Определение № 64 от 06.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Ловеч, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600045 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК .

Постъпила е частна жалба от Д. Н. И., чрез адв. Х. Н. от АК-Ловеч служебно назначен защитник, срещу Определение № 37/30.10.2025 г., постановеното по ЧНД № 80/2025 г. по описа на РС-Ловеч, с което по отношение на подзащитния му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Посочва, че към момента на досъдебното производство не може да се направи обосновано предположение, че И. е извършител на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Счита, че в тази насока не са събрани безспорни и категорични доказателства, и че не са налице и доказателства сочещи, че обвиняемият И. ще извърши нови престъпления или ще се укрие. Счита, че мярката „Под надзор на инспектор ДПС“ ще изиграе изискваната от закона и ще постигне целите по чл. 57 от НПК. Излага, че обвиняемият И. е ученик в 12–ти клас и му предстои завършване, както и, че има постоянен адрес и семейство при което живее.

Моли съда да вземе предвид, че се касае за непълнолетно лице, и че 1 няма опасност същото да се укрие и извърши престъпления, поради което мярката „Под надзор на инспектор ДПС“ ще изпълни целите на чл. 57 от НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч в съдебно заседание счита, че подадената жалба е неоснователна, а постановеното определение от РС – Ловеч е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

В съдебно заседание служебният защитник на И. – адв. Х. Н. от АКЛовеч поддържа жалбата и моли да бъде взета по-лека мярка за неотклонение на подзащитния му Д. И.. Релевира доводи, че в конкретния случай авторството на деянието не се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание обвиняемия Д. Н. И. поддържа казаното от защитника и моли да му бъде взета по-лека мярка за неотклонение, тъй като желае да завърши средното си образование.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата частна жалба от Д.

Н. И., становището на страните в процеса и приложените към досъдебното производство писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

С Постановление от 28.01.2025 г. по досъдебно производство № 39/2025 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, Д. Н. И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. 2 и т. 7, във вр. с чл.

194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

С Определение от № 37/30.01.2025 г., постановено по ЧНД № 80/2025 година на РС-Ловеч по отношение на Д. Н. И., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 39/2025 г. по описа на РУ Ловеч, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

От приложените към досъдебното производство писмени и гласни доказателства: показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели - К.Ж.У.

В.Д.Д., Р.Н.К.-И.а, Мирослава Гошева И.а, Й. Н. И., И.А.Р., Ц.А.Б., Д.Д.П. протокол за личен обиск, приложените по делото докладна записка с № УРИ:

176200-685/27.01.2025 г. от мл. пол. инспектор С.С., протокол за доброволно предаване от 21.01.2025 г., докладна записка с № 1762р-2294/28.01.2025г. от 2 мл. разузнавач с-р „КП“ РУ-Ловеч М.Д. протокол за доброволно предаване от 27.01.2025 г., справка за съдимост с рег.№ 250127005000043263 на обв. И., изготвената по делото характеристична справка на обв. И. с рег. № 1762р2258/28.01.2025 г., заключението по изготвената в хода на ДП съдебно-стоково оценителна експертиза и справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р. България към дата 27.01.2025 г. може да се направи извод, че обвиняемият И. е съпричастен към вменената му престъпна деятелност.

Събраната към настоящия момент доказателствената съвкупност по делото е такава, че от нея следва извод за наличие на обосновано подозрение по отношение на обвиненото лице, че е участвало в извършването на престъпленията, за които е привлечен към отговорност и този извод не се разколебава и към момента.

Въззивният състав приема, че доколкото се касае за мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в досъдебната фаза, степента на доказване на предположението за авторството на престъплението като предпоставка за задържане под стража е значително по-ниска от тази, необходима на прокурора да състави обвинителен акт или на съда да постанови осъдителна присъда. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени източници, включващ разпити на свидетели и приложени документи като писмени доказателства и доказателствени средства са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на обосновано предположение, че обв. И. може да е съпричастен към престъплението, за което е привлечен, следва да се има в предвид, че разследването се намира в начална фаза. Предвид изложеното, възражението на защитата за недоказаност авторството на двете деяния следва да се остави без уважение, като неоснователно. Събраните до момента доказателства цитирани по – горе, са в режим на достатъчност, за да обосноват обоснованото подозрение по отношение инкриминираната деятелност на И..

Въззивната инстанция намира за правилен и обоснован извода на контролирания съд, че в конкретния случай е налице и втората кумулативна предпоставка, обосноваваща законността на задържането на дееца, а именно наличието на реална опасност същият да извърши друго престъпление, ако е с по – лека мярка за неотклонение, респективно да се укрие. Видно от събраните 3 по делото доказателства на И. е повдигнато обвинение за деяние извършено при условията на повторност, тъй като със споразумение № 53/01.06.2023 г. по НОХД № 273/2023 г. по описа на РС-Ловеч, влязло в сила на 01.06.2023 г. деецът е осъждан за престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като от изтърпяване на наказанието - 18.12.2023 г. до момента, в който се твърди, че е извършено деянието предмет на конкретното ДП не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК - 5 годишен срок от изтърпяване на наказанието по това дело. Освен посоченото осъждане касаещо квалификацията на настоящото деяние налице е и друго такова по НОХД № 760/2023 г. по описа на РС – Ловеч със споразумение № 99/14.09.2023 г. на РС-Ловеч за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.1, т. 2 пр. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Освен високата степен на обществената опасност на извършените деяния налице е и завишена обществена опасност на дееца.

Настоящият състав, както и РС-Ловеч приема, че конкретният случай се явява изключителен по смисъла на чл. 386, ал. 2 от НПК с оглед събраните по делото писмени доказателства, от които е видно, че макар и непълнолетен по отношение на обв. И. към настоящият момент са налице данни за 23 заявителски материали и извършвани предварителни проверки, в хода на които са събрани данни, че същият е съпричастен към извършените престъпления. В тази връзка следва да се прецени и представената справка от УИС на Прокуратурата на Република България към дата 27.01.2025 г., от която е видно, че по отношение на обв. И. са налице 4 досъдебни производства, като по 3 от тях са внесени обвинителни актове - два в РС - Ловеч и един в ОС Ловеч, както и едно ДП със статус при разследващ полицай, като тези производства касаят престъпления по: чл. 249, ал. 1, във вр., с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; по чл. 209, ал. 1, във вр, с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1, във вр. с чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК. Отделно от това, от представените писмени доказателства се установява и че по отношение на обв. И. е имало образувани 4 бр. възпитателни дела с налагани мерки по ЗБППМН, които очевидно не са указали необходимото превантивно и възпитателно въздействие върху дееца.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК при определяне на мярката за неотклонение приоритет има степента на обществената опасност на престъплението и на дееца предвид, което обжалваната мярка се явява 4 правилна и законосъобразна и не следва да бъде заменена с по – лека.

При изложените съображения настоящата инстанция приема, че са налице и двете предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК, поради което следва да се потвърди Определение № 37/30.01.2025 г. по ЧНД № 80/2025 г., по описа на Районен съд – Ловеч, с което по отношение Д. Н. И., ЕГН **********, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като правилно и законосъобразно. Съдът счита, че по този начин ще бъдат постигнати целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 37/30.01.2025 г. по ЧНД № 80/2025 г., с което Районен съд – Ловеч е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Д. Н. И., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 39/2025 г. по описа на РУ МВР - Ловеч, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.

1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5