Решение № 2614 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2614 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100508573 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на К. М. П., молителка в първоинстанционното и въззивница в настоящото производство, която обжалва първоинстанционното решение изцяло, с оплаквания за допуснати процесуални нарушения, неправилна оценка на доказателствата, пристрастност, водещи до недопустимост, респективно неправилност и необоснованост на решението. Развива подробни съображения в подкрепа на сочените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили или отмени изцяло обжалвания съдебен акт, като уважи молбата й за съдебната защита с налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалния си представител на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й по развитите в нея съображения.

Счита, че неправилно са кредитирани показанията на майката на въззивницата, като помежду им имало няколко дела, респективно неправилно съдът не е кредитирал 1 показанията на свидетеля К., който бил семеен познат, еднакво близък с двете страни, често контактувал с тях и затова бил запознат с отношенията им и случващото се в семейството. Излага и доводи, че съдът не е обсъдил правилно и заключенията на вещите лица, като е достигнал до неправилни изводи. Претендира сторените деловодни разноски, за които не представя списък, тъй като били поети от бюджета.

Процесуалния представител на въззивницата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М. П. А., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, който оспорва същата като неоснователна, считайки обжалвания съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото оспорва въззивната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелят К., който нееднократно свидетелствал срещу въззиваемия и неговата съпруга по други дела, като сочи, че между страните се водят няколко дела, включително, на първа инстанция, въззивницата била осъдена за закана, която отправила на майка си Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и разноските, сторени от въззиваемия в размер на 460 лева във връзка с наложената мярка за закрила-посещения на Фондация „Отворени врати“ Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от К. М. П. срещу М. П. А. за упражнен от последния акт на домашно насилие спрямо нея между 2.19-2.25 часа на 31.07.2023 г.

В молбата се поддържало, че ответникът е баща на молителката, като страните, синът на молителката – малолетния К.-К. К. К. и майка й А.М.-А.а в последните седем години живеели в едно домакинство в жилище-общинска собственост, представляващо апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж. к. ****. Излагала твърдения за упражнявано от ответника над нея системно домашно насилие, което било съпроводено със заплаха за убийство на нея и нейния приятел Г.А.Х., с когото повече от две години имали връзка, но родителите й не позволявали те живеят заедно в посоченото жилище и я гонели със сина си да го напуснат. През нощта на 31.07.2023 г., в посоченото време, в дома им, ответникът упражнил домашно насилие над нея, изразило се в това, че той започнал да й крещи „Ще те убия! Ще те утрепам! Боклук!

Айде Галинее! Ще те убия! Ще те утрепам!“, а след това скочил върху нея в гръб, 2 ударил я и я повлякъл за косата към вътрешността на стаята му, където държал ножове, силно дърпал косата й и извивал врата, и тя изпитала силен страх, че той ще я убие. В резултат на преживяното, тя не могла да спи, тъй като страхувала баща й да не я заколи в съня й, след около пет часа й прилошало и тя повикала линейка. Сочела, че посетила личния си лекар и той я насочил към психиатър. Твърди, че в резултат на този акт на домашно насилие тя получила паническо разстройство, епизодична пароксизмална тревожност с основна диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък, като се позовава на документи от прегледа й при психиатър на 02.08.2023 г. Сочи, че й била назначена терапия, а при последният й преглед на 29.08.2023 г. психиатърът й казал, че лечението трябва да продължи между една и две години.

Към молбата били представени писмени доказателства и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от молителката.

Ответникът оспорвал молбата като неоснователна.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са заключенията на съдебно психологична и съдебно техническа експертизи.

За да постанови обжалваният съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните са дъщеря и баща, което е безспорно помежду им, а отделно от това се установява от удостоверение за раждането й. Същите съжителстват в едно домакинство, заедно с малолетния син на молителката и нейната майка, респективно съпруга на ответника А.М.-А.а, свидетел в производството. Отношенията между страните и свидетелката са дълготрайно влошени, като помежду им се водят дела, включително и такива по реда на ЗЗДН.

Съдът приел, че представената от молителката декларация е годно доказателствено средство, но не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, поради което не я кредитирал.

С показанията си свидетелят К. установил, че на 31.07.2023 г. след 02.30 часа, получил няколко SMS-а от молителката, придружени с видеоклипове, за това, че с баща й се карат и той тръгнал да я бие. На един от клиповете видял как М. скубе дъщеря си и потвърдил, че по това време в жилището била и майката на молителката, но самият свидетел не присъствал.

