Решение № 290 от 19.12.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. М., 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500473 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие / ЗЗДН/ и е образувано по по жалба на Д. А. К., подадена чрез пълномощник адвокат И. С., срещу решение на РС М. рег. № 534/30.10.2025г. по гр. дело № 2416/2025г., с което са й наложени мерки за защита по ЗЗДН за осъществено спрямо П. К. домашно насилие и е издадена заповед за защита.

Твърди се от жалбоподателя, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано . Оспорена е приетата от съда фактическа обстановка с конкретни доводи относно неправилна преценка на събраните доказателства .

Иска се отмяна на решението.

В срок е подаден отговор на жалбата от насрещната страна П. К. , чрез пълномощник адвокат А., с който се поддържа неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание страните се явяват лично и с пълномощници като жалбата и отговора се поддържат.

В настоящата инстанция не са искани и допускани доказателства.

Окръжен съд М., като провери атакуваният по реда на чл. 17 от ЗЗДН съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

1

Жалбата е допустима като подадени в срок от заинтересувана страна по делото, имаща правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Производството пред МРС е образувано по реда на чл. 4,ал.1 и сл. от ЗЗДН по молба на П. К. от гр. М. от 12.09.2025г. с твърдения, че Д. К. е негова бивша съпруга. На 05.09.2025г., около 18.20 часа същата дошла пред хотел „В.“ , намиращ се в гр. М., ул. Ц. № **, където молителят живее, започнала да се кара с него, влязла в хотела и пред рецепцията, блъснала молителя, който паднал на земята и бил изритан от нея в главата. От удара от устата, носа и над веждата му потекли кръв. След обаждане на тел 112 от рецепционистката на място дошли П.ицаи и линейна, като бил закаран в спешното отделение на МБАЛ Д-р С.

М.. Уврежданията, които П.учил са описани в съдебно-медицинско удостоверение, приложено по делото. Твърди, че се страхува за здравето и живота си, бившата му съпруга таи към него злоба и иска да го унищожи, като между двамата все още се водят съдебни дела за делба на имущество. Поддържа, че е в постоянно стрес, пие лекарства за успокоение, като дори се заключва в стаята си в хотела от страх бившата му съпруга да не разбие вратата и да го нападне .

С молбата е приложена декларация по чл. 9,ал.3 от ЗЗДН, с която молителят, под страх от наказателна отговорност , е декларирала обстоятелствата , твърдени в молбата за извършено спрямо нея от ответницата на 05.09.2025г. физическо насилие.

При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани писмени доказателства, като са приобщени и веществени доказателства- записи от видеокамера в хотел В..

Първоинстанционният съд с обжалваното решение е приел с оглед декларацията на молителя и събраните по делото доказателства, че ответницата е извършила спрямо молителя акт домашно насилие на 05.09.2025г., поради което е наложил мерки за защита, изразяващи се в задължение на ответницата да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителя, забранил е да доближава на разстояние по-малко от 100 метра пострадалия , мястото, където живее- хотел ,,В.‘‘, местата за социалните му контакти и отдих и близките до мястото, където живее магазини, за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита 12.09.2025 г.. и е осъдена Д. К. да заплати по сметка на съда държавна такса от 25 лева, както и разноски на молителя в размер на 600 лева, платено адвокатско възнаграждение.

Установено е по делото и е безспорно между страните, че молителят и ответника са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с развод с решение от 15.04.2024г. по гр.дело № 2121/2023г. на РС М.. С оглед качеството им на бивши съпрузи молбата за защита е допустима с оглед разпоредбата на чл. 3,т.1 ЗЗДН. Подадена е в предвидения в закона тримесечен срок от твърдения акт на домашно насилие.

Фактическата обстановка е установена правилно от първостепенния съд с обжалваното решение. Правилно е прието, че събраните по делото писмени и веществени доказателства, подкрепят изложените в представената декларация по чл. 9,ал.3 ЗЗДН обстоятелства по осъществяване акт на физическо насилие от ответницата спрямо пострадалия. От огледа на веществените доказателства се установява, че на посочената дата 2 и час страните влизат отвън в лобито на хотел ,,В.‘‘, очевидно разгорещено карайки се, като по-агресивна изглежда ответницата. Последната два пъти бута в гърдите П. К., като при второто бутане пострадалият пада напред на земята. Видимо падането му изглежда престорено, но факт е, че докато той е на земята, ответницата посяга с десния си крак към мястото, където би следвало да е главата на П. К.. След това ответницата напуска хотела, а молителят се изправя, държейки се с ръка за главата, подхлъзва се и пада, отново става и тръгва към изхода на хотела. На същата дата, в 19.15 часа е прегледан в ЦСМП на МБАЛ Др С. АД гр. М. с посочено в листа за преглед нараняване „малка рана на носа“ . На 07.09.2025г. е прегледан от съдебен лекар д-р И.йло Д., като видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 166/2025г. установени са увреждания: охлузване на дясна вежда, оток и кръвонасядане по горен клепач на дясно око и кръвонасядане по долен клепач на дясно око; травма на носа с оток и повърхностна разкъсно-контузна рана; охлузване по кожата на горна устна, оток и кръвонасядане по лигавицата на горна устна, които са П.учени по механизма на удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са П.учени по време и начин, посочен от прегледания. Удостоверението е издадено на основание разпоредбата на чл. 4,ал. 4 ЗЗДН, според която всеки лекар е длъжен по искане на пострадалото лице да издаде документ, в който писмено удостовери констатираните от него увреждания и следи от насилие.Удостоверението е издадено на втория ден след инцидента, като изрично съдебния лекар е посочил, че нараняванията отговарят да са П.учени по времето, съобщено от пострадалия, а именно на 05.09.2025г. . Удостоверението е допустимо доказателство в процеса съгласно чл. 13,ал.2,т.1 ЗЗДН.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 2,ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

