Решение № 384 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно административно наказателно дело № 20231100601822 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от Наказателния процесуален кодекс.

С Решение от 09.02.2023г., постановено по НАХД № 4063/2022г., на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 93-ти състав, признава обвиняемият П. О. Х. - роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неработещ, неосъждан, адрес - гр. София, кв. „Левски“, ул. ****, ЕГН – **********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че: На 07.06.2021г. около 17:30 – 17:50 ч. в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“, след кръстовището с ул. „Витиня“, в посока Околовръстен път, при управление на МПС, е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – по време на движение неколкократно се приближил странично до попътно движещия се автомобил „Пежо 307“ с рег. № ****, управляван от М.К.М., като скъсявал дистанцията между двата автомобила и навлизал в дясна лента, постепенно избутвайки движещия се лек автомобил „Пежо 307“ към бордюра на пътното платно, ударил с предната част на автомобила си задната лява врата на л.а. „Пежо 307“, след което извикал: „Ей, сопол, ела да се разберем!“ - престъпление по чл. 325 ал.3 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4 т. 1 НПК вр. чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ по повдигнатото му 1 обвинение и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.(хиляда) лева.

Срещу Решението, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от обвиняемия Х., чрез защитника му адв. Т. С. с която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, незаконно и необосновано и произнасянето на въззивния съд с решение, с което да бъде оправдателно.

След запознаване с мотивите към решението е постъпило допълнение на жалба с подробно изложени съображения в подкрепа на искането, направено в жалбата. Твърди се, че фактическата обстановка не е изяснена в цялост и че приетите от първата инстанция фактически изводи, са направени въз основа на неправилно кредитираните доказателствени източници. Навежда се оплакване и за наличие на противоречия в мотивите към решението, с което е осъден подсъдимия.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително заседание от 26.04.2023г., по реда на чл. 327 и сл. от НПК, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото..

В хода на делото по същество защитата на обвиняемият Х. поддържа съображенията изложени в жалбата. Като допълнение към жалбата твърди, че е нарушен принципът „no bis in idem”, тъй като подзащитният му е наказан по административно наказателен ред, с влязло в сила наказателно постановление. Също така като процесуално нарушение се изтъква неприсъствието на представител на СРП по време на съдебните заседания.

Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и съответно за правилно и законосъобразно решението на СРС, поради което пледира за неговото потвърждаване.

Обвиняемият Х., редовно призован, взема участие в съдебното заседание пред въззивната инстанция, като поддържа изложеното от защитника му.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, изложени в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното първоинстанционно Решение, намира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните съображения:

При преценката на събраните по делото доказателства, настоящият 2 състав не намери основания за промяна на основните фактите относими към предмета на доказване по делото, възприети от първата инстанция, които са следните:

Обвиняемият П. О. Х. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неработещ, неосъждан, адрес гр. София, кв. „Левски“, ул. ****, ЕГН – **********.

На 07.06.2021 г. около 17:30 св. М. М. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № С **** ХН, като се движел в посока гр. София към с. Кривина заедно със св. Е.М., която се возела на предна пасажерска седалка и св. Н.Д., която се возела на задните пасажерски места. На кръстовището на ул. „Витиня“ с бул. „Ботевградско шосе“ свид. М. бил заел крайна лява лента, като посредством пътепоказателите на транспортното средство сигнализирал за намерението си да завие на ляво. Пътният светофар чрез който е регулирало движението на превозните средства на съответното кръстовище забранявал на М. да навлезе в пътния участък и да предприеме маневра за завиване на ляво. Непосредствено зад него на горепосоченото кръстовище се намирал обвиняемия Х., който управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Атос“ с рег. № СА **** ХК. От пътния светофар бил подаден зелен сигнал, указващ възможността за преминаване през кръстовището, като свид. М. не потеглил веднага, а се забавил малко, като в следствие на това, другите участници в движението наред и обвиняемият подали звуков сигнал посредством клаксоните на управляваните от тях МПС.

Потегляйки, св. М. отправил въпросителен жестов знак към намиращият се зад него водач на МПС, като поглеждайки в лявото огледало за странично виждане изразил учудването си от поведението му. Тъй като прозорците на автомобила на М. били свалени, обвиняемият успял да възприеме действията на свидетеля, вследствие на което предприел агресивни маневри в разрез с установените правила за движение по пътищата, като заходил странично и бил в опасна близост до М.. Доближавайки се до попътно движещото се МПС, обвиняемият, и навлизайки в зоната на движение на М. го принудил да се отклони от праволинейния му курс, достигайки бордюра на пътното платно. Обвиняемият Х. предприел движение на дясно, удряйки с предната дясна част на автомобила си, задната лява врата на превозното средство на свид. М..

