Решение № 293 от 03.09.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Перник , 03.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20201700100587 по описа за 2020 година

Пернишкият окръжен съд, в открито съдебно заседание на 13.08.2021 г., при секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Татяна Тодорова гражданско дело № 587 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с чл. 86 ЗЗД.

Предявен е обратен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с чл. 86 ЗЗД.

Ищцата М. Е. В. е предявила иск срещу ЗАД „Армеец“ АД за осъждане на последното да й заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от настъпило на *** г. ПТП по вина на лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с ДКН № ***, с водач Ц. С. В., чиято „гражданска отговорност“ била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - *** г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** г., рано сутринта - около 05:10 часа, ищцата и нейна приятелка - М. Г. били в ***, но живеели в ***. Двете били решили да се приберат в ***, поради което се качили в л.а. марка „Пежо“, управляван от М. В. А.. Твърди, че ищцата седнала на задната дясна седалка по диагонал на водача, а приятелката и до нея. Сочи, че тръгнали в посока ***, като на излизане от ***, при бензиностанция „***“, А. видял 1 движещия се бавно пред него в дясната пътна лента бял на цвят автомобил, поради което подал ляв светлинен сигнал и с управлявания от него л.а. предприел маневра „изпреварване“ в лява пътна лента. Твърди, че в момента на застигане и изпреварване на белия автомобил, управляващият го предприел внезапна маневра в ляво, поради което настъпило пътнотранспортно произшествие между двата автомобила, като А. не бил в състояние да го избегне.

Поддържа, че в резултат на ПТП-то на ищцата било причинено травматично увреждане - фрактура на ляв хумерус, съпроводена с панически страх и шоково състояние, което наложило в болнични условия да и бъде поставена мануална репозия и наложена имобилизация на ляв хумерус, след което била насочена за лечение в домашни условия.

Твърди, че въпреки аналгетиците, интензитетът на болките в лявата и ръка се повишавал, което наложило в МБАЛ „Р.А.“ да и бъде извършена контролна „Рьо графия“ на ляв горен крайник, при която било установено, че е получила вторична дислокация на фрагментите.

Сочи, че това и състояние наложило отново да бъде приета в болничното заведение за оперативно лечение, като на *** г. чрез хирургична намеса й била поставена метална остеосинтеза с плака и винтове, както и нова гипсова имобилизация на ляв горен крайник.

Твърди, че по време на лечението и след изписването й от болничното заведение, й били изписани за неопределено време и задължителен прием следните медикаменти: цефтриаксон, фраксипарин и аналгин, от които медикаменти дни след техния прием, ищцата получила следните нежелани реакции: лекарствена треска, главоболие и замайване, дерматит (възпаление на кожата), отток на кожата и ставите, кожни обриви и подуване на лицето, нарушения на сърдечния ритъм, но въпреки това лечението с тях продължило, поради риска от влошаване на състоянието й до края на *** г., през което време ежедневно продължила да изпитва сочените нежелани лекарствени реакции.

Твърди, че собственикът на л.а. марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. № *** е имал валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП застраховка „гражданска отговорност“ при ответника, за времето от *** г. до *** г., като за настъпилия пътен инцидент било образувано досъдебно производство № 278/2015 г. по описа на РУ-Р., пр.пр.

№ 1029/2015 г. по описа на РП- Р., в хода на която било установено, че Ц. С. В. е употребил алкохол, с наличие на алкохол в кръвта от 1,41 промила, като му било повдигнато обвинение, а наказателното производство приключило със споразумение по НОХД № 338/2016 г., влязло в законна сила.

Излага доводи, че освен причинените и физически травми и страдания, ищцата търпяла и продължавала да търпи и емоционални такива - изпитвала страх, чувство на отпадналост, витална застрашеност, липса на настроение, плахост, желание да спи на светло, както и постоянно „виждане“ на сцени от инцидента, мисловният й процес протичал с удължено реактивно време, а съдържанието му се владеело от натрапчиви мисли и представи, свързани със стресовата ситуация, създадена при ПТП-то. Твърди, че изпитвала 2 силен страх да излиза навън, както и панически такъв да се вози в автомобил и/или да пресича сама улица или булевард, което налагало да се придвижва с придружител.

Поддържа, че ПТП-то и се е отразило тежко на психиката, все още не можела да се адаптира към настоящата обстановка и условията на живот, затваряла се в себе си и нямала желание за комуникация с никого, емоционалното й състояние било нестабилно, като към днешна дата общуването, ежедневието и животът и били напълно променени. Това й състояние й пречело нормално да съществува, пълноценно да общува и спортува, като и била поставена диагноза „***“. Сочи, че понастоящем и било забранено каквато и да било физическа активност, като продължителността на забраната била неизвестна.

Твърди, че била налице причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените й болки и страдания в резултат на причинените й травматични увреждания, като вината за настъпилото на *** г. ПТП, била на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с ДКН № *** - Ц. С. В..

