Решение № 659 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500821 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „Транс-цимент Е“ ЕООД - София чрез адвокат Д. Б. и адвокат Т. С. против решение № 3717 от 22.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 9052 по описа за 2024 г. на тридесет и първи състав на Районен съд - Варна, в частта, с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Й. Д. К. сумата от 1 975,42 лева, представляваща лихва за забава върху присъдена сума от 10 000 лева - част от главница по в.гр.д.№ 2604/2022 г. на окръжен съд – Варна и гр.д.№ 13582/2021 г. на Районен съд - Варна, за времето от 17.07.2021 г. до 6.06.2023 г.; да заплати на Й. Д. К. сумата от 13 568,09 лева лихва за забава върху присъдена сума от 40 000 лева - част от главница по по в.гр.д.№ 2604/2022 г. на окръжен съд – Варна и гр.д.№ 13582/2021 г. на Районен съд - Варна, за времето от 17.07.2021 г. до 6.06.2023 г.; да заплати на адвокат П. П. П. сумата от 1 500 лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца Й.

Д. К. на основание член 78 от ГПК във връзка с член 38, алинея 1, точка 3 от ЗАдв; както и да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 971,74 лева разноски по делото.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е недопустимо, а в условията на евентуалност – неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място във връзка с твърдяната недопустимост на решението се излага, че исковата молба е подадена от адвокат П., който не е бил упълномощен за това; че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена банкова сметка, по която ответникът да може да изпълни, която нередовност не е поправена в хода на процеса. Иска се решението да бъде обезсилено, евентуално отменено и предявените искове – отхвърлени.

Въззиваемата страна Й. Д. К. чрез адвокат П. П. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и счита решението в атакуваните му части за правилно и закононъобразно, което като такова следва да бъде потвърдено.

1

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че ищецът Й. Д. К. е работил от 09.12.2020 г. като шофьор на товарен автомобил при ответника „Транс цимент Е" ЕООД, като е упражнявал труд основно в град Варна. Ha 27.04.2021 г. през време и по повод на извършваната работа във Варна – при освобождаване от обезопасителни колани на ремарке е загубил равновесие и паднал, вследствие на което получил множество травми - мозъчно сътресение със загуба на съзнание, двустранна белодробна тромбоемболия, включително три плеврално без данни за лезии в долен лоб на ляв бял дроб, фрактури на 5-то, 6-то, 7-мо и 9-то ребра в ляво дорзално по скапуларна линия, както и фрактура на дясна илиачна кост. Злополуката била декларирана от работодателя като трудова, като с разпореждане № 30512 от 11.05.2021 г. на ТП на НОИ - Варна същата била приета за трудова по смисъла на член 55, алинея 1 от КСО.

Съгласно член 200, алинея 1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда — неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Поради отказа на работодателя да понесе имуществена отговорност бил предявен съдебен иск за обезщетение за претърпените телесни повреди и психологически вреди, болки и страдания, вследствие на настъпила трудова злополука на 27.04.2021 г. С решение № 424 от 04.04.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 2604/2022 г. на Окръжен съд - Варна, поправено с решение № 547 от 03.05.2023 г. по същото дело, е осъден ответникът да заплати на К. и разликата над присъдените от първоинстанционния съд по гр.д.№ 13582/2021 г. 35 000 лева до сумата от 50 000 лева, предявени като част от обща претенция от 70 000 лева, която разлика представлява парично обезщетение за увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021 г. в град Варна, на основание член 200, алинея 1 от КТ. Също така е потвърдено решение № 3183 от 24.10.2022 г., постановено по гр.д. № 13582/202 1г. на ВРС, в частта, с която е осъден "Транс - цимент Е" ЕООД да заплати на Й. К. сумата от 35 000 лева, претендирани като парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021 г. в град Варна. С определение № 2140 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 4007/2023 г. на ВКС, не е допуснато касационно обжалване по всички жалби срещу решението на ВОС и то е влязло в сила. Сочи се, че искът за присъждане на законната лихва върху така присъденото обезщетение не е допуснат за разглеждане в същото производство, но това обстоятелство не прегражда възможността за разглеждане на спора в самостоятелен исков процес. Съгласно член 86, алинея 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Излага се, че практиката, съгласно която работодателят изпада в забава по вземането за обезщетение по член 200 от КТ от датата на трудовата злополука, а не от датата, на която е издаден актът по член 60, алинея 1 от КСО за нейното установяване е константна. Поради това и длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от датата на изпадането си в забава – в случая от 27.04.2021 г. - до пълното погасяване на сумата от 50 000 лева. Твърди се, че длъжникът е погасил частично вземането с паричен превод в размер на 10 000 лева на 17.07.2023 г., остатъкът от 40 000 лева бил окончателно 2 погасен на 23.06.2024 г. След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата в размер на 10 000 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава и следва да заплати на ищеца обезщетение за забава за периода от 17.07.2021 г. /три години преди подаване на исковата молба/ до 17.07.2023 г. /датата на частичното плащане на обезщетение/, дружеството дължи обезщетение за забава в размер на 2116,75 лева. За сумата в размер на 40 000 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава, следва да заплати обезщетение за забава за периода от 17.07.2021 г. /три години преди подаване на исковата молба/ до 23.06.2024 г. /датата на пълното погасяване на дълга/ в размер на 13 582,91 лева.