След сблъсъка, в опит да изпревари паралелно движещия се автомобил, М. увеличил скоростта си на движение, като активирал и аварийната сигнализация на превозното си средство. На следващото кръстовище се подготвил да завива наляво, като междувременно в съседната лента се озовал отново обвиняемия, като последния отворил страничния си прозорец и оправил към М. обидни думи, наричайки го „сопол“ и го призовал да слезе от автомобила, за да се разберат. Свид. М. не му отговорил , а осъществил ляв завой, като продължил движението си по ул. „Летоструй“ до първото възможно място за спиране, където той отбил МПС-то и подал сигнал, до 3 телефонът за спешни повиквания – 112, на който се отзовали служители на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР. Последните установили нанесените имуществени вреди в следствие на удара и изготвили протокол за ПТП. По повод действията, вследствие на които е настъпило ПТП, му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който били вписани констатации за неупражняване на достатъчен контрол над управляваното МПС и напускане на местопроизшествието без уведомяване на компетентните органи за контрол.

Така изложените факти въззивният съд приема за правилно установени въз основа на събраните по делото от първа инстанция в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и тези приобщени от досъдебното на основание чл.378, ал.2 от НПК както следва, а именно: обясненията на обвиняемия Х., свидетелските показанията на Н.Д. и М. М., справка за съдимост на Х., приобщена по реда на чл.283 от НПК.

Правилно първата инстанция е изградил фактическите си констатации, след анализ на целия събран доказателствен материал.

Въззивният съдебен състав споделя напълно направения в мотивите към атакуваното решение анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност. Изводите на районния съдия са правилни, като при формирането им не са допуснати логически грешки. Съдът е обсъдил в съответствие със изискванията на процесуалния закон доказателствените материали. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата.

В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че от съборните по делото доказателства не се установява възприетите от първата инстанция факти. Районният съд е обосновал извода си за достоверността на свидетелските показанията на Д. и М.. Въззивната инстанция се съгласява с` изложените основания в мотивите за кредитиране им, свързани с обстоятелството, че посочените свидетелите са били преки очевидци. Същите са възприели непосредствено поведението и на двамата участници в конфликта, което възпроизвеждат, както в разпитите в досъдебното производство, така и пред съда последователно и логично. В тези показания не се констатират противоречие и не се установява изразено лично отношение към поведението на обвиняемото лице, с оглед на което въззивният съд намира, че показанията на коментираните свидетели са обективни и позволяват въз основа на тях да бъдат формирани фактическите 4 изводи по делото. Наред с това, посочените показания намират подкрепа и в останалия доказателствен материал, като същите са единствено в противоречие с обясненията на обвиняемото лице.

Анализът на обясненията на обвиняемия Х., правилно са приети от първия съд като реализиране на правото му на защитата, съобразявайки техния характер на доказателствено средство и на средство за защитата, предвид категоричната липса на съответствие между тях и останалата доказателствена съвкупност. Съвсем коректно първия съд е изброил констатираните от него противоречие между обясненията и показанията на свидетелите, даващи основание същите да бъдат възприети като недостоверни.

Относно твърдението на защитата за нарушение на принципа „ non bis in idem“ следва да се вземе под внимание, че посоченият принцип е валиден, когато с деянието се нарушават едновременно наказателни и административни норми, които охраняват един и същ обект на защита. Когато обаче деянието засяга два различни обекта на защита – единият от които се охранява с административна норма, а другият – от наказателна норма, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът следва да носи административна и съответно наказателна отговорност. В конкретния случай не е нарушен съответния принцип, тъй като се засягат два различни обекта на защита. Единият е свързан с несъществуване на дължимия контрол върху МПС, причиняване на ПТП и напускане на местопроизшествието без уведомяване на контролните органи – нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП, за което обвиняемият е санкциониран с Наказателно постановление №21-4332-018280 от 07.09.2021г.

, издадено от Началника на Сектор към СДВР- Отдел Пътна полиция.

Вторият – с извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управляване на моторно превозно средство – престъпление по чл. 325 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка по делото, настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни правните изводи на първата инстанция, че обвиняемият П. О. Х. е осъществил състав престъплението по чл. 325, ал.3 вр. ал. 1 от НК.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 07.06.2021г. около 17:30 – 17:50 ч. обвиняемият Х. е извършвал агресивни маневри като скъсявал дистанцията между двата автомобила и навлизал в дясна лента, постепенно избутвайки движещия се лек автомобил на св. М. към бордюра на пътното платно, ударил с предната част на автомобила си задната лява врата на автомобила управляван от св. М., след което извикал: „Ей, сопол, ела да се разберем“ , с което е осъществил признаците от обективна страна на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.