Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 06.04.2023, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1074/2022
Вид
Решение № 156
Подписан
06.04.2023
В сила
25.09.2023
Състав
Красимира Иванова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 294 ал.1 · Търговски закон
  • чл.327 · Търговски закон
  • чл. 367 · Търговски закон
  • чл.368 ал.1 · Търговски закон
  • чл.49 и сл. · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Търговище, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20223530101074 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове:

1. за реално изпълнение на договорно задължение – заплащане на сумата 2937.40 лв., представляваща стойността на транспортна услуга,с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ;

2. за неустойка по заявка – сумата в размер на 400 лв., с пр. осн. чл.92 ЗЗД;

3. за мораторна лихва върху главниците в размер на 60.26 лв., за периода от изискуемостта на главниците -19.06.2022г. до предявяване на исковата молба-22.08.2022г., с правно основание чл. 294 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Ищецът – „ИБТ“ ЕООД-Симитли, твърди в исковата си молба, че в качеството си на превозвач, и ответникът- „ДАМИКРА“ЕООД-Търговище, в качеството си на спедитор, възложител на транспортна услуга, са били в договорни търговскоправни отношения, възникнали по повод осъществяването на договор за превоз, сключен с Договор-заявка за транспорт № 17975/30.05.2022 год. Съгласно последният "Дамикра" ЕООД, в качеството си на спедитор, е възложило на превозвача "ИБТ" ЕООД да извърши международен превоз на товари на дата 30.05.2022 год., съответно от товарен адрес: Кроношпан България ЕООД, Индустриална зона Верила, BG-2121 София, 2129, Равно поле, на товар с тегло 24000 кг., безопасен комплектен товар, който е следвало да бъде превозен до три разтоварни адреса:

Адрес на разтоварване 1. - PRAKTIKER. MARINOU ANTYPA STR., тел: **********, 57134, THESSALONIKI, Гърция, Адрес на разтоварване 2. - PRAKTIKER-METAMORFOSI- 1

ATHEN, TAOIOU 14, GSM: *********, Атина Гърция и Адрес на разтоварване 3 платформа ММ Аспропиргос 19300, Aspropyrgos Гърция, с дати на разтоварване - 31.05.2022 год. и 01.06.2022год., срещу договорено, съгласно заявка-договор, възнаграждение в размер на 2320 лева.

В изпълнение на възложения превоз, съгласно разписан от двете страни Договорзаявка за транспорт № 17975/30.05.2022 год. и видно от приложените международни товарителници, превозвачът "ИБТ" ЕООД е приел изпълнението на транспортната услуга и е превозил стоката до договорения първи разтоварен адрес на 01.06.2022г. Между страните е разменена кореспонденция, от която е видно, че на 01.06.2022 год. превозвачът "ИБТ" ЕООД е уведомил спедитора за пристигането си на разтоварен адрес на 01.06.2022 год. в 11:30 ч. и за проблем във връзка с разтоварването на стоката на същия адрес, доколкото получателят на стоката е отказал да извърши физическото й разтоварване. Превозвачът е насочен от страна на спедитора към директна връзка с товародателя на стоката „Кроношпан България“ ЕООД, от където му е отговорено, че камионът следва да отиде на паркинг, докато се разреши казусът с разтоварването на следващия ден. На следващия ден 02.06.2022 год., превозвачът е насочен от товародателя с копие до спедитора да посети разтоварен адрес, като вече е помолен водачът да извърши сам разтоварването на стоката. В отговор от същата дата, превозвачът подробно и аргументирано е отказал негов служител да извършва разтоварването на стоката, доколкото това противоречи, както на вътрешните правила на превозвача, така и на трудовия договор и длъжностната характеристика на конкретния водач, като допълнително е обърнал внимание, че отказът е продиктуван от желанието му да защити здравето на своя служител и самата стока, доколкото дейността по разтоварване не влиза в задълженията на превозвача дори и съгласно българското законодателство. При това положение, превозвачът "ИБТ" ЕООД е настоял за намирането на друго разрешение за разтоварване на стоката, като е уведомил възложителя, че за всеки ден престой, не по вина на превозвача, се дължи обезщетение на последния, както и в случай на решение - стоката да бъде откарана обратно до първоначалния адрес, от който е била натоварена, също ще следва да му се заплатят разходите за това. След този имейл, от страна на „Дамикра" ЕООД, са започнали да принуждават превозвача чрез неговия служителводача на товарната композиция, той сам, физически да разтовари стоката, като са давали различни идеи как водачът само да „избута или нахвърли" товара, което отново е отказано от страна на "ИБТ" ЕООД. Така на 02.06.2022 год. камионът отново е бил насочен от възложителя към платен и охраняван паркинг до ново изясняване на ситуацията, като от „Дамикра" ЕООД са дали указания на 03.06.2022 год. камионът отново да посети разтоварния адрес около 14:30 ч. за разтоварване на стоката, което превозвачът е изпълнил, видно от имейл от "ИБТ" ЕООД с информация, че на 03.06.2022 год. в 14:21 ч. камионът вече е бил на адреса. Тъй като на същата дата - 03.06.2022 год., стоката отново не е била разтоварена, нито от страна на получателя й, нито от страна на спедитора-възложител на товара, от „Дамикра" ЕООД са дали указания на "ИБТ" ЕООД да върне стоката до първоначалния натоварен адрес в Равно поле до 06.06.2022 год., което видно от приложените международни товарителници е изпълнено от превозвача, доколкото на 2

