Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5284 от 19.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11453/2023
Вид
Решение № 5284
Подписан
19.10.2023
Състав
Райна Стефанова, Илиана Станкова, Весела Трайкова Живкова Офицерска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5284 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20231100511453 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Б. Г. Л., чрез пълномощника си Г.Л., длъжник по изп.д. № 20237890400244, на ЧСИ Н.К., рег. № 789 в КЧСИ с район на действие СГС, с която: се обжалват действията на ЧСИ по връчване на поканата за доброволно изпълнение и нейното коректното попълване; действията по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като се твърди, че средствата по тях са несеквестируеми, че не представляват вземания, а задължения, тъй като са открити с цел обслужване на кредити. сочи, че от незаконосъобразния запор на сметки в „ПИБ“ АД и „ДСК“ АД е претърпяла репутационни и имуществени вреди и моли да се отсъди обезщетение за това. се сочи, че поради незаконосъобразното образуване на изпълнителното дело недължими са начислените такси и разноски в изпълнителното производство и иска заплатените от нея такива да й бъдат присъдени за възстановяване. Твърди, че адвокатското възнаграждение на взискателя е завишено.

Взискателят Етажна собственост, находяща се в гр. София, кв.

„*******“, ул. „*******, оспорва жалбата.

В приложените към жалбата мотиви, частният съдебен изпълнител 1 посочва, че по образуваното изпълнително дело на 19.07.2023 г. са изпратени запорни съобщения до три банки и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/.

Сочи, че ПДИ е получена лично от пълномощник на длъжника на 20.07.2023 г., който е заявил, че ще заплатят всички задължения и е помолил да бъдат вдигнати всички запори, като уведомлението за вдигане на запорите е изпратено на 25.07.2023 г. Сочи, че на 27.07.2023 г. пълномощникът Лилов посетил отново кантората и депозирал молба, с която иска да се прекратят изпълнителните действия, поради пълно изплащане на задължението, като на същата дата е подадена и настоящата жалба. На 04.08.2023 г. са дадени по имейл указания на длъжника да уточни дали поддържа искането си за прекратяване на делото или жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и с отговор по електронна поща от 07.08.2023 г. е уточнено, че се протестира срещу действията на съдебния изпълнител.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изп.дело № 20237890400244, на ЧСИ Н.К., рег. № 789 в КЧСИ с район на действие СГС е образувано по молба от 16.06.2023 г. на Етажна собственост , находяща се в гр. София, кв. „*******“, ул. „******* срещу длъжника Б. Г. Л. за принудително събиране на сумата по изпълнителен лист от 19.05.2023 г. в размер на 75,31 лева – разноски, като на основание чл. 18 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител е възложено проучването на имущественото състояние на длъжника и определянето на начина на изпълнение. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представен договор за правна защита и съдействие, с който взискателят е уговорил с адв. Ц.Г. възнаграждение за образуване, защита и представителство по делото в размер на 200,00 лева. С разпореждане от 16.06.2023 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да се направи искане до ТД на НАП на основание чл. 191, ал.3 и ал.4 ДОПК и чл. 74, ал.1, т.

4 ДОПК, както и справка за банкови сметки и сейфове на физическо или юридическо лице от регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, както е разпоредено изпращането на ПДИ. С постановление от 19.07.2023 г. са приети разноски по изпълнението в размер на 350,58 лева, от които 150,58 лева – такси по т. 1, т.3, т.4, т.9, т.31б и т. 31к от ТТР към ЗЧСИ, както и адвокатски хонорар за образуване, водене и защита по изпълнителното производство в размер на 200,00 лева. В уведомление до длъжника от 19.07.2023 г. са описани дължимите авансови такси и разноски в общ размер на 126,58 лева – по т. 1 в размер на 24,00 лева с ДДС, по т. 3 – в размер на 24,00 лева с ДДС; по т. 4 – 12,00 лева с ДДС, по т. 9 – 54,00 лева с ДДС, по т.

31 б – 2,50 лева ДТ БНБ и по т. 31 к – 10,08 лева ДТ ПОЩА.

С пропоръчани писма с обратни разписки на 19.07.2023 г. са изпратени запорни съобщения до банки „БАНКА ДСК“ АД, „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД и „ПИБ“ АД, както и ПДИ. Установява се от материалите по изпълнителното дело, че поканата за доброволно изпълнение е получена от пълномощника на длъжника Г.Л. на 20.07.2023 г. На 25.07.2023 г. са изпратени съобщения за вдигане на запорите.