По делото не се спори, че страните са от кръга лица, попадащи сред тези, в обхвата на чл.3 ЗЗДН, а именно – чл.3,т.1. В този смисъл законът има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най близки взаимоотношения помежду си. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те бИ.т извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да могат да ги установят чрез показанията пред съда, поради което и самият закон е придал доказателствено значение на декларацията по чл. 9,ал. 3 ЗЗДН .

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата и място ответницата е извършила спрямо бившия си съпруг акт на домашно насилие под формата на физическо такова- бутана и удар с крак, установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, които са в подкрепа на обстоятелствата в приложената декларация по 3 чл.9,ал.3 ЗЗДН Разпоредбата на чл. 13,ал.3 ЗЗДН допускане издаване на заповед за защита само въз основа на приложената декларация, като от останалите събрани по делото доказателства не се опровергава истинността на отразените в декларацията обстоятелства.

Безспорно е също така от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, че отношенията между страните след развода са изключително влошени, двамата са страни по дела във връзка с делба на имущество и във връзка с качеството им на съдружници в търговско дружество с ограничена отговорност В. ООД, които обстоятелства обосновават причината за разгорещения спор, който са водили на 05.09.2025г., но не оправдават установения по делото акт на физическо насилие на ответницата към бивши й съпруг. Без значение за основателността на молбата за защита е и мястото, където е осъществен акта на физическо насилие и причините, поради които страните са се намирали в лобито на хотел В., като е безспорно, че хотелът е собственост на общото им търговско дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление на адреса на хотела.

Предвид гореизложеното по делото безспорно е установен извършен от Д. К. спрямо П. К. акт на домашно насилие във формата на физическо такова, което обосновава и налагане на предвидените в закона мерки за защита.

Относно вида на мерките и срока на действието им, посочени в чл. 5 ЗЗДН, съдът следва съгласно чл. 15,ал.4 от закона да извърши оценка на риска от повтаряемост, ескалация на насилието или такова, което може да доведе до смърт по методиката, посочена в ППЗЗДН. Предвид посочените в приложение № 5 към ППЗЗДН рискови фактори, съдът приема, че в случая по отношение ответницата в отношенията й с молителя рискът от повтаряемост е нисък, което обуславя и определяне на по кратък срок на наложената мярка по чл. 5,ал.1,т.3 ЗЗДН. В тази връзка съдът приема за подходящ срок на забраната за доближаване пострадалия 4 месеца, в която насока следва да се измени издадената заповед за защита. От значение е и обстоятелството, че установеното местоживеене на пострадалия към датата на акта на домашно насилие е хотел В., където са регистрираните седалище и адрес на управление на общото на страните търговско дружество и само поради факта, че пострадалият е избрал да живее в хотела, не следва да се ограничава за дълъг срок възможността на Д. К. като съдружник да упражнява предвидените в чл. 123 от ТЗ права.

На основание чл. 11,ал. 2 ЗЗДН жалбоподателката следва да заплати дължимата за производството по жалбата й държавна такса от 12.50 лева, определени на основание чл.

18,ал. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и на въззИ.емия разноските за въззивното производство, установени в размер на 600 лева платено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, Окръжен съд – М.

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ Решение рег. № 534/30.10.2025г. на Районен съд М. постановено по гр. дело № 2416/2025г. В ЧАСТТА, с която които по отношение на Д. А. К. е наложена мярка за защита – забрана да приближава на разстояние по-малко от 100 метра пострадалия П. К., мястото, където живее- хотел ,,В.‘‘ с адрес: гр.М., ул.,,Ц.‘‘ № **, местата за социалните му контакти и отдих и близките до мястото, където живее магазини за срок от шест месеца , КАТО НАМАЛЯВА СРОКА на четири месеца, считано от 12.09.2025г. .

ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 534/30.10.2025г. на Районен съд М., постановено по гр. дело № 2416/2025г. в останалите части като ПРАВИЛНО .

ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН съобразно определения с настоящото решение срок на мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН от четири месеца, считано от 12.09.2025 г., която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи на страните и на Районното П.ицейско управление М. .

ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.М., ул.,,К.‘‘ № ** да заплати по сметка на Окръжен съд -М. сумата от 12.50 лв. държавна такса, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.