Препис от исковата молба е връчен на ответника „ЗАД Армеец“ АД, които в срок са депозирали отговор по същата, с който искът е оспорен по основание и размер. В отговора излага доводи за неоснователност на предявения иск, като оспорва твърденията на ищцата, че е претърпяла болки и страдания вследствие настъпилото на *** г. ПТП, както и твърденията за наличие на неимуществени вреди. Оспорил е сочените в исковата молба вреди досежно техния размер и тежестта на неимуществените вреди, които счита, че не се подкрепят от приложените към исковата молба писмени доказателства, като е оспорил и твърденията за изпитване на страх, чувство на отпадналост, витална застрашеност, липса на настроение, плахост, желание да спи на светло, съпроводено с постоянно виждане на сцени от инцидента, изпитването на силен страх ищцата да излиза навън, включително панически такъв, да се вози в автомобил и/или да пресича сама улица или булевард, което налагало постоянно да се придвижва с придружител, както и твърденията, че катастрофата се е отразила тежко на психиката й, както и твърденията в исковата молба, че ищцата все още не може да се адаптира към настоящата обстановка и условия на живот. В отговора са оспорени и твърденията относно нежелание за комуникация с никого, както и твърдението, че ищцата е претърпяла посттравматично стресово разстройство, която диагноза и била поставена от лекар - психиатър, за който твърди, че не притежава специалност „Детска психиатрия“.

В условията на евентуалност противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че ищцата сама с поведението си е поставила здравето си в опасност и е допринесла за увеличаване вида и степента на телесните увреждания, тъй като била извършила нарушение на правилата за движение по пътищата, поради непоставяне на предназначения за целта обезопасителен колан в лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ***, вследствие на което уврежданията били настъпили в резултат на свободното придвижване на тялото й в пространството на лекия автомобил, което поведение на ищцата обуславяло редукция на претендираното обезщетение с 80 %.

3

Поддържа, че ако М.В. е използвала предпазния колан, вредите не биха били настъпили, респ. е щяло да настъпят в значително по-малък обем.

Ответникът е противопоставил възражение за погасяване на предявения иск по давност, който счита погасен по давност на *** г., предвид датата на процесното ПТП - *** г. и твърди, че вземането се погасявало с изтичане на 5- годишна погасителна давност, считано от датата на настъпване на събитието. В отговора е оспорена и акцесорната претенцията за присъждане на лихва върху процесното обезщетение, като в условията на евентуалност същата се оспорва като погасена по давност за периода от *** г. до *** г. В отговора противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, като изрично е заявено, че не оспорва наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № ***, със срок на валидност от *** г. до *** г. за автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. № ***, и е заявил признание на този факт на основание чл.175 от ГПК. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

В депозирания отговор на исковата молба, ответника „ЗАД Армеец“ АД е направил искане на основание чл.219, ал.1 от ГПК да бъде конституиран на страната на ответника, като трето лице - помагач Ц. С. В., като твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП - *** г., последният е бил водач на товарен автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. № ***, управлявайки го с алкохол от 1,43 промила, установено по надлежния ред, и ведно с отговора на исковата молба, по реда на чл.219, ал.3 от ГПК и в условията на евентуалност е предявил обратен иск срещу Ц. С. В..

С определение № 57 от 15.01.2021 г., ПОС е конституирал Ц. С. В. като трето лице помагач на страната на ответника „ЗАД Армеец“ АД, като е приел за съвместно разглеждане и предявеният при условията на евентуалност обратен иск.

В предявения обратен иск, ответникът твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП на *** г. Ц. С. В. е управлявал товарен автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. № ***, с алкохол над допустимата по закон норма от 1,43 промила, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.433, т.1 от КЗ, твърди, че има право да получи заплатеното от него обезщетение, в случай, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по предявения от ищцата иск.

По изложеното в обратния иск, в случай че съдът уважи предявения първоначален иск или част от него бъде уважен, а ответника бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихви и разноски, моли съда да осъди ответника да му заплати присъдените суми с лихви и разноски, като са предявили иска с цена от 20 000,00 лева.

В срока за отговор по обратния иск, Ц. С. В. е депозирал такъв, с който е оспорил предявеният от „ЗАД Армеец“ АД обратен иск, като прави възражение за съпричиняване, 4 както и за прекомерност на претенцията по обратния иск. В отговора е оспорил по основание и размер предявената първоначална искова молба, като е противопоставил възражение за давност за предявяване на иска, и твърди, че исковата претенция е извън предвидения в закона срок. Оспорил е автентичността на датата на изпращане на исковата молба в съда.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощникът си – адв. Х., поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. З., която оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен, като им се присъдят направените по делото разноски.

Третото лице – помагач и ответник по обратния иск – Ц.В., лично и чрез адв. И., моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло както по главният, така и по обратния иск. Алтернативно моли, при уважаване на исковата претенция съдът да приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищцата.

Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: