Решение № 70 от 26.11.2021, Районен съд - Тополовград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Тополовград, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20212320100195 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от ПЛ. Т. П. и СТ. Т. П. и двамата от град Т., подадена чрез пълномощника им адв.К.С. от АК Ямбол против Г. ИЛ. К. от гр.Т..

Твърди се в исковата молба, че след влизане в сила на план за новообразуваните имоти за местността „Градище“ в землището на Т. ищците и майка им, след смъртта на баща им са се снабдили с нотариален акт за собственост на сгради построени в поземлен имот с ЕКАТТЕ ***, като целият имот е с площ от 542 кв.м. и е собственост на МЗГ. Този имот, в който са въпросните сгради граничи с имоти с №№ *** и ***. Твърди се, че през 1973 г. дядото на ищците П.Т.М. е закупил от И.К.Д. лозе, което към настоящият момент е новообразуван имот с № ***, с площ от 1,153 дка. През 1987 г.дядо им е закупил от Г. ИЛ. К. част от имот ***, в която част семейството им е насадило лозе, като целият имот е с площ 3,756 дка. Частта, която владеят в исковата молба се твърди, че е около 750 кв.м. Целият имот с № ***, както и част от имот *** се твърди в исковата молба, че са оградени с трайна ограда от изток и от юг, а от запад имотите са разделени с бразда. През 2007 г.

1 ищците са развалили лозето за да го ползват като нива и са го засели с люцерна, а в последствие са започнали да използват имота като площадка за паркиране на селскостопанска техника. През 2020 г., месец март са развалили и лозето, което е било част от имот № *** и в момента го ползват като ливада, а в долната част на имота граничеща с имот № *** са засели овощни дръвчета. Твърди се, че останалата част от имот с № *** се ползва от ответника, който е един от наследниците на К.Д.М., който е бил собственик на двата имота посочени по-горе.

В исковата молба се твърди, че от 1987 г. имотите, посочени в нея се владеят като собствени от дядо им, след това от родителите им, а от 2007 г. – от двамата ищци и никой не е оспорвал владението. Няколко дни обаче преди да бъде заведен иска, ответникът заявил, че си иска имотите и че той има заповед на Кмета за тях и ще си ги вземе. Никой от другите наследници не е оспорил владението им върху процесните имоти.

Тъй като исковата молба е оставена без движение за уточняване на петитума на иска и предвид индивидуализацията на претендираните имоти, в последствие пълномощника на ищците е представил молба –уточнение, в която твърди, че ищците претендират право на собственост върху имотите, изцяло за тях, на основание давностно владение, започнало от 2007 година, като в тази последваща молба се уточнява площта и границите на имотите, а за имот с № *** се уточнява претенция от 1700 кв.м. от този имот /а не от 750 кв. както се твърди в първоначалната искова молба/, целият с площ 3756 кв.м.

С оглед на изложеното ищците претендират да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо ответника Г. ИЛ. К. правото им на собственост върху имот, находящ се в землището на Т., местност“Градище“ с № ***, с площ от 1153 кв.м. /хиляда сто петдесет и три кв.м./, при граници: от север – имот 56.191 – собственост на Т.П.Т. и МЗГ; от изток – полски път; от юг – имот № 56.144 – собственост на наследници на К.Д.М. и от запад имот № 56.144 – собственост на наследници на К.Д.М. и върху 1700 кв.м. /хиляда и седемстотин кв.м./ от имот находящ се в землището на Т., местност“Градище“ с № ***, целият с площ от 3756 кв.м./три хиляди седемстотин петдесет и шест кв.м./, при граници на целия имот: от север – полски път; от изток - имот 56.191 – 2 собственост на Т.П.Т. и МЗГ, имот № 56.145 – собственост на наследници на К.Д.М. и полски път, и от юг – имот 56.14 – на наследници на П.П.К. и от запад – полски път, придобито на основание давностно владение, започнало от 2007 година, непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого.

Претендират се и направените по делото разноски.

Исковата молба се поддържа изцяло в съдебно заседание от процесуалния представител на ищците и се претендира нейното уважаване, като пълномощника на ищците, с оглед заключението на вещото лице е поискал изменение на иска относно претендираната обособена част от имот № 144 и това изменение е допуснато с протоколно определение на съда, т.е. претендира се признаване право на собственост върху 512 кв.м. от имот с № ***.

След приключване на съдебното дирене, съдът е дал възможност на страните да представят писмени бележки, като пълномощника на ищците не е представил такива в указания срок.

Ответникът в писмен отговор по чл.131 от ГПК оспорва допустимостта на иска, предвид липсата на активна и пасивна легитимация, и липсата на обособена реална част от имот с № ***. Също така оспорва се и основателността на иска, като се твърди, че той е неоснователен и недоказан и се прави изрично възражение от страна на ответника, че ищците не са собственици на процесните имоти и в тяхна полза не е изтекъл десетгодишният давностен срок за придобиване на собствеността по давност.

