Определение № 2890 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2890 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Д. Илиев

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503004 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 407, ал. 1 вр.чл. 406 и чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. чрез пълномощника й адв. Д. Б. от АК-Пловдив против Разпореждане от 12.05.2023 г. по ч.гр.д. № 12761/2021 г. по описа на РС - Пловдив, III бр.с., с което е постановено издаване на изпълнителен лист.

Районен съд – Пловдив, III бр.с., на основание чл. 416 вр.чл. 410 ГПК, констатирал, че Заповед за изпълнение № 7023/2021 г. по ч.гр.д. № 12761/2021 г. по описа на РС - Пловдив, III брачен състав и Решение № 3958/24.11.2022 г. по гр.д. № 14788/2021 г. по описа на РС -Пловдив, VIII гр.с. за установяване на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение, подлежат на изпълнение, поради което издал Изпълнителен лист № 2898/15.05.2023 г. в полза на ищеца по гр.д. № 14788/2021 г. на ПдРС „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940.

Жалбоподателят посочва, че не е получил покана за доброволно изпълнение по образувано срещу него изпълнително дело въз основа на този изпълнителен лист. Поддържа, че не е било налице нито едно от основанията за издаването на изпълнителния лист, предвидени в чл. 404 ГПК - решението на районния съд било частично отменено с влязло в сила Решение № 450/06.04.2023 г. по в.гр.д. № 210/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив. Прави възражение, че съдът вместо да издаде изпълнителен лист въз основа на 1 влязлото в сила съдебно решение на ПдОС, издал такъв въз основа на решението на ПдРС, което не подлежи на принудително изпълнение. Моли въззивния съд да съобрази, че след влизане в сила на съдебното решение длъжникът Н. Н. е извършила плащане в полза на кредитора в размер на 80 лв. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощника й юрисконсулт И.Н., в който намира жалбата за допустима и основателна.

Моли да не се присъждат разноски в негова тежест.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид и становището на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима - подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 404, т. 1, пр. 3 и чл. 416 от ГПК заповедите за изпълнение подлежат на принудително изпълнение. При предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Такъв е настоящият случай. Против частния жалбоподател Н. М. Н. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на РС - Пловдив, за което е образувано ч.гр.д. № 12761/2021 г. и със заявител „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 7023/03.08.2021 г., с която е разпоредено Н. М. Н. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 289,86 лв. – главница за периода 15.08.2019 г. – 16.01.2020 г. по договор за паричен заем № 317409/23.05.2019 г., сумата от 18,40 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2019 г. - 16.01.2020 г., сумата от 109,98 лв. – обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. 02.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

2

Длъжникът Н. Н. е подала в срок възражение против заповедта за изпълнение. Кредиторът е предявил в срок иск за установяване на вземането си по чл. 422 ГПК, който бил уважен от РС – Пловдив по отношение на претендираната главница и договорна лихва, както и по отношение на обезщетението за забава в размера до 41,06 лв., а за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 109,98 лв. – отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Във въззивното производство, развило се пред ОС – Пловдив, състав на окръжния съд е достигнал до други правни изводи и е отхвърлил частично исковите претенции на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумата над 48 лв. до претендираната 289,86 лв. – главница за периода 15.08.2019 г. 16.01.2020 г. ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на тази разлика, сумата от 18,40 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2019 г. - 16.01.2020 г. и сумата от 41,06 лв. – обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. - 02.08.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 12761/2021 г. на ПдРС, III бр.с.

С писмо изх.№ 17712/11.05.2023 г. ПдРС-VIII гр.с. е върнал поради отпаднала необходимост на III бр.с. на същия съд ЧГД № 12761/2021 г. /л.

29/. Върху съпроводителното писмо заповедният съд е издал обжалваното разпореждане, в което не са указани сумите, за които да се издаде изп.лист, но копие от същия е приложен на л. 55 от ЧГД № 12761/2021 г. на ПдРС. От него се установява, че листът е издаден за следните суми: 289,86 лв. – главница за периода 15.08.2019 г.-16.01.2020 г. ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 18,40 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2019 г. - 16.01.2020 г. и сумата от 41,06 лв.

– обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. - 02.08.2021 г.

Срещу длъжника по частното гражданско дело не е образувано изпълнително производство и не е връчвана покана за доброволно изпълнение.

