Решение № 3581 от 02.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3581 гр. Пловдив, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330103730 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т. Н. А., ЕГН

**********, с адрес: гр. ********, ул. „*******“ № *****, ет. ****, ап. **** против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост 4, ул. Бизнес Парк София, бл. 14, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между С. Т. Т., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор да потребителски кредит и кредитна карта № ************* от ********* г., по силата на който на кредитополучателя била отпусната в заем сумата от 4000 лв. Според договора общият размер на всички плащания бил в размер на 7479,60 лева. Дължала се и застрахователна премия от 806,40 лева, разпределена с всяко плащане на месечните погасителни вноски. Кредитът бил разпределен на 36 броя, равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на по 207,77 лв. за периода ******** г. – *********** г.

Кредитополучателят заплащал и такса „ангажимент“ в размер на 140 лева, като кредиторът удържал сумата от общия размер на кредита. Освен горните суми, при неизпълнение на договора и незаплащане на месечните погасителни вноски на точния падеж, кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените вноски по събиране на вземането /за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и др. действия/, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече 1 месечни вноски, вземането става предсрочно изискуемо за целия размер на кредита, вкл. всички надбавки по преценка на кредитора.

Посочва се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план. Нищожността на възнаградителната лихва се твърди да произтича от чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК и на застраховката на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 21, ал. 1 и чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. В чл. 2 от договора за кредит била определена допълнително „застрахователна премия“, платима с всяка една от вноските по кредита, което било допълнително скрито оскъпяване и грубо нарушение на чл. 22 и сл. от ЗПК, поради което и тази клауза на договора била нищожна. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвала и каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. В договора не се съдържали и конкретните параметри на общата дължима сума. В договора бил посочен ГПР в размер на 45,25%, като не било ясно как е формиран и какво включва в него, като заемополучателят бил лишен от възможността да бъде информиран за оскъпяванията на кредита. Твърди се недействителност на договора и на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, тъй като не е посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В погасителния план не било посочено разпределението между главницата, застрахователната премия, лихва и др. компоненти. Сочи, че съгласно чл.

11, ал. 2 ЗПК кредитополучателят следвало да подпише всяка една страница от общите условия към договора за потребителски кредит. Ако това не било налице, то договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Кредитополучателят не бил подписал общи условия, поради което не била спазена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 ЗПК и договорът бил недействителен. Счита договора за нищожен и на това основание всяка една от вноските платима над главницата по кредита била платена без основание. Твърди, че на******* г. бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между кредитополучателя по процесния договор за кредит – С. Т. Т. и ищцата Т.

Н. А., по силата на който вземането по договор за потребителски кредит и кредитна карта № ******** от ****** г. било прехвърлено на цесионера, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По силата на договора за цесия, цесионера се задължил със сумата от 2533,20 лв., представляваща размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, ведно със сумата от 806,40 лв. за връщане на недължимо платени парични средства по нищожна клауза за заплащане на застрахователна премия по процесния договор за кредит. Излага се, че съгласно чл. 3 от договора за цесия, ищцата е упълномощена от свое име и за своя сметка да уведоми БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България КЧТ – гр. С. за извършената цесия. С исковата молба представя и моли на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомлението за извършената цесия да бъде връчена на ответника, с исковата молба и приложенията към нея. С оглед гореизложеното, моли съда да се произнесе с решение, с 2 което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, платена при начална липса на основание, поради нищожност на договор да потребителски кредит и кредитна карта № ********* от *********** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – ********** г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Прави възражение за недопустимост на предявения иск, от една страна, тъй като предявеният иск е подаден от ненадлежна страна. Излага, че процесният договор от ******** г. бил сключен със С. Т. Т., като на същата била отпусната сумата от 4000 лв.

Съгласно параметрите на договора, кредитополучателят се задължил да върне кредита на 36 месечни вноски, всяка в размер на по 207,77 лв., такса ангажимент в размер на 140 лв., застрахователна премия в размер на 806,40 лв., при ГПР от 45,24% и фиксиран лихвен процент от 36,94% или сума на обща стойност от всички плащания – 7479,60 лв. По процесния договор, кредитополучателят С. Т., започнала изпълнение на ********г., с плащане на първа погасителна вноска, като оставащото задължение по договора към *********г. било в размер на сумата от 204,18 лв. Излага, че на ******** г., вземането по договора, в размер на 204,18 лв., било продадено на нов кредитор, а именно: „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940. Ответникът, упълномощил „АСВ“ ЕАД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията предмет на договора, с които да ги уведоми за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. С оглед изложеното, счита, че искът е предявен срещу ненадлежна страна и като такъв е недопустим, поради липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.

