Определение № 42 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. София, 14.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600001 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и по жалба на процесуалния представител на Началника на Затвора гр. *** - инспектор Т. Г., съгласно Заповед № Л-266/04.09.2024 г., срещу определение от 18.12.2024 г., постановено по ЧНД № 6792/2024 г., по описа на Софийски градски съд, с което е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения К. И. Г., с ЕГН **********, от неизтърпяната част от замененото му наказание „доживотен затвор“ в „лишаване от свобода“ за срок от 30 /тридесет/ години, съгласно определение от 14.07.2023 г., постановено по ЧНД № 5506/2022 г. на СГС, влязло в сила на 22.07.2023 г., за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, алт.1 и 2, т.9, т.11, пр.1 /ред.на НК до изм. в ДВ. бр.92/27.09.02 г./, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, което към датата на постановяване на обжалваното определение – 18.12.2024 г. е в размер на 7 /седем/ години, 3 /три/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни.

Прокурорът излага подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на протестираното определение, базирайки се изцяло на представените от затворническата администрация писмени доказателства и на затворническото досие. Предлага отмяна на протестираното определение и постановяване на друго, с което молбата на л.св. К. И. Г., за УПО да бъде оставена без уважение.

В жалбата на процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. ***, се излагат сходни с тези на прокурора доводи за неправилност на атакуваното определение.

1

Според жалбоподателя, не е налице изискуемата от закона кумулативна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения К. И. Г.. В тази връзка се сочи, че по делото са приложени доказателства за поведението на лишения от свобода, които правят неубедителен извода на първоинстанционният съд за поправянето му. Представителят на началника на затвора, възразява срещу мотивите на първия съд, базиращи се само и единствено на доклада на инспектор социална дейност и възпитателна работа, без да бъдат отчетени становищата на администрацията на Затвора гр. ***, позовавайки се на чл.437, ал.3 от НПК, постановяваща задължително съобразяване със становището на началника на съответния затвор.

Съдът кредитирал единствено положителните елементи от доклада на инспектор СДВР, но не и останалите доказателства по делото, съгласно изискванията на чл.439а, ал.2 от НПК. Освен позитивната тенденция по отношение на осъденото лице, съдът не е коментирал обстоятелството, че доказателствата по делото следва да са единни и непротиворечиви, както и установено ли е обстоятелство за трайно и необратимо поправяне на осъденото лице.

Наличието на част от обстоятелствата, сочещи на положителна промяна в поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието - награждаван на основание чл.98, ал.1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното поведение; участие в трудова дейност; добро поведение - не било достатъчно основание да се приеме, че осъденият Г. се бил поправил, защото императивните норми на чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС, задължават лишените от свобода да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение и да спазват законоустановените правила и норми.

Процесуалният представител твърди незавършен превъзпитателен процес по отношение на лишения от свобода Г.. Счита, че целите на наложеното наказание по чл.36 от НК не са изпълнени. Моли за отмяна на атакуваното определение относно приложението на чл.70 от НК, спрямо лишения от свобода К. И. Г..

Срещу протеста и жалбата на процесуалния представител на началника на Затвора гр.***, са постъпили възражение от защитника на л.св. К. Г. и саморъчно написано възражение от лишения от свобода със сходни съдържания. В същите са изложени твърдения за наличието и на двете, предвидени в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК предпоставки – изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и наличието на достатъчно доказателства за поправянето си. С твърдения за правилност на обжалваното определение, както защитникът му, така и самият К. Г., молят за отхвърляне на протеста и на жалбата, и потвърждаване на определението на Софийския градски съд, НО, 9 - ти състав, постановено по НЧД № 6792/2024 година.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и доводите в жалбата прие следното:

Частният протест и жалбата са депозирани в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения.

2

За да постанови определението си, първоинстанционният съд неправилно е преценил фактите - предмет на разглеждане, поради което и изводите му по приложението на материалния закон са неправилни и не се споделят от въззивния съд.

Лишеният от свобода К. И. Г., първоначално е постъпил на 29.09.2002 г. в Затвора – Плевен, във връзка с Присъда № 11 от 07.04.2003 г., влязла в сила на 25.04.2005 г., за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, алт.1 и 2, т.9, т.11, пр.1 /ред.на НК до изм. в ДВ. бр.92/27.09.02 г./, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК. На 30.09.2005 г. е преведен в Затвора – *** по адресна регистрация. Поради неразбирателство с други лишени от свобода, на 06.03.2007 г. е преместен в Затвора – *** и на 16.10.2018 г., отново е върнат в Затвора – гр.***. По негово желание, с мотив, че някои от близките му живеят в гр. ***, на 20.10.2020 г. Г. е преместен в Затвора – *** и е настанен в зоната с повишена сигурност.

Към датата на подаване на молба за УПО, осъденият К. И. Г. изтърпява наказание от 30 /тридесет/ години „лишаване от свобода“ при „строг” режим, след изменение на наказанието му „доживотен затвор“, на основание определение от 14.07.2023 г. по ЧНД № 5506/2022 г., влязло в сила на 22.07.2023 г., за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, алт.1 и 2, т.9, т.11, пр.1 /ред.на НК до изм. в ДВ. бр.92/27.09.02 г./, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.

