Решение № 121 от 06.04.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 575/2025
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 06.04.2026
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Миглена Площакова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 327 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 112, ал.1 · Закон за обществените поръчки
- чл.12, ал.1, т.1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 7 · Правилник за администрацията в съдилищата
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Миглена Площакова при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000575 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод изходяща от „БЕЗОПАСЕН ТРУД ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК 204207735, гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, Продължение № 1 и „ТИХ ТРУД - СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК 833067498, гр. Стара Загора, ул. „Г. Байданов“ № 2 в качеството им на съдружници в ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД“, гр. Пловдив, бул. „Източен“ 41 въззивна жалба против постановеното по т. дело № 440/ 2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 270 от 15.06.2025 г., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „БЕЗОПАСЕН ТРУД ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК 204207735, гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ Продължение № 1 и „ТИХ ТРУД - СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК 833067498, гр. Стара Загора, ул. „Г. Байданов“ № 2, обединени в ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД“, гр. Пловдив, бул. „Източен“ 41 искове против МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ, гр. Пловдив, бул. „В. Априлов“ № 15А, БУЛСТАТ 000455471 за заплащане на следните суми ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска:
37 276 лв. - пропуснатата полза с оглед неоснователното прекратяване на 1 договор за доставка на работно облекло и лични предпазни средства, включени в списъка по чл.12, ал.1, т.1 от ЗОП на основание чл. 112, ал.1 от ЗОП, сключен между същите страни на 28.09.2021 г., 1278, 50 лв. - задържана от възложителя гаранция по този договор, 2102, 40 лв. с ДДС - стойността на доставена стока по същия договор, за която е издадена фактура № 0463/28.01.2022 г.,
4017, 12 лв. стойността на поръчани и изработени бродерии по същия договор и
„БЕЗОПАСЕН ТРУД ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК 204207735, гр. Пловдив, бул.
„Цар Борис ІІІ Обединител“ Продължение № 1 и „ТИХ ТРУД - СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК 833067498, гр. Стара Загора, ул. „Г. Байданов“ № 2, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД“, гр. Пловдив, бул. „Източен“ 41 са осъдени да заплатят на МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ направените по делото разноски в размер на 5 300 лв.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковите претенции.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след запознаване с решението и събраните доказателства намери за установено следното:
На 15.07.2024 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила искова молба.
Същата видно от уточнението от 06.08.2024 г. е подадена от „БЕЗОПАСЕН ТРУД ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК 204207735, гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ Продължение № 1 и „ТИХ ТРУД - СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК 833067498, гр. Стара Загора, ул. „Г. Байданов“ № 2, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД“, гр. Пловдив, бул.
„Източен“ 41 против МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ, гр. Пловдив.
В обстоятелствената част на същата се говори, че дружествата ищци са участници в Дружество по ЗЗД с наименование „КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД“, гр. Пловдив . На 28.09.2021 г. след проведена процедура по ЗОП на основание чл. 112, ал.1 от този закон между дружеството, в 2 качеството му на изпълнител и Медицински университет, гр. Пловдив/МУ/ в качеството му на възложител се сключил договор за доставка на работно облекло и лични предпазни средства включени в списъка по чл.12, ал.1, т.1 от ЗОП.
В изпълнение на договора била осъществена една доставка, при която предаването и приемането на стоките станало в присъствието на представители на изпълнителя и възложителя. Почти всички доставени дрехи били изваждани от опаковките и внимателно оглеждан. Възражения нямало.
Месец след приемането им обаче изпълнителят бил уведомен, че договора се прекратява, тъй като доставените 24 бр. комплекта туника с панталон дамски и 24 бр. комплекта туника с панталон мъжки съгласно придружаващия доставката сертификат за качество на използваните платове не отговаряли на договорените плътност на плата от 15 гр./кв. м. и състав от 20/80 вискоза/полиестер. Посочено било и че 1 бр. мъжка туника 52 размер и 1 бр. мъжка туника 48 размер били с нарушен търговски вид -надписи и маркировки по плата.
