Решение № 257 от 24.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет П.

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000502385 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 402/16.01.2020 г. по гр.д. № 9662/2017 г. на СГС, І-15 състав е осъдено Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД да заплати на В. Б. В. и на Д. Б. В., в качеството им на правоприемници на починалата ищца Н. Т. Т.:

-на основание чл. 226 от КЗ (отм.): сумата от 200 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени от Н. Т. Т. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 12.10.2015 г., по причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес" с peг. № ***, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2015 г. до окончателното й изплащане КАТО искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 500 000 лева;

-на основание чл. 226 от КЗ (отм.): сумата от 2195,70 лева – застрахователно обезщетение за претърпени от Н. Т. Т. имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и престой в хоспис в следствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 12.10.2015 г., по причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес" с peг. № ***, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2015 г. до окончателното й изплащане КАТО искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4391,39 лева.

Срещу първоинстанционното решение са депозирани въззивни жалби и от двете страни.

Ответникът

ЗАД

„Армеец“

АД е

1 депозирал въззивна жалба вх.

№

19182/13.02.2020 г., с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която исковете са уважени, като поддържа, че същото е незаконосъобразно и необосновано.

Поддържа, че СГС в противоречие с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД е определил размера на имуществените и неимуществените вреди на ищеца. Съдът не обсъдил конкретно обективно съществуващи факти, като вложил съдържание различно от разбирането за справедливост. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 400 000 лева, намалено с 50% съпричиняване не съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди.

Първоинстанционният съд неправилно определил и степен на съпричиняване 1/2.

Намира че ищцата, като пешеходка, нарушила редица разпоредби на ЗДвП и имала изключителен принос за настъпване на ПТП (90%), тъй като за водача не съществувало задължение и обективни причини да намали скоростта в района на ПТП. Моли да бъде отменено обжалваното решени и да бъда постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ищците са депозирали насрещна въззивна жалба вх. № 47128/02.06.2020 г., с която обжалват първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до размер на 400 000 лева за неимуществени вреди и до 4 391.39 лева за имуществени вреди.

Считат, че първоинстанционният съд правилно е оценил претърпените имуществени и неимуществени вреди, но неправилно е приложил съпричиняване в размер ½. Съдът приел, че ищцата съпричинила вредоносния резултат като предприела движение по пътното платно в нарушение на чл. 113 ЗДвП. Такова възражение обаче ответникът не бил правил. Ответникът бил твърдял само нарушения на чл. 108 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП.

В случая чл. 113 ЗДвП бил и неприложим, тъй като ищцата не пресичала пътното платно, а се движела попътно по него. Установено било по делото още, че наличният банкет е бил неизползваем. Не се доказало и нито едно от твърдените от ответника нарушения на ЗДвП. Дори да се приемело, че е налице причинна връзка между поведението на ищцата и ПТП, то определеният процент съпричиняване от 50% бил силно завишен. Установените нарушения на виновния водач били повече и по-тежки, а освен това изискванията спрямо него за осигуряване безопасността на движение били завишени спрямо пешеходците. Съобразно съдебната практика следвало да се приеме съпричиняване в размер 1/10. Молят да бъде отменено първонистанционното решение в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени до 400 000 лева за неимуществени вреди и до 4 391.39 лева за имуществени вреди.

В насрещната въззивна жалба е изразено и становище за неоснователност на въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ АД.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ищците от ответника, с който той я оспорва изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

