Решение № 1199 от 30.10.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 174/2023
- Вид
- Решение № 1199
- Подписан
- 30.10.2023
- В сила
- 30.10.2023
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.465 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1199 гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Д.а
Нина Стойчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20231000500174 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Ц. С. и К. Ц. С. срещу решение № 262762/ 19.08.2022г. на СГС, ГО, 5, постановено по гр.д. № 2948/18г. в частта, в която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 97 500 лв. до размер от по 200 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД в частта, в която са уважени исковете по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над по 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди до уважения размер от по 97 500лв. за всеки един от тях.
Жалбоподателите- ищци твърдят, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Съдът е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД и се е отклонил от ППВС № 4/68г.
Определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно занижен като не са отчетени установените отношения между тях и починалата им дъщеря. Допуснато е нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД като е прието за основателно възражението за съпричиняване, защото виновният водач е управлявал МПС без свидетелство за управление. Счита, че то е 1 недоказано. Позовава се на практика на ВКС.
Затова молят въззивния съд да отмени решението в атакуваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове до размер от по 200000лв. за всеки е един от тях.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че решението на СГС в обжалваната от него част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен. То е в разрез с принципа на справедливостта. Счита, че обемът на съпричиняване на вредите от починалата дъщеря на ищците трябва да е 50%, тъй като е допринесла значително за собствената си увреда, тъй като се е качила при водач, за когото е знаела, че е неправоспособен и че е употребил наркотични вещества.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове над сумата от 50 000 лв. до уважения размер за всеки един от ищците.
В депозиран писмен отговор Д. и К. С.и оспорват жалбата на ответника като е считат за неоснователна.
В съдебно заседание чрез процесуалния застрахователят оспорва жалбата на ищците. си представители
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. В исковата молба ищците твърдят, че на 01.12.2017г. около 17ч. е настъпило ПТП на обходен тъп гр. Враца при язовирната стена като правоспособният водач Н. Н. е управлявал лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № ********, но поради движение с несъобразена скорост е загубил контрол над превозното средство и е реализирал удар в МПС „ДАФ“, модел „ФТ5Х430“ с рег.№ ********, управлявано от Г. П. Г.. В пряка причинна връзка с пътния инцидент е смъртта на М. К. С., дъщеря на ищците, която е била пътник в лек автомобил „БМВ318И“. Сочат, че загубата на детето им са понесли изключително тежко. Страдат от факта, че завинаги са лишени от пълноценно и щастливо семейство, каквото са били преди ПТП, както и моралната опора 2 на дъщеря им. И до сега те страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди инцидента ищците са били изключително контактни и жизнени, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. В момента са станали затворени и отчуждени, избягват общуване с други лица. Животът им е съсипан. Настъпилото събитие оказва негативно влияние върху целия им бъдещ живот. Лекият автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към момента на ПТП.
Затова молят съда да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 300 000 лв. за всеки един от тях, в едно със законната лихва считано от датата, на която изтича на тримесечния срок за отговор на застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния период за лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № ********. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача, застрахован в дружеството. Оспорва по реда на чл.193 от ГПК Констативния протокол за ПТП с пострадали лица в частта му „Обстоятелства и причини за ПТП“.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на дъщерята на ищците, тъй като е била без поставен обезопасителен колан и се е качил в автомобил, управляван от водач, употребил наркотични веществаамфетамин и неправоспособен. Поддържа, че исковете са завишени по размер. Оспорва твърдените в исковата молба болки и страдания.
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.12.2017г., протокол за оглед на ПТП от 01.12.2017г. и фотоалбум е, че на 01.12.2017г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП.
Не се спори, че за лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № ******** имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към момента на ПТП.
Не се спори, че при процесното ПТП е настъпила смъртта на М. К. С.дъщеря на ищците. От удостоверение за наследници е видно, че след смъртта си тя е оставила като законни наследници своите родители.
3
Не се спори, че с влязла в сила присъда водачът Н. П. Н. е признат за виновен за станалото на 01.12.2017г. пътно произшествие, което е причинил като неправоспособен водач и след употреба на наркотични веществаамфетамин. Причинил е по непредпазливост смъртта на М. К. С., пътник на предна дясна седалка.
