Решение № 678 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000502647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 3964/24.06.2025 г., постановено по гр. д. № 2846/2024 г. по описа на СГС, І ГО, 21 състав, С. К. И. е осъден да заплати на „РОМАВЕНТИ“ ЕООД, сумата от 20 000 лв. – неустойка по чл.10 от мениджърски (импресарски) договор от 21.03.2023 г., за нарушение на чл.9 от същия договор, забраняващ сключване на договор със същия или сходен предмет с трети физически или юридически лица, като е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД, в частта му над посочената сума до предявения размер от 100 000 лв. поради прекомерност.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 552, 60 лв. – разноски според уважената част от иска, а ищецът е осъден да заплати на ответника 9 520 лв. – разноски според отхвърлената част от иска.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника С. К. И.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че решаващият съд не е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, не е анализирал фактите, от значение за спорното право, както и не е обсъдил заявените от него възражения. Неправилно решаващият съд е приел, че ответникът е имал договорни отношения с други лица. Съдът не е изложил мотиви как е достигнал до този извод въз основа на разменената кореспонденция между страните. Не е посочено също така с кои трети лица ответникът е встъпил в договорни отношения, нито е посочил какви са тези договорни отношения и по какъв начин нарушават клаузата за ексклузивитет в 1 договора, което е породило неговото задължение за заплащане на неустойка.

Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява сключването на мениджърски договор от ответника с трети лица.

Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил показанията на свидетелката Л. Г.. За участието на ответника в два хотела е платено на ищеца, а не на ответника, за което по делото е представена фактура. Извършеното плащане по фактурата е отразено в счетоводството на ищеца. Представено е по реда на чл.192 ГПК удостоверение от „Миро Мюзик“ ЕООД от 07.10.2024 г., че няма сключени договори с ответника. Счита, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че добросъвестно и навременно е изпълнил задълженията си по договора. Същевременно ищецът не е доказал наличие на нарушение на клаузата за ексклузивитет. Макар съдът обосновано да е приел, че договорът е развален считано от 27.02.2024 г. поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, не е изложил мотиви с кое поведение ответникът нарушава клаузата за ексклузивитет преди тази дата. На основание чл.90, ал.1 ЗЗД неизпълнението на едната страна по двустранен договор е основание другата страна да може да отказва своето изпълнение. Счита, че при доказано неизпълнение на договора от страна на ищеца, претенцията му е в разрез с правилата за добросъвестност, регламентирани в чл.63 ЗЗД. Излага съображения, че решаващият съд не е обсъдил възражението му за нищожност на клаузата за ексклузивитет. Неправилно съдът е приел, че договорът е сключен между равнопоставени страни, тъй като едната страна е търговец, а другата страна е физическо лице. Счита, че предметът на договора е неясен. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза е установено по делото, че ищецът е получавал възнаграждение от концертите на ответника, но последният не е получавал следващото му се възнаграждение. Така ответникът е поставен в пълна зависимост от бизнес възможностите, активността и организационния капацитет на ищеца, което сочи на нарушаване на добрите нрави и нищожност на клаузата. Поддържа, че без анализ на съдържанието на процесиня договор и на задълженията на страните по него, съдът е достигнал до необоснования извод, че не е налице твърдяното от ответника неравновесие между правата и задълженията на двете страни. Срещу задължението на артиста да не сключва договори със същия или сходен предмет не е налице насрещна престация на ищеца. В мотивите на обжалваното решение не е обсъдено възражението му за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „РОМАВЕНТИ“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Поддържа, че решаващият съд е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, както и доводите на страните. От показанията на Л. Г. е установено, че ответникът е бил неин клиент, представлявала го е пред трети лица като негов мениджър по време на действие на процесиня договор, както и че е уреждала на ответника участия. Счита, че е обоснован изводът на съда, че ответникът е встъпвал в договорни отношения с други лица, тъй като по делото е установено наличието на облигационно отношение между ответника и „Миро Мюзик“ ЕООД, което е възникнало по време на действие на процесния договор. В мотивите на обжалваното решение не е посочено, че 2 договорът между страните е развален, считано то 27.02.2024 г., а съдът е посочил, че договорът би се риел за развален, ако ответникът не беше осъществил недобросъвестното си поведение, довело до неизпълнение на договорните му задължения. Обосновано решаващият съд е приел, че договорът е сключен между равнопоставени субекти. Макар договорът за предвижда възможност за участия да бъдат организирани от трети лица, тази възможност не изключва приложението на клаузата за ексклузивитет и заплащане на уговореното възнаграждение на мениджъра. Твърди, че ответникът не го е уведомил за работата му със свидетелката Г., нито е заплатил дължимия процент от поетите участия, организирани от „Миро Мюзик“ ЕООД. В полза на ответника е уговорено получаване на 50 % от печалбата, ако има такава и 70 % от договорения хонорар за всяко негово участие извън