Счита, че искът е предявен от ненадлежна страна, тъй като предметът на сключения между С. Т. и Т. А. на **********г. договор за прехвърляне на бъдещи вземания, е с начална невъзможност, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предл. първо – невъзможен предмет.

Излага, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания. Прехвърлянето на вземане в размер на 2533,20 лв., прието от страните за недължимо платена възнаградителна лихва по „нищожна клауза“ по договор за потребителски кредит и 806,40 лв., недължимо платено по „нищожна клауза“ застрахователна премия по същия договор, не може да бъде прехвърлено, тъй като към момента на сключване на договора за цесия, вземанията не са съществували. Сочи, че към ***********г., договорът за потребителски кредит, не е бил провъзгласен за недействителен от компетентен български съд, съгласно чл. 23 ЗПК, поради което същата не е имала ликвидно и изискуемо бъдещо вземане спрямо ответното дружество, което би могла да цедира. В тази връзка, счита, че неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, т.е. договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Или с оглед липсата на вземане от страна на С. Т. към ответното дружество, което същата би могла да цедира, то сключеният договор за цесия е нищожен, в тази връзка Т. А. е ненадлежна страна по 3 настоящото производство и като такава, моли предявеният иск да бъде приет за недопустим, поради липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.

Относно основателността на иска, излага следното: Счита предявения иск за неоснователен.

На ******** г. бил сключен посочения по-горе договор за потребителски паричен кредит, при посочените параметри и с посоченото лице. Счита, изложените в исковата молба основания за нищожност на договора за неоснователни. Не били нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. При изчисление на ГПР били спазени изискванията на чл. 19, ал. 2, 3 и 4 ЗПК. Ищецът неправилно интерпретирал разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като задължението за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми е относимо само ако същите са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Спазено било и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, като соченото в разпоредбата право, било записано в чл. 7, изр. последно от договора. В договора не бил посочен общият размер на договорната лихва, но това не водело до неговата недействителност, като такова самостоятелно изискване за съдържанието не било предвидено в чл. 11 ЗПК. Сочи, че към договора за кредит, нямало приложения, които да отговарят на характеристиките посочени в чл. 11, ал. 2 ЗПК.

Счита, че давността за подаване на процесната искова молба е изтекла, съгласно чл. 32, ал. 2, предложение последно от ЗЗД. Моментът на сключване на договора за потребителски кредит е ******* г., в тази връзка, счита, че кредитополучателят, а не трето лице, би имало право да поиска унищожение на договора до 3 години от ********** г., поради което счита давността да е изтекла. Въведеното твърдение за нищожност на договора, намира за бланкетно, с оглед липсата на твърдения и аргументи в тази насока. В тази връзка моли същото да бъде оставено без разглеждане. Счита, че всички изисквания на ЗПК били спазени. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск като недопустим и неоснователен. Претендира разноски.

В проведеното на ******** г. открито съдебно заседание е допуснато увеличаване на размера на предявения иск за сумата от 1015 лв., а в проведеното на********* г. заседание е допуснато и последващо изменение до размера на сумата от 1435 лв. за периода от ********* г. до ********* г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приетите по делото доказателства, че на ******** г. между С. Т. Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит ***********, по силата на който дружеството кредитор е предоставило потребителски кредит в размер на 4000 лева, при следните условия: размер на кредита 4000 лева, застрахователна премия 806,40 лева, такса ангажимент - 140 лева, платим на тридесет и шест броя месечни погасителни вноски, размер на погасителната вноска – 207,77 лева (последна вноска 207,65 лв.), обща стойност на плащанията -7479,60 лева, ГПР – 45,25 %, фиксиран лихвен процент – 36,94%. В договора е инкорпориран погасителен план, в който 4 вноските по кредита са посочени като абсолютна стойност и е посочено каква част от главницата остава дължима след плащане на конкретната вноска.