Безспорно е, че ищците са отправили до ответника извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която са образувани две щети. С писмо от 31.01.2018г. застрахователят е поискал от тях да представят допълнително писмени документи. Не се спори, че не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- ортопед –травматолог и специалист по автотехнически експертизи. В медицинската част са посочени причините за смъртта на М. С.. В автотехническа част е посочен механизмът на ПТП, както и че починалата е била с поставен предпазен колан. Скоростта на движение на лекия автомобил преди и към момента на удара е била 90 км/ч., а на товарния автомобил преди удара е била 67 км/ч, а в момента на удара около 45 км/ч.
Съдът кредитира заключението като компетентно, безпристрастно, обосновано, основаващо се на научните правила и опита на експертите.
По делото е допусната и приета токсилогична експертиза, според която водачът Н. Н. е употребил тетрахидроканабинола/съдържа се в марихуаната и хашиша/ и амфетамин. Вещото лице е посочило как те влияят върху ЦНС.
Сочи, че употребеният амфетамин е бил определен количествено като острата интоксикация с психостимуланти отзвучава за 2-3 дни. Направен е извод, че при водача по време на катастрофата може да е проявен амфетаминовия ефект. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.
За установяване на неимуществените вреди е допусната психиатрична експертиза, която е освидетелствала ищците и е установила, че те са преживели остра реакция на стрес при узнаване на факта за смъртта на дъщеря им. Тежкият психичен стрес е последван от вегетативно разстройство, 4 афектни и поведенчески промени, представляващи протрахирана реакция на траур, която е нормалпсихологичесна.
Не се установяват психопаталогични/болестни/ симптоми, но травматичните увреждания и при двамата ищци персистират- постоянно чувство на тъга, намалена възможност за преживяване на радост и удоволствие, отчужденост, социално оттегляне, ситуативна емоционална лабилност, преживявания на празнота и песимизъм.
С времето те ще намаляват по интензивност.
Съдът кредитира заключението като обективно.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. е син на ищците и брат на починалата М. С.. Той желае да свидетелства и посочва, че знае за ПТП, при което е загинала сестра му.
Било е първи декември и е бил на работа. Обяснява как е научил за него, как са се почувствали родителите му при новината за смъртта на дъщеря им и състоянието им към момента. Не знае дали сестра му е вземала наркотици.
Познавал е бегло Н. Н.. Сестра му се е запознала първа с него, а след това и свидетелят. Не знае тя и Н. да са употребявали наркотици. Знаел, че преди инцидента двамата са отивали в гр. София.
Със съдебна поръчка е разпитан Н. Н., водач на лекият автомобил, в който е била пътник починалата М. С.. Същият заявява, че два- три дни преди да тръгнат, с М. и неговата приятелка са били на купони, където е имало наркотици и по- малко алкохол. Имал е работа в гр. Монтана и М. е поискала да дойде с него. Свидетелят заявява, че познава братът на М., тъй като са от един град. С нея са се запознали в един бар в гр. София, където тя е била сервитьорка. Не е познавал родителите й. Твърди, че М. е употребявала наркотици преди да се запознаят. Вечерта преди катастрофата са били заедно, както и брат й. Последният не е употребявал наркотици. Всички са били на една маса и М. е знаела, че свидетелят употребява наркотици. Тя е знаела и че той е неправоспособен водач.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетелят С. ги прецени при условията на чл.172 от ГПК поради близкото му родство с ищците. Не ги кредитира в частта, в която свидетелства за обстоятелството дали сестра му е употребявала наркотици, тъй като е заинтересуван от неустановяването на този факт и защото отговорът му по 5 поставения въпрос е колеблив и несигурен.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 130 000лв. за всеки един от ищците, като е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. С. от 25% и е присъдил обезщетение от 97 500лв. за всеки.
Решението е влязло в сила в частта, в която предявените искове са уважени за по 50 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага пострадалият или неговите близки за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ във вр. с чл.498, ал.3 и чл.496, ал.1 КЗ. Те са спазени и предявените искове са допустими.
Активно легитимирани да предявят иска по чл.432, ал.1 от КЗ при смърт на дете са родителите, чието субективно материално право произтича от юридическият факт на непозволеното увреждане и качеството им на възходящи, попадащи в кръга на лицата, посочени в ППВС №4/61г. Д. и К.
С.и, като възходящи на починалата си дъщеря и увредени лица, имат субективно право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта й. Те имат качеството на надлежна страна в процеса като титуляри на материалното право поради виновно и противоправно поведение на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач.