ.ето на собствеността върху тях от ответниците въз основа на реализирано право на строеж.Посочва, че към 1990 г., когато е подписана нотариално заверената декларация за отстъпване правото на строеж, редът за 3 учредяване на правото на строеж е бил по либерализиран от този впоследствие, вкл. и съдебната практика, и измененията на ЗТСУ, а след това и ЗУТ, където изискванията към актовете, с които се отстъпва право на строеж са силно прецизирани и установени. В писмени бележки адв.К. поддържа възраженията си относно делбата на съсобствения имот, позовавайки се на реализираното право на строеж на ответниците, въз основа на което са изградили в тяхна собственост и в режим на СИО пристройката, надстройката и гаража, като се позовава на действащите към и след 1980г. ЗСГ, ЗТСУ и подзаконовите нормативни актове към тях вкл., че законодателството е отдавало значение на жилищната нужда на семействата.Излага, че липсата на вписване на декларацията за отстъпено право на строеж е очевиден пропуск на нотариуса, който неправилно се вменява като отговорност на учредителя, поради което приема, че нотариално заверената декларация, дадена на основание чл.63 ЗС във вр. чл. 56 ал. 2 т.1, т.2 ЗТСУ в материално-правен порядък валидно е учредила право на строеж, а доводите по приложението на ЗУТ са несъстоятелни. Сочи липса на доказателства за несъгласие или възражения от Р. Б. за реализирането на правото на строеж, като на същата е било известно, че както преди отстъпването на правото на строеж и след това, а и понастоящем брат й със семейството си живее в процесния имот. По установителния иск излага, че същият е основателен и моли да бъде уважен, като правото на индивидуална собственост, различна от съсобствеността в имота върху построеното е възникнало за ищците по този иск в режим на СИО от реализираното право на строеж, като се позовава и на събрания доказателствен материал по делото; претендира разноски.

С определение по чл. 211 от ГПК съдът е приел за съвместно разглеждане в процеса предявен от ответниците против ищците инцидентен установителен иск за собственост, като се иска признаване за установено по отношение на ответниците по този иск, че пристройката с площ от 61 кв.м. представляваща част от първия етаж, състояща се от антре, спалия и дневна, надстройката с площ от 121 кв.м., изградена над съществуващата къща 1961 г. и пристройката, състояща се от кухня, трапезария, спалня, дневна и санитарен възел от баня, тоалетна и пералня и гаражът с площ от 18 кв.м., са собственост на ищците по иска и като тяхна съпружеска имуществена общност на жилище, е различна и не попада в поделяемата по наследство и по сделка съсобствена делбена маса по делото.Претенцията е обоснована с 4 обстоятелството ,че в полза на ищците по този иск е налице валидно учредено право на строеж от наследодателя Веселин С., което е реализирано от ищците и същите са придобили собствеността върху посочените части от сградата и върху гаража в режим на СИО, излагат се подробни съображения.

В срока по чл. 131 от ГПК в писмен отговор от ответниците по ИУИ чрез адв.К. П.-ТАК, иска се оспорва, като неосноватеелн, като се излага, че в полза на ищците по този иск не е възникнало валидно учредено право на строеж, доколкото ответницата Р. Б. не е давала съгласие по надлежния ред за учредяването на такова право; оспорва се и законосъобразното извършване на строителството съобр. изискуемият се петгодишен срок за довършването му, като се оспорва и валидността на нотариално заверената от наследодателя декларация от 28.03.1990г., доколкото от нотариалната заверка не е ясно каква всъщност декларация и с какво съдържание е била заверена от нотариуса; оспорва се и твърдението на ищците по този иск, че ответницата Р. Б. е била съгласна с извършването на строителството, излагат се подробни съображения и се иска отхвърлянето на иска, като неоснователен.

След преценка на събраните доказателства по делото и като съобрази твърденията и исканията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото за това, че ищцата Р. Б. и ответникът И. С. са деца на общите наследодатели Р. М. С., б. ж. на гр.Търговище, починала на 23.12.1980г., и на В. Т. С., б. ж. на гр.Търговище, починал на 09.03.2000г., като другите двама ищци са деца на първата ищца, а ответницата Т. С. С. е съпруга на ответника, което се установява и от приложените по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №1835 от 10.08.1978г. на Л. Л. Л., удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане №3793 от 07.98.1989г. на Р. Л. Л.а, Удостоверение за граждански брак, от 18.05.1977г. на ГНС- Шумен относно сключения между Р. Б. и Л. Б., както и Препис- извлечение от Акт за смърт № III - 627 от 12.12.1997г. на Л. Л. Б., а от удостоверение за сключен граждански брак от 08.06.1980г. изд. от ОбНС Търговище се установява, че ответниците са съпрузи от 08.06.1980г. От копие на Акт за женитба № 73/18.11.1952г. се установява, че наследодателите на страните са сключили граждански брак на 18.11.1952г. От удостоверение за наследници № 21382/17.12.2024г., изд. от 5

Община Търговище се установява, че Р. М. С. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Търговище е починала на 23.12.1980г., като е оставила наследници В. Т. С. с ЕГН **********-съпруг, както и две деца-Р. В. Б. с ЕГН ********** и И. В. С. с ЕГН **********, а от удостоверение за наследници № 21381/17.12.2024г., изд. от Община Търговище се установява, че В. Т. С. с ЕГН ********** б.ж. на гр.Търговище е поч. на 09.03.2000г., като е оставил наследници двете си деца Р. В. Б. с ЕГН ********** и И. В. С. с ЕГН **********.От НА за покупко-продажба на недвижим имот № 166, дело № 254/1958г. по описа на Търговищки районен съд се установява, че на 30.06.1958г. наследодателят В.