По повод на това в ИМ са изложени съображения, че прекратяването било без основание. В подкрепа на същите е посочено, че още при сключването на договора представител на възложителя/ г-жа К./ дала на изпълнителя мостри на изделията, които следвало да се изработват и им заявила, че тези подлежащи на изработка трябва да са същите като модели, изработка и състав на плата. По тази причина от ДЗЗД направили проверка за производителите и вносителите на тези платове. След същата такива били закупени от вносителя им, който бил и предходен доставчик на ответника по приключила поръчка със същи предмет. По повод на така закупения плат не е оспорено, че е със състав 25/75 вискоза/ полиестер, Заявено е обаче, че плат в състав 20/80 не се предлагал и произвеждал в България. Посочено е, че между платовете с двата посочени състава разликата била в рамките на статистическата грешка, а и че всички предходни доставчици на ответника работели с плат 25/70.
Споменава се и, че от плат в състав 25/70 ДЗЗД предоставило мостри на г-жа К. и тя ги одобрила.
Посочено е и че качеството на плата с използвания от ищцовата страна състав било по - добро от плата със състав 20/80.
3
На база изложеното са направени твърдения, че изпълнителят е изправна страна по договора, т.е. същият бил неоснователно прекратен.
По повод на това неоснователно прекратяване се твърди, че изпълнителят претърпял вреди равняващи се на пропусната полза от изпълнението на този договор. Тя е опредЕ. на 37 276 лв. и представлявала печалбата, която ДЗЗД би реализирало от него. Тя според ищците се определяла като разлика между дължимото по договора възнаграждение от 92 000 лв. и сумата от 54 724 лв. представляваща размера на разходите по себестойност за изработването на всичко дължимо по сделката.
С исковата молба е посочено, че ответният МУ задържал част от предоставената от ДЗЗД при подписване на договора гаранция в размер на 1278, 50 лв., която с оглед споменатото вече прекратяване подлежала на връщане.
Сочи се, че не била изплатена и пълната сума по споменаваната до тук единствена доставка по договора. За същата ищецът издал фактура № 0463 от 28.01.2022 г. за сумата от 3068, 40 лв. с ДДС. От нея били платени 966 лв. с ДДС, т.е дължали се още 2102 40 лв. с ДДС.
Изложени са и твърдения, че с договора се изисквало изработване на бродерии за облеклото. Те били направени предварително от ДЗЗД и стояли на склад при него. Стойността на същите била 4017, 12 лв. и следвало да бъде заплатена на ищците след неоснователното прекратяване на договора.
На база изложеното е отправено искане за осъждане на ответника да им заплати тези суми дължими на посочените основания, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
В отговора си МУ Пловдив не оспорва , че е сключен описаният в исковата молба договор и изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди, че според същия изпълнителят е следвало при подадена заявка да извърши доставка на заявените в нея стоки в срок от 15 работни дни. В изпълнение на така постигната договорка на 13.12.2021 г. МУ изпратил такава заявка на посочения в договора електронен адрес.
На 30.12.2021 г. по ел. път от друг електронен адрес постъпило уведомление от изпълнителя. В него не се споменавало за заявката, а се говорело за технически трудности и липса на достъп до посочения в договора 4 ел. адрес още от 01.12.2021 г. и се сочел нов такъв за осъществяване на кореспонденцията между страните.
По повод на това уведомление до изпълнителя било изпратено повторно писмо, че той съгласно чл. 10.3 от договора бил надлежно уведомен за заявката още на 13. 12.2021 г. и следва да изпълни същата до 07.01.2022 г.
Към 10.01.2022 г. доставка не била извършена и Ц.а К. в качеството си на ръководител на отдел „Снабдителско домакински“ уведомила ръководството на МУ за това.