Към 18.12.2024 г., съгласно представената справка от същата дата, осъденият К.

И. Г. е изтърпял фактически – 22 години, 4 месеца и 3 дни. От работа – 4 месеца и 13 дни, всичко - 22 години, 8 месеца и 16 дни. Остават 07 години, 03 месеца и 14 дни.

Формално, осъденият е изтърпял фактически повече от две трети от наказанието си, което е извършено в условията на опасен рецидив, и което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно предсрочно освобождаване, тъй като се касае за осъждане по обвинение за престъпление по чл.116, ал.1 т.6, т.9 и т.12 от НК, което е извършено в условията на опасен рецидив. Другото кумулативно изискване на закона обаче е по отношение на осъдения да са налице доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

От данните по делото се налага извод, че осъденият не може да се ползва от привилегията на предсрочното условно освобождаване.

Независимо, че в делото се съдържат доказателства за положен от осъдения труд по време на изтърпяване на наказанието, който според настоящата инстанция е спорадичен, с оглед краткотрайността му, според въззивният съд липсват доказателства, че лишеният от свобода е коригирал поведението си до степен освобождаването му от затвора с УПО и това е така, защото макар и осъденият Г. да участва в обучителни, културно-масови и спортни мероприятия в пенитенциарното заведение, тези обстоятелства не могат да са доминантни пред докладите на затворническата администрация и становището на началника на Затвора гр.***. Т.е., за разлика от първоинстанционният съд, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в чл.439а от НПК доказателства за поправянето на Г., 3 предвид отрицателните становища на затворническата администрация. Именно в тази връзка е и изложеното в доклада на инспектор СДВР, че по отношение на осъдения К. И. Г., „голяма част от целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК са постигнати“, а не, че визираните в чл.36 от НК цели са постигнати в цялост. В същата насока е и становището на инспектор /психолог/ К., която има непосредствено и пряко наблюдение върху поведението на К. Г..

Изготвеният през 2005 г., за лишения от свобода, първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за високи стойности на риска от рецидив, оценени със 70 точки, като са фиксирани множество проблемни зони по които да се работи, а именно, настоящо правонарушение; криминално минало; отношение към правонарушението; междуличностни проблеми; умения за мислене. През 2017 г. след редица нарушения на реда в Затвора – ***, оценката на риска е завишена на 83 точки в зоните: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, умения за мислене.

Едва след замяна на наказанието „доживотен затвор“, с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години, съгласно определение от 14.07.2023 г., по ЧНД № 5506/2022 г. на СГС, след започналата и провеждана до датата на депозиране на молбата за УПО, корекционна работа, видно от приложения към делото текущ доклад, редуцирането на тези стойности на риска е 47 точки, което обаче, е индиция за реална възможност от извършване на ново престъпление.

В този доклад е посочено, че рискът от сериозни вреди за лишения от свобода и персонала на затвора като цяло е нисък, с оглед наблюдаваните тенденции на емоционалните изяви и самоконтрол, но също така е посочено и, че „стои на вниманието на служителите“.

Макар в определението си проверяваният съд да излага доводи за наличие и на двете предпоставки за условното предсрочно освобождаване на Г., визирайки доброто му поведение, участие в трудови, образователни, или спортни мероприятия, в действителност в представения пред съда доклад, липсват доказателства за отношение у лишения от свобода към факторите, които са го довели до осъждане, предвид факта, че в приложената по делото експертна оценка за актуалното психическо и емоционално състояние е подчертано, че самокритичността по отношение на собственото поведение и мотивацията му за преосмисляне на поведението му е формално заявена, а съгласно приложения по делото текущ доклад е посочено, че положителна промяна в зона „отношение към присъдата“ от страна на Г. е отчетена след замяна на доживотната му присъда с 30 години лишаване от свобода.

Визираните в атакуваното определение добро поведение и дисциплина от страна на Г. в пенитенциарното заведение и положителното му отношение към труда, настоящият въззивен състав не определя като доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са дължими от намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции, а полагането на труд е в негов интерес, предвид зачитането на изработените дни за изтърпени.

4

Освен това, видно от приложеното копие на актуален план на присъдата от 16.12.2024 г., мероприятията по изпълнение на присъдата не са усвоени в пълен обем, тъй като е посочено, че за изпълнението му по отношение макар и на единствената проблемна зона умения за мислене, е необходима работа с продължителност 12 месеца.

Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения Г. е все още в Затвора – *** и не е прекатегоризирано, например в затворническо общежитие от закрит тип, както и променения режим на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“, според САС също не е доказателство за цялостно извършено поправяне на Г., в каквато насока е изложеният довод на СГС, в обжалваното определение. Това е така, защото, все още, според началника на затвора ***, не са налице основания за такова преместването на Г., видно от затворническото досие на лишения от свобода Г..