На 27.07.2023 г. пълномощникът на длъжника по изпълнението е подал 2 молба за прекратяване на изпълнителните действия и изпълнителното дело, поради изплащане изцяло на задълженията с банков превод на сумата от 500,00 лева и довнасяне на остатъка в брой в размер на 38,49 лева.

С писмо-искане от 04.08.2023 г. до длъжника са му дадени указания да посочи кое свое искане поддържа – да се прекрати изпълнителното дело или да се администрира подадената жалба, като с отговор от 04.09.2023 г. пълномощникът на длъжника е посочил, че протестира изпълнителните действия.

В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Образуването на изпълнителното дело, връчването на поканата за доброволно изпълнение и нейното съдържание не представлява изпълнително действие и не подлежат на самостоятелно обжалване, поради което жалбата в тази част се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Налагането на запор върху вземане на длъжника представлява изпълнително действие, което подлежи на обжалване. Независимо от това, към настоящия момент съдът намира частната жалба и в тази част за недопустима. Абсолютна процесуална предпоставка за всяка процесуално действие, в т.ч. и за подаване на частна жалба, наличието на правен интерес от обжалването. Към настоящия момент от материалите по изпълнителното дело се установява, че към момента на подаване на частната жалба наложените запори върху банкови сметки на длъжника са вдигнати. Целта на обжалването на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл.

ГПК е тяхната отмяна като незаконосъобразни. Тази цел, поради вече извършеното вдигане на запорите, няма как да бъде постигната чрез разглеждане на жалбата по същество в тази част. Ето защо поради липса на правен интерес от обжалването частната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.

Следва да бъде оставена без разглеждане и частната жалба в частта относно искането за присъждане на вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ, тъй като отговорността на ЧСИ за вреди се ангажира по друг процесуален ред – чрез предявяване на иск по общия исков ред.

По жалбата срещу постановлението разноските.

Жалбата е допустима – подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице с интерес от обжалването и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на 3 изпълнителното производство. В този смисъл за сметка на длъжника са както разноските сторени от взискателя, в това число и за авансово внесени такси, така и допълнителните разноски и такси, които ЧСИ начислява – арг. чл. 31 ТТРЗЧСИ, които не са свързани пряко с реализиране на изпълнителен способ.

В настоящия случай длъжникът не твърди и доказва да е извършил плащане преди образуване на изпълнителното производство, както и не са налице другите две основания за освобождаването му от отговорност за разноски в изпълнителния процес.

Ето защо той следва да понесе отговорността за такси в изпълнителното производство, както следва: такса за образуване в размер на 24,00 лева с ДДС, такса за извършване на справки по т. 3 – по 5 лева за общо четири справки за недвижими имоти, трудови доходи, банкови сметки и до НАП – в размер на 24,00 лева с ДДС без ДДС; по т. 4 – 12,00 лева с ДДС – за изпращане на уведомление до взискателя и по т. 5 в размер на 24,00 лева за изпращане на ПДИ, по т. 9 –по 15,00 лева за три запора без ДДС или общо 54 лева, с ДДС, по т. 31 б – 2,50 лева за такси към БНБ и по т. 31 к – 10,08 лева такса за пощенски услуги – общо 150,58 лева.

По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното производство възлиза на сумата в размер на 200,00 лв, а адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителното производство, защита и съдействие на страните е в размер на ½ от възнаграждението, определено по реда на чл. 7, ал.2 – в случая 200,00 лева. Уговореното възнаграждение между взискателя и адв. Г. е равно на минималното възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата за образуване на изпълнителното дело, поради което не подлежи на намаляване.

С оглед изложеното съдът намира, че частната жалба в частта срещу постановлението за разноски следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника по изпълнението Б. Г. Л., чрез пълномощника си Г.Л. в частта, в която се обжалват връчване на поканата за доброволно изпълнение и нейното коректното попълване; в частта, в която се обжалва налагането на запор върху банковите сметки на длъжника и в частта, в която се иска присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп.д. № 20237890400244, на ЧСИ Н.К., рег. № 789 в КЧСИ с район на действие СГС,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението Б.

4

Г. Л., чрез пълномощника си Г.Л. в частта, в която се обжалва постановление от 19.07.2023 г. по разноските по изп.д. № 20237890400244, на ЧСИ Н.К., рег.

№ 789 в КЧСИ с район на действие СГС.

Решението в частта, в която частната жалба се оставя без разглеждане, с характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски апелативен съд, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5