Решение № 1651 от 23.11.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 3200/2023
- Вид
- Решение № 1651
- Подписан
- 23.11.2023
- Състав
- Десислава Николаева Великова
РЕШЕНИЕ
№ 1651 гр. Русе, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520103200 по описа за 2023 година
Ищецът „Надя Груп 83" ЕООД, гр.София, твърди, че на 27.06.2022 г. с ответника „Би Карго“ ЕООД, в качеството му на възложител, сключили договор за международен превоз на товари № 327, с дата и час на товарене – 29.06.22 г. – 16.00 ч., товарен адрес – „М2 Пром“ АД в гр.Божурище, ул.“Осми март“ 3 и разтоварен адрес във Франция. Уговорен бил срок на доставка от 06 до 08.07.2022 г. и дължимо възнаграждение от 3480 лв. с ДДС. За изпълнение на задълженията си по договора ищецът наел друг превозвач – „Тръксат“ ООД, което следвало да извърши международен превоз освен на посочения адрес и на още два адреса срещу общо възнаграждение за трите товара от 6160 лв. В договора между страните изрично били посочени и рег.номера на влекача и ремаркето, с което следвало да бъде извършен превозът. В изпълнение на задълженията си по договора, „Тръксат“ ООД, действащо по възлагане на „Надя Груп 83“ ЕООД, натоварило на 30.06.2022 г. осем пакетирани палета за товар с общо тегло 1167 кг. и го доставило на разтоварения адрес във Франция на 06.07.22 г. и палетата били приети без забележки от получателя на товара. И товаренето, и доставянето на стоките били удостоверени с международна товарителница за извършен превоз. Ищецът уведомил ответника за изпълнението на задълженията си, като му предоставил международната товарителница и издал фактура № 4000001780/07.07.2022 г. за 3480 лв. с ДДС, която била изпратена на ответника по куриер. „Би Карго“ ЕООД отказало плащане с аргумент, че товародатеят „М2 Пром“ АД бил натоварил друг товар, а не този, предназначен за адреса на разтоварване, посочен в договора. В тази връзка ищецът твърди, че е изпълнил всички свои договорни задължения в срок и на посочения адрес за разтоварване товарът бил приет без забележки.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да 1 бъде осъден да му заплати сумата 3480 лв., представляващо дължимо възнаграждение по договор за международен превоз на товари № 327/27.06.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и направените деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска като преждевременно депозиран, както и по основание и размер. Оспорва и наведените твърдения в исковата молба. Заявява, че били натоварени различен на брой палети, които били разтоварени на различен адрес от посочения в ЧМР товарителницата. Ответникът не бил уведомен и не бил давал съгласието си превозът да се извърши не от ищеца, а от „Тръксат“ ООД. Това обстоятелство разбрал едва от получената по делото искова молба, а ЧМР товарителницата все още не му била изпратена в оригинал.
Това било изискване по договора, за да бъде извършено плащане. От ЧМР товарителницата било видно, че били натоварени 8 палета, 1167 кг., а по заявка палетите били 10 с тегло 2 тона. И за това разминаване ищецът не уведомил ответника. Това разминаване следвало да бъде констатирано на място на натоварване и „Би Карго“ ООД да бъдело уведомено. Освен това, „Надя Груп“ ЕООД разтоварило товара и на адрес, разлличен от посочения в ЧМР товарителницата. Предвид това, според ответника „Надя Груп“ ЕООД не извършило изобщо превоз по договора, а го възложило на трето лице, въпреки, че отдаването на товара на трети лица съгласно договора не се позволявало. За да изпълни задълженията си, поети към изпращача на товара, „Би Карго“ ЕООД ангажирало друга фирма, която осъществила доставката му, като било направено всичко възможно разходите за това да са във възможно най-нисък размер, като всеки от контрагентите проявил колегиалност, с изключение на ищеца.
Искът бил и преждевременно предявен, тъй като в т.11.1 от договора било записано, че сумата се дължи до 45 дни след получаване на оригинална фактура и 2 бр. ЧМР товарителница заедно с придружаващи документи. Оригиналната фактура ответникът получил едва на 23.08.2022 г., като към нея не били приложени ЧМР-та и придружаващи товара документи. По-късно ЧМР. били предоставени, но на снимки по имейл. Предвид уговореното между страните, според ответника, към настоящия момент все още не било налице основание за плащане.
