Решение № 443 от 30.09.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Смолян, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Бойка Русова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20255440100755 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.128 т.2 КТ, чл.222 ал.3 КТ и чл.224 ал.1 КТ.

Делото е образувано по постъпила искова молба от З. Б. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в *****, срещу *****, представлявано от ***** – *****, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите:

2 200, 00 лв - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс *****. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ***** г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 24.07.2023г., ведно с дължимата мораторна лихва, считано от 11.08.2023г. до депозиране на исковата молба в съда в размер на 400,00 лева и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата;

- 500,00 лв - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс *****. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ***** обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 22 дни, ведно с дължимата мораторна лихва, считано от 11.08.23г до депозиране на исковата молба в съда в размер на 100,00 лева и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска в съда 1 до окончателното изплащане на сумата;

- 4700,00 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс ***** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ***** г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва от 11.08.2023г. до предявяване на исковата молба в размер на 800, 00 лева и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата излага, че е била в трудово правоотношение – *****, което е прекратено, считано от 24.07.2023 г. със Заповед ***** г., на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, поради придобиване право на пенсия. Била член на ***** и добросъвестно заплащала членския си внос.

Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № **** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ***** г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител е предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител е предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв за периода считано от 01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г.

Твърди се, че считано от 01.01.2023г. до 24.07.2023 г. / момента на прекратяване на трудово правните отношения/ са изминали приблизително 7 месеца, в които на ищцата е изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането и спрямо Анекса.

Обяснява, че сумите, които претендира представляват разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса и същите са, както следва:

2

-по иска с правно осн. чл.128, т.2 от КТ - разлика между изплатено и дължимо трудово възнаграждение / основно и допълнително/ за периода 01.01.2023г. до 24.07.2023г.., ведно с дължимата лихва за забава, считано от 11.08.2023г до депозиране на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

-по иска с правно осн. чл. 222, ал.3 от КТ - разлика между изплатеното и дължимо обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с дължимата лихва за забава, считано от 11.08.2023г до депозиране на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

-по иска с правно осн. чл. 224, ал.1 от КТ -разлика между изплатено и дължимо обезщетението за неизползван годишен отпуск за 22 работни дни, ведно с дължимата лихва за забава, считано от 11.08.2023г до депозиране на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата излага, че колективният трудов договор представлява недържавен източник на трудово правни норми, като изразеното му социално предназначение е да урежда повече на брой и по-богати по съдържание субективни права. Според нея правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие “ех tunc”. По този начин законодателят е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анекса за изменение на КТД.

Позовава се на разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. З.Д. сочи, че в процесния период между 01.01.2023 и 24.07.2023 г. е била в трудово правоотношение с ответното училище и е член на синдикална организация и предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засяга и има действие спрямо нея.

Ищцата счита, че мълчаливият отказ да се изплати полагащото се трудово възнаграждение от директора след направено от нея устно запитване е 3 в нарушение на чл.8, ал.2 от КТ, който въвежда законовата презумпция за добросъвестност от страна на работодателя. Мълчаливият отказ според ищцата е и дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18 и чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което е противоправно и е форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ.

От ответника ***** е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответникът признава за верни твърденията на З.Д., че е била служител на училището, като е изпълнявала длъжността ****** че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № ********** година, считано от ********** година.

Твърди, че при прекратяването на договора с ищцата на нея са изплатени всички дължими суми. Сочи, че към 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на „************“ и са „**********“ в образованието - записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с анекса.

********** изтъква, че че ищцата не е в този кръг лица на „****“ към датата 10.08.2023 г. и поради това не може да се ползва от извършеното увеличение. Няма и качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО, тъй като това качество според него съществува само при действащо валидно трудово правоотношение, а такова липсва за ищцата към датата на сключването на анекса. Счита, че по смисъла на чл. 27 от КТД, З.Д. не е правоимащ, тъй като не е педагогически специалист и не е заета към момента на анекса.

Намира, че наличието на валидно индивидуално трудово правоотношение към 10.08.2023 год. е абсолютна предпоставка за практическото реализиране на посоченото в анекса увеличение. Ответникът сочи, че втора предпоставка е лицето към 10.08.2023 г. да е обхванато от действието на КТД, т.е. да е синдикален член, а Д. не е обхваната от действието на КТД като синдикално членство.

***** изтъква, че с новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование, приет с Анекса от 10.08.2023 год., е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 год. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно 4 образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Именно към тази дата според ответника се определя и кръгът от лицата, за които се прилагат договореностите в Анекса т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали това качество „Работници и служители“. Сочи, че посочената в Анекса дата 01.01.2023 год. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а е началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители синдикални членове към момента на постигане на договореността -10.08.2023 год., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023 год. Според него предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от Анекса се определя, считано от 01.01.2023 год., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист.

Неправилно намира и заключението, че със ЗДБ за 2023 година, законодателят е предвидил увеличение на работните заплати на педагогическия персонал с определен процент със задна дата. Такава разпоредба в ЗДБ за 2023 г. според ответника не съществува, защото в този закон не се предвиждат конкретни увеличения на заплати. Правилото според него е, че клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора могат да уговорят друго. В случая не става дума „обратно действие“ на анекса към КТД, началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигането на договореността - 10.08.2023 година, т.е. основанието за увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023 година с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръга на правоимащите лица.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. В с.з. процесуалният й представител адв.П. ангажира становище за основателност на предявените искове. От нея е постъпила и писмена защита.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.

Процесуалният му представител адв.Р. депозира писмено становище, в което оспорва предявените искове. От нея е постъпила и писмена защита.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните 5 писмени доказателства, на основание чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.128 т.2 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал.3 КТ.

Съдът допусна в с.з. по реда на чл.214 ал.1 ГПК изменение на размера на претенциите, съгласно което предявения иск с правно основание чл. 128 т. 2 КТ се счита предявен за сумата 1714.05 лв., вместо първоначално заявения размер 2200.00 лв.; аксесорният иск за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД се счита предявен за сумата 423.64 лв., вместо първоначално заявения размер от 400 лв.; предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата 439.19 лв., вместо първоначално заявения размер от 500 лв., а аксесорният иск за мораторна лихва се счита предявен за сумата 108.55 лв., вместо първоначално заявения размер от 50 лв.; предявеният иск по чл. 222, ал.3 КТ, се счита предявен за сумата 4557.19 лв., вместо първоначално предявения размер от 4700,00 лв., а аксесорният иск за мораторна лихва се счита предявен за сумата 1126.32 лв., вместо първоначално заявения размер от 800 лв.

Страните не спорят и от Заповед № *****г. на директора на ***** ставя ясно, че ищцата е заемала през процесния период 01.01.2023 г.24.07.20233 г. длъжността ****** учебна дейност в ответното училище.

Трудовото й правоотношение е било прекратено, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С цитираната заповед е разпоредено на ищцата да се изплатят следните обезщетения: по чл.222 ал.3 КТ – 11 брутни работни заплати и по чл.224 КТ - 22 дни неизползван платен годишен отпуск.