На свой ред, свидетелката А.М. – А.а описва различна обстановка, при която ответникът не заплашвал и не обиждал молителката, а единственото съприкосновение помежду им било когато съпругът й се опитал да избута дъщеря им от стаята, в която се намирали тримата. Според свидетелката, по време на случилото се, дъщеря й била пияна и агресивна, като това било възприето и от полицаите, пристигнали на мястото 3 след подаден сигнал.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитирал, в изследваните материали не се установяват действия, отговарящи на сочения акт на домашно насилие, заснетите лица не могат да бъдат еднозначно идентифицирани като страните по делото, а едновременно с това, файловете, предмет на експертизата са създадени на 16.08.2023 г. и липсват доказателства, че те са заснети по времето и мястото на процесния акт на домашно насилие.

Първоинстанционният съд кредитирал и заключението на допуснатата съдебно психологическа експертиза. Съгласно същото, при психологическите изследвания на молителката са установени тревожно депресивни преживявания, според вещото лице и от процесния акт на домашно насилие, които не достигат психопатологични стойности, но са константна част от личността й, като се отразяват на цялостното й функциониране. Предшествани са от протрахиран дисфункционален конфликт в семейната й среда, както и от установеното рецидивиращо депресивно разстройство с дългогодишна давност и лечение без добър терапевтичен отговор. На тази основа, по време на процесната случка, молителката възприела действията на баща си като страшни и животозастрашаващи. Според вещото лице, след процесната случка се установяват тревожност и депресивност, както и признаци на травматизъм, оставили тежки последици в психиката й. Молителката се страхувала за себе си и за детето си, а за да не се повтори тази случка, двамата се заключвали в стаята, която обитават в жилището, заключвали я и когато излизали от дома си. Вещото лице сочи, че при молителката се отчитат и суицидни идеации, за които е необходима психиатрична консултация.

По делото е представен и приет като писмено доказателство протокол № 3657 по ч. н. д. № 2788/2024 г. на СРС, НО, 100 състав, в който е обективиран разпит на молителката пред съдия в хода на досъдебно производство. В разпита си, тя изложила твърдения за физическо посегателство от страна на ответника на процесната дата 31.07.2023 г., като за разлика от сезиращата съда молба, където твърдяла, че ответникът скочил върху в гръб, ударил я и я повлякъл за косата към вътрешността на стаята, силно дърпал косата й и извивал врата й, а на шкафчето му стояли ножовете му, дълги около 20 см., то тук описвала различни обстоятелства. Според посочения протокол ответникът я скубал, ударил я по главата отзад, хванал я за косата в гръб и я изхвърлил от стаята. По време на този разпит, както и в хода на досъдебното производство, тя не се споменала наличието на ножове, нито твърдяла спрямо нея да са отправяни закани за убийство и обидни думи.

Съдът приел представеният фиш от Център за спешна медицинска помощ във връзка с посещение на адрес и преглед на молителката от 12/13.07.2023 г. за неотносим към предмета на доказване, доколкото предхождал процесния акт на домашно 4 насилие, макар да касаел молителката (според съдържащите се в него данни тя употребила алкохол и налитала; ежедневно злоупотребявала с алкохол и тормозела родителите и детето си).

При тази фактическа обстановка, пърнвоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното:

Въззивният съд, споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване на настоящия съдебен спор се явяват следните такива – удостоверение за раждане на въззивницата, удостоверение за съпруг и родствени връзки, протокол по ЧНД № 2788/2024 г., амбулаторен лист от 02.08.2023 г., болничен лист от 31.07.2023 Въззивният съд също намира за неотносими към предмета на доказване представения фиш за спешна медицинска помощ, чието съставяне предхожда твърдения акт на домашно насилие с около 18 дни, както представените от молителката разписки и фактури- листове 49-58 от делото на първоинстанционният съд, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 30.07.2019 г. и жалба на въззивницата до СРП, касаеща други отношения на страните, възникнали с оглед техни действия на 16.03.2024 г., тъй като макар да са показател за естеството на отношенията между страните по никакъв начин не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. Въззивният съд не обсъжда също, като негодни доказателствени средства, представения от въззивницата снимков материал, включително находящия се на листове 118-119 от делото, касаещ разменени съобщения на 16.01. неясно коя година. По отношение на останалия снимков материал следва да се отбележи, част от него по никакъв начин не кореспондира с твърденията в молбата за извършени от въззиваемия срещу въззивницата действия. Освен това, въззивният съд отчита, че в сезираща молба липсват твърдения на въззивницата за видео или фото заснемане на твърдения акт на домашно насилие, обстоятелствата при които са направени същите снимки и от кого. Следва да се отбележи, че от част от представените фотоси е видно, че същите не са направени от заснетото лице, а от трето лице, без да са изложени никакви твърдения от въззивницата в тази връзка. В сезиращата молба, въззивницата не е твърдяла, че е заснела целия или част от процесния инцидент, нито е твърдяла, че въззиваемия, свидетелката или малолетния й 5 син са сторили това. Дори напротив, налице е признанието й, дадено пред съдия по ЧНД № 2788/2024 г., че това време малолетният е спял и не е възприел случващото се.