Решение № 270 от 19.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно гражданско дело № 20261800500069 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 226 от 12.11.2025 г. по гр. д. № 435/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков, Община Самоков е осъдена да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ сумата от 1112,70 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на увредено лице по договор за застраховка „Каско” по щета № ............ за застрахователно събитие, настъпило на 16.05.2020 г. и 25 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 20.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 450 лева – разноски по производството.

Решението на Районен съд - Самоков е обжалвано от ответника Община Самоков, който поддържа, че решението е недопустимо и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че процесният пътен участък не е собственост на общината, а е част от републиканската пътна мрежа и отговорност за неговата поддръжка има държавата чрез Агенция „Пътна инфраструктура“. Прави искане за отмяна на решението и за прекратяване на производството. Претендира присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, тъй като съдът е постановил решението в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Счита, че ответникътвъззивник е собственик на пътя и не е доказал изпълнение на задълженията си, предписани му от закона, като бездействието на негови служители е 1 довело до настъпване на вредоносния резултат. Прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Самоков е бил сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникването на регресното вземане следва да се установят следните предпоставки: 1. да е налице сключен договор за имуществено застраховане; 2. в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие; 3. в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

От представената по делото застрахователна полица № .............. за застраховка „Каско“ се установява, че със същата е бил застрахован при ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № ................. и рама № ................... за период 12.06.2019 г. до 05.10.2020 г. Според посоченото в 2 договора и видно от приложените общи условия на ищеца застраховката покрива щети, които са следствие от ПТП и то представлява покрит застрахователен риск.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява настъпването на твърдяното ПТП и настъпването на вредоносния резултат. По делото е представен протокол за ПТП № 1692086 от 16.05.2020 г., от който се установява, че на посочената дата процесният лек автомобил е навлязъл в несигнализирана дупка на пътното платно и са причинени щети по предна дясна гума, предна дясна джанта и задна дясна гума и джанта. В протокола е отбелязано, че ПТП е реализирано на път III-181, 32,800 км., Община Самоков.

Основният довод на въззивника във въззивната жалба, а и в отговора на исковата молба е, че път III-181 (погрешно посочен като път III-1811) е част от републиканската пътна мрежа и като такъв за неговата поддръжка отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“, а не Община Самоков. Съдът споделя този довод на въззивника.

Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. В случая третокласен път 181 Ок.п. София - Бистрица – Железница – Ковачевци – Поповяне – (Алино –Долна Диканя), е включен в списък на републиканските пътища в Република България по чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗП. Следователно пътят, на който е било реализирано процесното произшествие, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура” управлява републиканските пътища. Според чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътя включва и възлагането на дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от функциите съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, включително да означи съответната неравност/препятствие с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 от ЗДвП. Следователно отговорност за причинените вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № ................. носи Агенция „Пътна инфраструктура“, а не Община Самоков. Освен това не е налице и изключението по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „в“ ППЗП, при което поддържането на републиканските пътища се осъществява от съответната община, тъй като процесният пътен участък не попада в границите на урбанизирана територия на населено място с население над 100 000 жители. Следователно и на това основание не може да бъде ангажирана отговорността на Община Самоков за настъпилите вреди.

По изложените съображения искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е субектът, на когото законът възлага задълженията по поддържането и обезопасяването на процесния пътен участък.

3

С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, несъответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК в полза на въззивника община Самоков следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски. В случая въззивникът е бил представляван от юрисконсулт на когото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждение в размер на 110 евро за всяка инстанция. Той е заплатил и 12,78 евро за държавна такса за въззивно обжалване. Тези разноски следва да му бъдат възстановени от въззиваемата страна.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 226 от 12.11.2025 г. по гр. д. № 435/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков, като вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ..........., с адрес гр.

София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 срещу община Самоков, ЕИК ..............., адрес: гр. Самоков, ул. „Македония“ № 34 иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 от КЗ за заплащане на сумата 568,91 евро (1112,70 лева), представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на увредено лице по договор за застраховка „Каско” по щета № ............ за застрахователно събитие, настъпило на 16.05.2020 г. и сумата 12,78 евро (25 лева) ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 20.01.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ..........., с адрес гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на община Самоков, ЕИК ..............., адрес: гр. Самоков, ул.

„Македония“ № 34, сумата от 232,78 евро – разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4