По повод на това уведомление на 13.01. ръководителят на друг отдел на МУ изготвил нов доклад до ръководството, в който се говорело за възможните действия с оглед неизпълнението в срок.
На 19.01.2022 г. до ДЗЗД била изпратена покана за изпълнение на просрочената заявка в нов 5-дневен срок и се сочело, че при липса на такова , договорът ще се считал за прекратен на основание чл. 7.5 от договора. С поканата то било уведомено и че на основание чл.7.2. от договора му е начислена неустойка в размер на 1315 лв. и бил даден 10 дн. срок за плащането й.
На 24.01.2024 г. действия по доставка на стоките били предприети. Във връзка със същата обаче бил съставен протокол за констатации за състоянието на доставената стока, който бил подписан от представител на изпълнителя „с особено мнение“, без да е посочено в какво се изразява то.
В протокола било посочено, че отворените на случаен принцип стоки, били с „петна, надраскани и висящи конци“. Липсвали и сертификати за състава на платовете.
Бил даден нов 5 дн. срок за отстраняване на недостатъците.
Стоките били доставени отново на 28.01.2022 г., ведно с фактура и сертификати за състава на платовете. Бил подписан приемо-предавателен протокол за удостоверяване на доставеното количество стоки.
Стоките били прегледани обстойно след това. Установило се несъответствие по данните от сертификата за туниките с панталони /дамска и мъжка/ относно плътността на плата и съдържанието на вискозата. Тези несъответствия били удостоверени в нов констативен протокол от 01.02.2022 г. На 02.02.2022 г. по този повод бил изготвен нов доклад, след който се взело 5 мотивирано решение за прекратяване на договора от 28.09.2021 г.
Уведомление за същото с посочване на причините било изпратено на 15.02. 2022 г. В него била изразена и готовност да се заплати приетата качествена стока на стойност 966 лв. с ДДС и да се издаде фактура за този размер.
На база изложеното е направен извод, че възложителя е добросъвестна страна по договора. Сочи се, че недостатъците в плата били от такова естество, което не може да се санира, а проблемите във външния вид на стоките били установени и при връщането им на 24.01.2022 г.
На тази база е посочено, че прекратяването на договора изключвало основателността на претендираните с исковата молба плащания.
Изложени са и конкретни възражения по всяко от тях.
За претендираната от ищците пропусната полза в размер на бъдеща печалба се сочи, че съгласно договора възложителят не е бил задължен да заяви доставки в размер на пълната стойност от договора, поради което изпълнителят не е имал причини да закупи цялата необходима му стока /плат/ предварително и да е съхранява на склад. Заявява се също, че с така закупения плат е могла да бъде изработена и друга стока, която да се продава.
Оспорен е също и начина, по който в ИМ е изчислена печалбата с оглед на това, че в договора са налице и други видове стоки, които участвали по различен начин в образуването й.
По отношение на невърната гаранция в размер на 1278, 50 лв. е казано, че тя е прихваната с дължимата на възложителя неустойка на основание чл.7.2. от договора.
За сумата от 2101, 40 лв. е изразено мнение, че няма как да се плати при условие, че представлява стойността на неприетите стоки, които са дали основани да се прекрати договора.
Относно сумата от 4017, 12 лв. е възразено, че липсвали доказателства за плащането й, а и че не се дължала на база всички оставали обстоятелства посочени в отговора.
В ДИМ от страна на ищците са оспорени направените с отговора защитни възражения.
Така по повод твърдяната забава за изпълнение на заявката от 13.12.2021 6 г. се сочи, че за МУ е имало и други начини да уведомят ДЗЗД - на посочения в договора адрес на управление или по телефона.
Споменато е също, че на 28.01.2022 г. нямало как при щателната проверка да не се забележат проблемите във външни вид на две от туниките.
Разпечатката съдържа 57 от 319 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cc78aa5-9c60-4609-be37-7ec60843411a