06.06.2022 год. товарителницата е подпечатана като доказателство за приемане на стоката.

Съгласно чл. 4 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (позната като „CMR Конвенция“), ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г. в сила за България от 18.01.1978 г., , договорът за превоз се установява с товарителницата. В конкретния случай, макар облигационните отношения да са възникнали между страните, съгласно правилата на международното и българското право, спедиторът не фигурира в товарителницата, тъй като няма предвидено изрично място за него, където да постави подпис и печат. Поради което доказателство за облигационните отношения между страните по договора за превоз се явява единствено заявката за транспорт, а товарителницата е доказателството за начина на осъществяване на превоза /цитирана съдебна практика в тази връзка/. При това положение, когато договорът за превоз е сключен от спедитор, страни по него са спедиторът, който действа от свое име, и превозвачът, независимо от това, кой е посочен в товарителницата като изпращач.

След сключването на договор между спедитора и превозвача, то тогава е налице договор за превоз на товари, съгласно чл. 367 от ТЗ. Това означава, че между „Дамикра" ЕООД и „ИБТ“ ЕООД е налице договор за превоз на товари и „Дамикра" ЕООД в качеството си на възложител на транспорта, пред превозвача има правата и задълженията на товародател.

Като не е изпълнил основното си задължение да организира превоза, като предварително и изрично договори с избрания от него превозвач физическото извършване на разтоварването, „Дамикра" ЕООД се явява неизправна страна по облигационното отношение с превозвача "ИБТ" ЕООД, който от своя страна е изпълнил в пълен обем, точно и в срок поетото задължение да превози товара по възложения му маршрут, в определения му срок и е претърпял вреди, следствие забавянето на разтоварване на транспортната композиция, не по негова вина, за което му се дължи, освен договореното транспортно възнаграждение и претенднраната неустойка, договорена между страните в сключения помежду им заявка-договор и обезщетение за претърпените от него вреди.

С оглед така изпълненото задължение за превоз на стоки и предоставената транспортна услуга, както и предвид 4-дневното забавяне в получаването на стоката и допълнителното възлагане от страна на спедитора стоката да се върне обратно в Република България не по вина на превозвача, ищцовото дружество-превозвач по договора е издало приложените към настоящата искова молба фактура № 0000004645/06.06.2022 год. с основание „Транспортна услуга България-Гърция-България по Заявка № 17975/30.05.2022;