Освен това се прави изрично възражение, че в този срок те не са владяли имотите, а владението се е осъществявало от ответника.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника подържа изложеното в писмения отговор, доразвива съображенията си, включително и в писмени бележки, предоставени след приключване на съдебното дирене с вх.№ 1024/26.11.2021 г. и претендира да бъде отхвърлен иска изцяло като неоснователен и недоказан със всички законни последици и се присъдят направените разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № Т1014/12.02.1993 г. на ПК/ОСЗГ – гр.Т. по заявление и представени писмени доказателства от И.К.Д. е възстановено правото на 3 собственост на наследниците на К.Д.М., в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на нива от 5,250 дка., находяща се в терен по параграф 4 на гр.Т., в местността „Гробищата“. В решението е записано, че собствеността е установена с нотариален акт № 192/1937 г. От приложеното удостоверение за наследници на К.Д.М. е видно, че ответника Г. ИЛ. К. е негов наследник, а ищците не фигурират като наследници на посоченото лице. На основание параграф 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местност „Градище“, землището на гр.Т., одобрен със Заповед от 05.07.2005 г. на Областния Управител-Хасково и представени писмени доказателства от И.К.Д./скици от 17.01.2014 г./ със Заповед на Кмета на Община Т. е възстановено правото на собственост на наследниците на К.Д.М. върху новообразуван имот с № 56.144 в местността „Градище“ с площ от 3756 кв.м. и върху новообразуван имот с № 56.145 в същата местност, с площ 1153 кв.м. Заповедта е влязла в сила на 03.02.2014 г. Видно от приложения от ищците нотариален акт № 136 по нот.дело 327/2013 г. на Служба по вписванията гр.Т., ищците са признати за собственици по давностно владение и наследство на две сгради – масивна нежилищна сграда с площ от 30 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м., които се намират в поземлен имот с идентификатор *** представляващ новообразуван имот № 191 в масив 56, по плана на новообразуваните имоти на гр.Т. в местността „Градище“. От приложената скица е видно, че тези сгради се намират в имот, граничещ с процесните два имота, за които е исковата претенция. От приложените към писмения отговор на ответника документи/молба-декларация, удостоверение за данъчна оценка, удостоверения на Община Т. и скици/ е видно, че на 15.06.2021 г., чрез Кмета на Община Т. до Нотариус Ц. е подадена молба-декларация от Г. ИЛ. К. за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните имоти.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че видимите граници на процесните имоти съвпадат с очертаните кадастрални граници, съгласно утвърдения план на новообразуваните имоти за местност „Градище“, землище Т. от 05.07.2005 г. и съгласно нормативните изисквания и утвърдените планове за землището на гр.Т. има реално обособена част от имот ***, с площ от 512 кв.м.

Като се установява при разпита на вещото лице в съдебно заседание, че тази 4 реално обособена част не е отделен имот, а е само обособена част от имот и по-специално определена растителна група. Вещото лице посочва в заключението си и в съдебно заседание, че в случая не се касае за обособен имот по ЗУТ, тъй като в случая имота е такъв в урбанизирана територия по параграф 4 и не се урежда по ЗУТ, а по специална Наредба. Съгласно Наредба № 3/28.04.2005 г., за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри могат да съществуват граници между части на поземлен имот, които обаче не са материализирани, т.е. не са имотни граници и се отбелязват с пунктир от точки, както е показано на скицата. За да станат имотни граници вещото лице посочва, че трябва да бъде изменен плана на новообразуваните имоти и трябва границата да бъде материализирана с ограда съгласно горепосочената Наредба. В конкретния случай пунктира на скицата обозначава една нематериализирана граница, каквато е намиращата се на място бразда, но тя няма характер на имотна граница и това е изрично посочено при разпита на вещото лице на лист 4 от протокол от съдебно заседание от 27.10.2021 г. В заключението си вещото лице посочва, че като нематериализирани граници се изобразяват границите представляващи структурни линии на естествени и изкуствени форми на релефа, в случая браздата.

По делото са разпитани четирима свидетели Д.,И.,П. и А.. Свидетелите Д. и И., като съседи по вили на ищците свидетелстват, че последните имат там вила и в близост до нея е имало насадено лозе от бащата на ищците, което в последствие е било развалено и там е имало овощна градина и постройка в която са отглеждали животни. И двамата свидетели посочват, че Г.К. също има лозе там, но между имота на Г. и лозето на ищците няма ограда. При предявяване на скици с №№ 286 и 287/25.06.2021 г. на свидетелката И. в съдебно заседание, последната показва, че в имот 191 е вилата на С. и П., а черната непрекъсната линия на скица 287 между имот 191 и имот 145 е каменна ограда и от там надолу са били засети лозята. Свидетеля П. и свидетеля А. също посочват за вилата на ищците, че непосредствено до вилата е имало посято лозе, което в последствие е било изкоренено и ищците действително отглеждат овощни дръвчета и животни в района. Свидетеля П. заявява, че от 15 години не е ходил на мястото и не знае какво се случва там, а свидетеля А. при предявяване на по-горе посочените скици в съдебно заседание посочва къде се намират въпросните сгради където се отглеждат 5 селскостопанските животни и които се ползват от ищците в момента, като мястото на посочване не съвпада с имотите предмет на исковата претенция.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, включително и от заключението на вещото лице, което е подробно, обективно и мотивирано, както и от свидетелските показания на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.79 от ЗС. Посоченият в първоначалната искова молба чл.82 от ЗС, не следва да бъде правно основание в конкретния казус, предвид факта, че в уточнението си на петитума с допълнителната молба, ищците не твърдят, че желаят да бъде присъединено към тяхното владение и владението на праводателя им. В тази допълнителна молба изрично се посочва, че те претендират давностно владение от 2007 година изцяло за тях ищците, а не както е посочено в първоначалната искова молба – от 1987 г. владение на дядото и на техните баща и майка.