2

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата Н. Т. Т. е твърдяла в исковата си молба, че на 12.10.2015 год. в гр. ***, на ул. “Обединена“ между № 109 и № 111, е била блъсната от лек автомобил „Мерцедес Ц270“, с рег. № ***, управляван от Д. А. И.. За извършване на деликта, водачът на лекия автомобил бил признат за виновен с решение на наказателния съд, влязло в сила на 7.11.2016 год. В резултат от инцидента ищцата пострадала сериозно: тя загубила съзнание след удара, била откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в много тежко състояние, с данни за аспирация на кръв, разкъсно-контузна рана с ламбо и дефект в дясната челна област, натичане на кръв от външен слухов проход и от носните ходове. След проведени изследвания, тя била дигностицирана със следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата, кръвонасядания и охлузвания по носа, кръвонасядания по клепачите на очите, счупване на носните кости, счупване на лицевия скелет по типа Лефорт 2, счупване на основата на черепа в двете предни и средни черепни ямки, кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка – теменно-тилно, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясно високо челно и двустранно теменно-тилно, контузия на мозъка по основата на десния челен дял и тилно, кръвонасядане в лявата гърда, дълбоко охлузване на петия пръст на дясната ръка, счупване на костите на лявата предмишница и левия лакът, счупване на костите на лявата раменна кост (хумерус), кръвонасядания на дясното и лявото коляно и на лявата подбедрица, фрактура на стените на максиларните синуси и на ръбовете на орбитите, травматична руптура (разкъсване) на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, травматично кръвотечение на двата ушни прохода, нестабилна форма на ангина пекторис, плеврален излив в ляво, пневмония в ляво, посттравматичен психоорганичен синдром, дискоординационен синдром. Тя била интубирана и поставена на апаратна вентилация; впоследствие била трахеостопирана, като й била поставена канюла за период от около две седмици. След лечение в клиника по неврохирургия ищцата постъпила в клиника по травматология за оперативно лечение на фрактурите, а след това била приведена за лечение в кардиологична клиника с липсващо дишане в лявата гръдна половина, с отворена фрактура на антебрахиума, декубитални рани на двете пети, с левостранен плеврален излив, начални възпалителни промени на белия дроб, с нестабилна форма на ангина пекторис. Ищцата била лекувана и в клиника по вътрешни болести, поради установения възпалителен процес в лявата гръдна половина. На 23.11.2015 год. ищцата била изписана от болницата. В резултат от получените травми, животът на ищцата бил поставен в опасност, а посттравматичния психоорганичен синдром и дискоординационен синдром оставили трайни последици върху здравето й – тя забравяла, не помнела и не познавала близките си, проявявала агресия към себе си и към околните. Това наложило да бъде поставена под ограничено запрещение. Животът на ищцата се променил изцяло. В продължение на месеци тя била обездвижена, не можела да се грижи сама за себе си. Наложило се настаняването й в хоспис поради специфичните грижи, които трябвало да й бъдат оказвани. Всичко това причинявало дискомфорт на ищцата, чувство за зависимост и усещане, че е в тежест. Променила се и психиката й – тя станала силно раздразнителна, потисната, с честа смяна на настроенията, лесно се разплаквала и изпитвала чести приливи на безпокойство и страх, както и панически атаки.

Ищцата е твърдяла, че гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество, което следвало да я обезщети за претърпените от нея вреди. Вредите, настъпили за ищцата от произшествието били имуществени и 3 неимуществени. Имуществените вреди били в размер на 4941.26 лева (съобразно уточнителна молба от 19.09.2017 г.) и се изразявали в направени разходи за лечение, както следва: сумата 17.78 лева по фактура № 1781/2.11.2015 г., сумата 40.60 лева по фактура № 0300308663/13.11.2015 г., сумата 77.48 лева по фактура № 1000001781/2.11.2015 г., сумата 850 лева по приходен касов ордер № 85/23.11.2015 г., сумата 850 лева по приходен касов ордер № 92/23.12.2015 г., сумата 132.03 лева по консумативен лист от 23/12/2015 год., сумата 15 лева по фактура № 000000127/24.1.2016 г., сумата 128.12 лева по консумативен лист от 26/1/2016 г., сумата 289.72 лева по консумативен лист от 08/3/2016 г., сумата 150.50 лева по консумативен лист от 21/4/2016 г., сумата 208.68 лева по консумативен лист от 25/5/2016 г., сумата 217.52 лева по консумативен лист от 19/6/2016 г., сумата 227.27 лева по консумативен лист от 20/7/2016 г., сумата 181.20 лева по консумативен лист от 20/9/2016 г., сумата 247.17 лева по консумативен лист от 17/11/2016 г., сумата 199.62 лева по консумативен лист от 19/12/2016 г., сумата 174.90 лева по консумативен лист от 17/1/2017 г., сумата 133.70 лева по консумативен лист от 21/2/2017 г., сумата 133.70 лева по консумативен лист от 15/3/2017 г., сумата 116.40 лева по консумативен лист от 22/4/2017 г. Неимуществените вреди се изразявали в претърпени болки и страдания, физически и психически травми от произшествието и неблагоприятни последици в ежедневието й и живота й и тях ищцата е оценила на сумата 500 000 лева. Искала е ответникът да бъде осъден да й заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП.

Ищцата Н. Т. е починала по време на процеса, на 23.03.2018 г., поради което с определение от 01.06.2018 г. на нейно място са конституирани наследниците й по закон: В. Б. В. (син) и Д. Б. В. (дъщеря).

Ответникът ЗАД Армеец АД е оспорвал предявените искове. Оспорвал е механизма на произшествието. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която имала поведение, противоречащо на задълженията й на пешеходец – тя се намирала на пътното платно, на място, непредвидено за пешеходци, навлязла внезапно в пътното платно, а евентуално предприела пресичане на необозначено за целта място, като нарушила задълженията си по чл.108 и чл.114 от ЗДвП. Ищцата нарушила посочените две разпоредби, тъй като се движела по пътното платно на нерегламентирано за целта място, навлязла на пътното платно внезапно и неочаквано, като е представлявала за водача на МПС внезапно възникнала опасност; при навлизането си на пътното платно ищцата не се съобразила с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Оспорвал е причинно-следствената връзка между уврежданията, описани в исковата молба и произшествието. Оспорвал е ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди. Ответникът е оспорвал и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като неотговарящ на принципа на справедливост. Не е оспорвал наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил. Молил е искът да бъде отхвърлен или обезщетението намалено.