Решение № 3601 от 01.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3601 гр. Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20263110101911 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. И. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., кв. М. № *, против „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр.с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК,за признаване за установено, че договор №* г. за предоставяне на потребителски кредит е недействителен.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил индивидуален договор за предоставяне на потребителски кредит №*г. с „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК * в размер на 3000 лева за срок от 18 месеца като първа падежна дата 03.11.2024г.Съгласно т. 3 от процесния договор за потребителски кредит №* г., общата сума, която следва да бъде върната е в размер на 4050 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на: 3000 лева + лихва, в размер на 1050 лева. Лихвен процент в размер на 23.33% по договора.

Годишен процент на разходите е в размер на 49.66% Съгласно т.4 от договора за потребителски кредит - Годишният процент на разходите (ГПР) по Кредита е в размер на 49.66%, Общият разход по кредита е 1050 лева (възнаградителна лихва) и включва главницата и лихва. Съгласно т. 5 кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от М. б. в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.Посочва, че на същата дата, 04.10.2024 г., в изпълнение на т. 5 от договора за кредит, е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между М. б. p.1.с, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център и В. И. С.. Съгласно т. 1.6 от договора за гаранция било записано, че се дължи такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 3180.00 лв. (1625.91 евро.Таксата за гаранцията се заплащала по банкова сметка в Пощенска Банка на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план (което не било връчено на ищеца, въпреки че посочено изрично, че е неразделна част от настоящия 1

Договор. Твърди, че сумата 3180.00лв., възнаграждение за гаранта, не е включена в Годишния процент на разходите и не присъства никъде в Договор №* г, за предоставяне на потребителски кредит.Посочва, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност лихвения процент от 23.33% и Годишен процент на разходите в размер на 49.66%. Твърди се, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 49.66%, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал.1 от ЗПК).На следващо място посочва, че към годишния процент на разходите не е включена сумата по „допълнителната възмездна услуга" по договор за гаранция за такса гарант с разходи в размер на 3180.00 лева, тъй като таксата гарант следвало да се включи в размера на ГПР.Твърди се, че третото лице поръчител е пряко свързано с договора за кредит и кредитодателя.Посочва обилна практика на съдилищата. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото съдебни разноски в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Излага, че твърдението, че поръчителството от „М. Б.“ (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.

Сочи, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Ищецът твърди, че според сайта на „Ф. Б.“, потребителят сам избира обезпечението.Твърди, че Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.В заключение посочва, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Счита, че твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф. Б.“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14дневен срок, но не е упражнил това си право. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 20.09.2026 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът "Ф. Б." ЕООД, редовно призован за същото съдебно заседание, с молба от 17.08.2026 г. поддържа писмения отговор Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Ищецът по иска с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да докаже в условията на пълно и главно доказване: че между страните е сключен процесния договор за кредит, в който ГПР е неточно посочен, доколкото не е отразен като разход дължимото възнаграждение в полза на поръчителя-гарант, обезпечаващ връщането на заетата сума по арг. от т. 5 от договора. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти и да докаже своите дилаторни и перемпторни възражения.

Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *, сключен между страните на 04.10.2024г., който юридически факт се контатира по несъмнен начин и от представения на л. 11 писмен документ.

От договора е видно, че заетата сума е в размер на 3000.00 лева. Връщането на 2 същата е разсрочено на 18 броя месечни погасителни вноски, които включват главница и договорна лихва, възлизаща на 4050 лева. Падежът на последната вноска е 28.03.2026 г.

Договореният ГЛП е 23.33%, който е фиксиран, а ГПР възлиза на 49.66%. При изчисляване на ГПР са взети следните допускания: изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В чл. 5 от договора е договорено кредитополучателят да обезпечи кредита с поръчителство предоставено от Multitide Bank в полза на кредитодателя „Ф. Б.“ ЕООД. По делото са ангажирани и Договор за гаранция /поръчителство/.

От съдържанието на ангажирания Договора за потребителски кредит се констатира, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 23.33%, а ГПР – 49.66%.

Така общата сума за връщане по заема е равна на 4050.00 лева, формирана от заетата сума от 3000.00 лева и договорната лихва от 1050.00 лева. Срокът за погасяване на заема е 18 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора и включват заета главница и възнаградителна лихва. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчителство, предоставено от М. б..

Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл. 148 от ЗЗП/.

По предявения установителен иск с правна квалификация. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен, поради противоречие със закона, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 3 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС). С Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС, е прието, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“, респ. тези разходи следва да са включени в ГПР посочен в договора за кредит.