Решението, с което е уважен иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 422 ГПК не е изпълнително основание по чл. 404 ГПК. Характерът на иска е определен в чл. 415 ГПК - за съществуване на вземането, т. е. установителен иск. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, в която подлежат на 3 принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища.

Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Това решение не е изпълнително основание по чл.404 ГПК, а такова е влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като компетентен да издаде изпълнителния лист е заповедният съд. В разглеждания случай към 12.05.2023 г. – датата на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, съдебното решение на ПдОС, с което частично е установено вземането на кредитора за сумата от 48 лв. - главница за периода 15.08.2019 г.-16.01.2020 г. ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, е било влязло в сила, съответно само в тази част и заповедта за изпълнение е влязла в сила.

При така установеното настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно в частта относно сумата до 48 лв., съставляваща главница за периода 15.08.2019 г. – 16.01.2020 г. по договор за паричен заем № 317409/23.05.2019 г. ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането и следва да бъде потвърдено в тази част, тъй като по отношение на нея заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Обжалваното разпореждане обаче е неправилно и незаконосъобразно в частта относно сумата над 48 лв. до 289,86 лв. – главница за периода 15.08.2019 г.-16.01.2020 г. ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на тази разлика, сумата от 18,40 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2019 г. до 16.01.2020 г. и сумата от 41,06 лв. – обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г.-02.08.2021 г., и следва да бъде отменено като такова в тази си част и изпълнителният лист, издаден въз основа на него следва да бъде обезсилен в същата част.

Съображенията за това са следните: законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист са посочени в чл. 404 – чл. 406 от ГПК и те са: 1.) да е налице подлежащ на принудително изпълнение акт (изпълнително основание), посочен в чл. 404 от ГПК, 2.) този акт да е редовен от външна страна и 3.) да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В случая 4 първоинстанционното решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано и частично отменено с решение на ПдОС. Влязлото в сила решение на въззивния съд от 06.04.2023 г. също не е изпълнително основание по чл.404 ГПК, а такова е влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в сила с влизане в сила на въззивното съдебно решение, с което е установено вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта за сумата от 48 – главница по договора за паричен заем.

В жалбата си срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист длъжникът не може да възразява, че е платил, поради което оплакването на жалбоподателя въззивния съд да съобрази извършено плащане от страна на длъжника е неоснователно.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е частично основателна. Обжалваното разпореждане следва да бъде частично отменено, а издаденият изпълнителен лист – частично обезсилен.

По отношение на отговорността за разноски, такива се претендират единствено от жалбоподателя /ответник в исковото производство/.

Настоящият съдебен състав намира, че разноски не следва да се присъждат доколкото частичната отмяна на обжалваното разпореждане, респ. частичното обезсилване на изпълнителния лист се дължат на грешка на съда, който не е съобразил в коя част изпълнителното основание – заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, е влязла в сила.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 12.05.2023 г. по ч.гр.д. № 12761/2021 г. на РСПловдив, III бр.с. за издаване на изпълнителен лист № 2898/15.05.2023 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю. срещу

Н.

М.

Н.,

ЕГН:

********** от гр.

***********************************, в частта за сумата над 48 лв. до 289,86 лв. – главница за периода 15.08.2019 г.-16.01.2020 г. ведно със 5 законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на тази разлика, сумата от 18,40 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2019 г. - 16.01.2020 г. и сумата от 41,06 лв. – обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. 02.08.2021 г.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист № 2898/15.05.2023 г. по ч.гр.д. № 12761/2021 г. на РС-Пловдив, III бр.с. в частта за сумата над 48 лв. до 289,86 лв. – главница за периода 15.08.2019 г. - 16.01.2020 г. ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на тази разлика, сумата от 18,40 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2019 г. - 16.01.2020 г. и сумата от 41,06 лв. – обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. 02.08.2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, постановено на 12.05.2023 г. по ч.гр.д.

№ 12761/2021 г. на РС-Пловдив, III бр.с., въз основа на което е издаден изпълнителен лист № 2898/15.05.2023 г. по ч.гр.д. № 12761/2021 г. на РСПловдив, III бр.с., в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю. срещу Н. М. Н., ЕГН: ********** от гр.

***********************************, в останалата обжалвана част за сумата до 48 лв. - главница за периода 15.08.2019 г.-16.01.2020 г. ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на това вземане, установено с влязло в сила Решение № 450/06.04.2023 г. по в.гр.д. № 210/2023 г. на Окръжен съд-Пловдив.