Допълнителни разноски - паркинг, такса паркинг, командировки, Автомобил *********“ на стойност 2937,40 лева с включен ДДС, от които 1852,20 лева без включен ДДС за транспортна услуга България-Гърция-България по Заявка № 17975/30.05.2022 г., 145,80 лева без включен ДДС за допълнителните разноски по отиване и връщане до паркинг, 19,55 без включен ДДС - такса за платен паркинг и 430,28 лева - 4 дни командировъчни на водача на транспортната композиция и Фактура № 0000004649/08.06.2022 год. с основание „Неустойка по Заявка № 17975/30.05.2022, Автомобил *********” на стойност 400 лева, 3 която е издадена на основание чл. 14.3 от Заявката договор и неустойката изрично е предявена на "Дамикра" ЕООД. И двете фактури подробно описват и индивидуализират основанието за тяхното издаване и са с получател ответното дружество, което макар да ги е получило с писмо с обратна разписка на 13.06.2022 год., до настоящия момент фактурите не са заплатени.

От последиците на сделките за транспорт ответникът "Дамикра" ЕООД обаче се е възползвало, получило е пълно, навременно и точно изпълнение на заявената услуга по транспорт на стоки, а неизпълнението на задължението му да заплати транспортното навло, както и фактът, че не е съумял предварително, както и в продължение на цели 4 дни да организира разтоварването на стоката, се квалифицира като виновно неизпълнение на съществуващо валидно договорно задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Налице са облигационни отношения между спедитора "Дамикра" ЕООД и превозвачът "ИБТ" ЕООД, обективирани в разписан помежду им договор за превоз, по който превозвачът е изпълнил поетото задължение да транспортира в срок товара, а насрещната страна, макар да е получила в пълен обем заявената услуга, не е заплатила договореното транспортно навло на "ИБТ" ЕООД.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва:

-сумата 2937, 40 лв. - главница по Фактура № 0000004645/06.06.2022 год. с основание „Транспортна услуга България-Гърция-България по Заявка № 17975/30.05.2022;

Допълнителни разноски - паркинг, такса паркинг, командировки, Автомобил *********" с включен ДДС, от които 1852,20 лева без включен ДДС за транспортна услуга БългарияГърция-България по Заявка № 17975/30.05.2022 г., 145,80 лева без включен ДДС за допълнителните разноски по отиване и връщане до паркинг, 19, 55 без включен ДДС - такса за платен паркинг и 430,28 лева - 4 дни командировъчни на водача на транспортната композиция;

-сумата 400 лв. - главница по Фактура № 0000004649/08.06.2022 год. с основание „Неустойка по Заявка № 17975/30.05.2022, Автомобил *********", която е издадена на основание чл. 14.3 от Заявката договор;

-сумата 60.26 лв. - мораторна лихва върху главниците, начислена от деня на изискуемост на главниците - 19.06.2022 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба - 22.08.2022г., както и законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и разноските в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 1732/2022г. по описа на Районен съд - Благоевград, по изп. д. № 1137/2022г. по описа на ЧСИ А. З., per.

№ 769 и в настоящото производство.

Редовно призован ищецът в открито заседание се представлява от адв. К. А. от АКХ., която поддържа исковете така, както са предявени и моли да бъдат уважени, както и да се присъдят разноските по делото.

Ответникът - „ДАМИКРА“ ЕООД-Търговище , редовно уведомен за исковата 4 молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита исковете за допустими, но неоснователни.

Ответникът признава в писмения отговор, че действително страните се намират в търговски отношения, възникнали по повод на сключен договор за превоз, по силата на който „ИБТ“ ЕООД е превозвач, а „ДАМИКРА“ ЕООД спедитор.

Възраженията на ответника са следните:

Съгласно упоменатия договор - заявка, ищецът е трябвало да осъществи превозна услуга и да достави стоката на първия адрес на 31.05.2022г. а на втория адрес на 01.06.2022г.

Видно от предоставената разпечатка от кореспонденцията между страните, а и от твърденията, изнесени в исковата молба, товарният автомобил на „ИБТ“ ЕООД пристига на първия разтоварен адрес на 01.06.2022г.- с цял ден закъснение. Дори само на това основание трябва да се счита, че превозвачът е в неизпълнение на договорното си задължение и не следва да му се заплаща възнаграждение за услугата.