На 05.07.2024 г. ищецът изпратил покана до ответника за заплащане на дължимите суми и евентуалното постигане на разбирателство чрез извънсъдебна спогодба.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 15 699,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на трудовата злополука /27.04.2021 г./ до пълното погасяване на сумата от 50 000 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава както следва: за сумата в размер на 10 000 лева - обезщетение за забава за периода от 17.07.2021 г. до 17.07.2023 г. /датата на частичното плащане на обезщетението/ в размер на 2 116,75 лева; за сумата в размер на 40 000 лева - обезщетение за забава за периода от 17.07.2021 г. до 23.06.2024 г. /датата на пълното погасяване на дълга/ в размер на 13 582,91 лева.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва. Прави се възражение за местна неподсъдност на делото пред Pайонен съд Варна. Твърди се, че нито при провеждането на кореспонденцията, нито впоследствие ищецът лично или чрез адвокат П. е предоставил доказателства на кои дати са му изплатени съответните части от главницата, за да може да се установи размера на мораторната лихва с оглед крайния момент, до който същата се начислява. Въпреки, че е опитал да получи тази информация директно от ЧСИ, при който е било образувано изпълнителното дело от Й. Д.

К., и до момента няма данни кога са изплатени сумите на ищеца от ЧСИ, и съответно кога са получени от него. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за сумите, за които са изтекли повече от три години преди датата на подаване на исковата молба. Исковете за лихва за времето над три години преди подаването на исковата молба са погасени по давност, погасено по давност е правото на ищеца да иска плащането им, тъй като погасителната давност за лихви е 3-годишна съгласно член 111 от ЗЗД.

Във връзка с твърдяната недопустимост на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Съгласно член 129, алинея 2 от ГПК съдът проверява редовността на исковата молба само по отношение на изискванията на член 127, алинея 1 и член 128 от ГПК. Тъй като задължението за банкова сметка се намира в алинея 4 на член 127, законът съзнателно не предвижда връщане на исковата молба или прекратяване на делото при нейното пропускане.

В този смисъл е практиката на ВКС - неизпълнението на това изискване не съставлява нередовност на исковата молба като процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск.

Неоснователно се явява и другото наведено възражение за нередовност на исковата молба - че тя е подадена от адвокат П., който не е бил упълномощен за това. Вярно е, че към момента на подаването на исковата молба адвокат П. не е представил пълномощно за предявяване на иска и процесуално представителство, но с молба от 22.04.2025 г. ищецът Й.

Д. К. е потвърдил всички извършени процесуални действия от адвокат П. П., тоест следва да бъде приложена разпоредбата на член 101, алинея 2 от ГПК.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Предявеният иск е с правно основание член 86, алинея 1 от ЗЗД. С оглед правилата за 3 разпределение на доказателствената тежест по такъв иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно съществуващи факти: точният размер на главното парично вземане; период на забавата - начален и краен момент, за който се претендира обезщетението; моментът, в който задължението е станало изискуемо; размерът на лихвата за претендирания период. Ответникът трябва да докаже следните правоизключващи или правопогасяващи възражения: че е погасил главното задължение изцяло или частично преди или по време на исковия период; точната дата на извършеното плащане и с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност - че вземането за лихва е погасено по давност с оглед разпоредбата на член 111, буква „в“ от ЗЗД.

Няма спор между страните, че ответното дружество е осъдено с влязло в сила решение да заплати на ищеца сумата от общо 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоции и психични преживявания, болки и страдания вследствие на трудова злополука, станала на 27.04.2021 г.

Отговорността на работодателя по реда на член 200 от КТ е деликтна и съгласно член 86, алинея 1 от ЗЗД лихва се дължи от деня на увреждането, който се явява и ден на изпадането в забава, а именно - 27.04.2021 г.