концертите. Излага съображения, че клаузата за ексклузивитет е обичайна в търговската практика и не противоречи на утвърдените обществени норми за поведение. Счита, че клаузата за неустойка е действителна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд не е посочил ясни критерии и аргументи за намаляване размера на претендираната от ищеца неустойка. Неправилно съдът е счел, че организирането само на едно турне за период от 5 месеца, заедно с неизготвянето на график за концертни участия на ответника, е достатъчно основание за драстично намаляване размера на нестойката с 80 %. Твърди, че след осъщественото лятно турне на ответника е организирал публични изяви на същия, но те не са осъществени изцяло по вина на артиста, който недобросъвестно е отказал тези участия, доколкото към този момент е имал договорни отношения с новия си мениджър „Миро Мюзик“ ЕООД. След като ответникът отказва участия, ищецът не може да изготви график за тях. Счита, че неустойката не е прекомерна, тъй като нейният месечен размер възлиза на 1 666, 67 лв., а на артиста е предложено организиране на участия с уговорен хонорар от 7 000 лв. Твърди, че за лятното турне на ответника от 2023 г. е разходвал над 250 00 лв. Отказът на ответника от съвместна работа още една година поставило дружеството в неравнопоставено положение, което му коствало значителни загуби. Излага съображения, че решаващия съд не е съобразил как е определен размерът на неустоечната клауза. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че цялата сума по предоставения на ищеца кредит в размер на 97 003 лв., е изразходвана за ответника и финансиране на неговото лятно турне. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Твърди, че от организираното от ищеца лятно турне в няколко града не е получил възнаграждение. по делото е установено, че ответникът не е договорил и не е осигурил нито една платена изява на изпълнителя. В нарушение на чл.19 вр. с чл.85 ЗАПСП не е получавал възнаграждение за 3 участията в концерти, организирани от ищеца. Последният не е изпълнил задължението си да го информира за постигнатите резултати и реализирана печалба след всяко конкретно събитие. Липсват доказателства за реално организирани събития с участието на ответника, които да е отказал. При преценка дали уговорената неустойка е прекомерна от значение е какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите, като положи грижата на добрия търговец. размерът на неустойката, съпоставен с платеното възнаграждение е 100 000 лв. към 0 лв. Поддържа, че по делото не се установява връзка между сключения от ищеца договор за кредит и сключения между страните мениджърски договор. Счита, че ищецът не е имал принос в популяризирането на ответника. моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 21.03.2023 г., в качеството му на мениджър, е сключил договор с ответника, в качеството на артист, за срок от 5 години. В клаузата на чл.9 от договора страните са предвидили, че мениджърът е ексклузивен представител на артиста за срока на действие на договора, като артистът няма право за сключва договор със същия и/или сходен предмет, с трети физически и юридически лица. Изпълнението на това задължение на артиста е обезпечено чрез уговаряне на неустоечна клауза в чл.10, съгласно която при нарушаване на ексклузивитета артистът дължи на мениджъра неустойка в размер на 100 000 лв. Твърди, че не повече от 6 месеца след сключване на договора и приключване на организираното турне с участия от страна на дружеството, ответникът рязко ограничил комуникацията си и започнал все по – често да отказва участия. През есента на 2023 г. ответникът отказал две предложения за участия, които отправил ищеца, за датите 30.12.2023 г. и 31.12.2023 г. в хотел „Бонония Естейт“ - Видин. По същото време – на 26.12.2023 г. в хотел в гр. Казанлък, на 30.12.2023 г. в хотел „Роял и Спа“, Велинград и на 31.12.2023 г. в ресторант „Лаура“ – НДК, гр. София, ответникът е имал участия, които не са били договорени с ищеца. В периода 21.10.2023 г. – 07.01.2024 г. ответникът имал редица публични изяви, писани в исковата молба. На 10.01.2024 г. ищецът изпратил писмено предложение за участия чрез имейл, на което ответникът отговорил, че за бъдещите му ангажименти да се обърне към г-жа Л. Г.. След проведен разговор с посоченото от ответника лице и отправено писмено запитване, е получил отговор, че „Миро Мюзик“ ЕООД представлява ответника. Ищецът уговарял участие на ответника в хотел „Кингс Вали“ в гр. Казанлък, което той отказал, а в същото време е уговорил това участие чрез „Миро Мюзик“. На 28.12.2023 г. ответникът учредил дружеството „Естиайел“ ЕООД. Предвид предмета на това дружество, ответникът е сключил или ще сключи договор с това дружество в нарушение на договора между страните. Така ответникът възпрепятства ищеца да осъществява задълженията си по договора – да договаря участия на ответника и да менажира цялостната дейност около публичните му изяви. Поддържа, че при уговаряне размера на дължимата от ответника неустойка са взели предвид съотношението между размера на неустойката и очакваните от кредитора 4 вреди при евентуално неизпълнение на задължението. Тази сума е съобразена и с договора за целеви кредит, който ищецът сключил с „ББР Микрофинансиране“ ЕАД с цел да финансира дейността си по промотиране, менажиране и финансиране на участия на ответника. Тези дейности били част от бизнес плана, представен на банката и въз основа на който бил отпуснат кредита. Твърди, че ищецът инвестирал достатъчно средства и усилия за добросъвестно изпълнение на поетите договорни задължения. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща неустойка по мениджърски договор от 21.03.2023 г.