След като ответникът получил фактурата на 23.08.2022 г. за сумата от 3480 лв., той издал Протокол № 3/26.08.2022 г. за неустойка по процесния договор в размер на 800 лв., начислена на основание т.10.2 и т.10.4 и гл.втора и трета от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. С безотговорното си отношение ищецът нарушил множество свои задължения по договора и по Конвенцията и отговорността за допуснатото разтоварване на грешен адрес била именно на „Надя Груп“ ЕООД.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените Заявка – договор за международен превоз на товари от ответника към ищеца № 327/27.06.2022 г., се установява, че ответникът възложил на ищеца да извърши автомобилен транспорт на стоки товар- 5.3. л. м. -2000 кг.- 10 палета от товарен адрес – „М, 2 Пром“ АД в гр.Божурище, ул.“Осми март“ 3, България с дата и час на товарене 2
– 29.06.22 г. – 16.00 ч., и разтоварен адрес във Франция, Transport ARK Michel, 14 rue du Meunier. ZAC du Moulin, 95700 Roissy En France. Срокът на доставката бил 06/08.07.2022 г., като било забранено стофиранито и претоварването на стоката. Цената по заявката била 2900 лв. без ДДС платима до 45 дни , след получаване на оригинална фактора и 2 бр. ЧМР товарителнца и придружаващи документи. В чл. 10.2 от сключения между страните договор, било предвидено, че „не се позволявало отдаването на товара на трети лица, освен ако това не е изрично договорено“.
Ищецът издал фактура № 4000001780/07.07.2022 г. за сумата от 3480 лева с платец ответника, който при получаването и пък издал Протокол № 3/26.08.2022 г. за неустойка по Договор № 327/06.07.2022 г. в размер на 800 лева, която начислил на основание т. 10.2 и т.
10.4 от договора и глава втора и трета от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като за това изпратил Уведомление на 26.08.2022 г. на ищеца, че посочената неустойка щяла да бъде прехваната.
В придружаващата процесния товар ЧМР товарителница бил вписан адрес на доставка: 19100 Brive-la-Gaillarde, Франция, до Lindera, Av. du 4 Juillet 1776, а не „Transports ARC MICHEL”, 14 rue du Meunier/ZAC du Moulin, 95700 Roissy-En-France, както и че били натоварени 8 палета, с тегло 1167 кг., а по заявка палетите били 10 с тегло 2 тона, като транспортът бил осъществен от трето за производството лице „Тръксат“ ООД.
Разпитания по далото свидетел О. Е. А., спедитор при ищеца, изнася данни, че „Би Карго“ ЕООД им заявили на 27.06.2022 г. транспорт 5,3 л.м. за Франция, Париж 95 код, като пратката била натоварена и предоставена, без забележки на посочения в заявката адрес.
Ответникът на следващия ден след разтоварването го уведомил, че били разтоварили пратката на грешен адрес, защото взели грешно ЧМР по товарителница, но свидетелят смята, че ангажиментът от страна на ищеца бил изпълнен, тъй като било натоварено и разтоварено в срок и нямало забележки в ЧМР по товарителницата от получателя. Имало известно закъснение с ЧМР товарителницата, тъй като ищецът очаквал плащане на цената.
Пратката я натоварил партньор на ищеца, ако имало объркване, грешката била на шофьора, че не бил обърнал внимание на разтоварния адрес, че бил с друг пощенски код, който бил в Южна Франция на около 850 км от Париж. Според ответника, товара бил сгрешен, а свидетелят смята, че бил правилен, но изпратен до грешен адрес. „Композицията 1360“ била събирана от няколко клиента и доставен на няколко места във Франция, т.е. реда на натоварване бил строго определен, защото се разтоварвало пак по строго определен ред, фургона можело да се товари и разтоварва от зад, т. е не можело да се разтовари от страни или от първия адрес. За другите адреси нямали жалби за неправилни товари. Ако предварително преди приемане заявката за транспорт знаел, че пратката била за Южна Франция, както било отбелязано в ЧМР, нямало да я поемат, защото неговата фирма поддържала линия Страсбург-Париж-Нант. Шофьорът пътувал през границите с ЧМР товарителница и това бил документът, който придружавал товара, тя била паспорта на стоката.
Свидетелят Б. М. Б., съпруга на управителя и експедитор по трудов договор на 3 ответното дружество, заявява, че била възложила товарни услуги, писмено чрез Заявкадоговор на „Надя Груп 83“ ЕООД за изпълнение. Адресът, който бил посочен в заявката бил до Париж, Франция. Заявката била 5,3 л.м., 10 палета с различни размери- 2 тона. По представените ЧМР-та килограмите били 1167 и 8 палета. Нямали друга заявка до Париж в този период. Смята, че бил натоварен различен товар, защото били натоварени 8 палета и по-малко килограми за 19 код, което било в Южна Франция. За несъответствието между заявката-договор и за това, което било натоварено не била уведомена в нито един момент.
Разбрала го чак след разтоварването и то от клиента си – заявител на товара. В ЧМР-то било записано разтоварен адрес в южна Франция, 19 код, с параметри на товара 8 палета.
Шофьора трябвало да пътува с това ЧМР не до Париж, а до Южна Франция. След като се установило, че товарът бил на грешен адрес, заявителят, техният клиент, и се обадил 2-3 часа след като било разтоварено в Париж. Е. П. – изпращача на товара я попитал, на кой адрес били разтоварили, съответно свидетелят потвърдил, че било разтоварено в Париж, но тогава се оказало, че този товар бил за 19 код- Южна Франция, както било вписано в ЧМР.
Поискала ЧМР от предходния свидетел О. и установила, че за разтоварен адрес бил посочен 19 код в Южна Франция, а не Париж, при което свидетелката разбрала, че станала размяна на товарите. Помолили О. и „Надя Груп 83“ ЕООД за съдействие, обаче ищецът отказал.
Предложила трите фирми- страните в настоящото производство и „М2 Пром“ АД да си поделят разходите за повторната доставка, обаче ищецът отново отказал. Свидетелката получила процесната фактура на 24.08.2022 г. в оригинал по „Еконт“, а ЧМР-та и до настоящия момент ги нямали в оригинал. Ответникът не бил давал съгласие транспорта да се извършвал от трети лица. Нямали друга заявка до Париж в спорния период. Смята, че вероятно на товарния адрес били разменили товарите. Ответникът нямал заявка за Южна Франция, а имал заявка за Париж. Според свидетеля имало два товара, които при товарене били размени. Ищецът бил заявен товар за Париж, при товареното на камиона разменили стоките и го натоварили със стоки вместо за Париж, с такива за Южна Франция. Шофьорът не забелязал, че имало несъответствие, отишъл до Париж, и заявителя приел стоката, тъй като работел с „М2 Пром“ и очаквал друга стока. По-късно разбрали за грешката и в последствие ответникът поел отговорността да транспортира стоката до Южна Франция за да си запази търговските взаимоотношения с товародателя. С ЧМР пътувал всеки товар и това било официалния документ за всички европейски страни.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Представеният и неоспорен документ Заявка – договор за международен превоз на товари инкорпорира волеизявленията на страните и доказва сключването на договор за международен превоз на стоки, по които ищецът е превозвач, а ответника заявител.
Превозният договор е неформален, консенсуален и сключването му може да се доказва с всички предвидени от закона средства, а не само с товарителница. Този отговор следва и от самата формулировка на чл. 61 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ЗАТ, според която условията на договора за превоз и получаването на товара се удостоверяват от товарителницата до 4 доказване на противното, от което следва, че последната не е единственото доказателствено средство за доказване на тези факти. Последният е юридически факт, който създава правна връзка между страните, поражда права и задължения, намиращи се в генетична и функционална връзка предвид неговия двустранен характер. Законът изисква точно изпълнение на договорните задължения или престиране на дължимото по вид, качество, обем и срок.
Разпечатката съдържа 28 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cc90602-5dd5-46e1-9294-56c93e5138dc