Определение № 13492 от 06.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13492 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110112528 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. А. Д. срещу Л. Б. И., която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Останалите доказателствени искания на ищеца следва да се оставят без уважение, доколкото обстоятелствата за доказване на които са направени, не са спорни между страните по делото.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Д О П У С К А представените към исковата молба документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 01.06.2026 г. в 12:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са от С. А. Д. срещу Л. Б. И. обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 11 673,30 евро (22 831 лв.), представляваща присъдени съдебни разноски на ответника с решение № 50281 от 11.09.2023 г., постановено по гр.д. № 766/2022 г. по описа на ВКС, IV Г.О., поради извършено извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ищеца в размер на 16 361,34 евро (32 000 лв.), представляваща платена от ищеца без основание сума по нищожен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2014 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том IV, peг. № 12143, дело № 449/2014;

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4688,04 евро (9169,00 лв.), представляваща остатък от вземане в размер на 16 361,34 евро (32 000 лв.), съставляваща продажна цена по нищожен договор за покупко-продажба на апартамент, обективиран в нотариален акт № 115, том IV, рег. № 1

12143, дело № 449/2014 г., платена по сметка на нотариус Маргарита Иванчева, и с която сума е погасено на задължение на ответника към трето лице - „Кредитна къща Еврокомерс“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба - 05.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;

3/ осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 235,26 евро (4 371,78 лв.), от които: 1789,68 евро (3500,31 лв.), представляваща законна лихва върху главницата от 16 361,34 евро (32 000 лв.) за периода от 11.09.2023 г. до датата на извънсъдебното прихващане - 27.06.2024 г.; 445,58 евро (871,47 лв.), представляваща законна лихва върху остатъка от главницата в размер на 4688,04 евро (9169,00 лв.) за периода от 28.06.2024 г. до датата на подаване на исковата молба - 05.03.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 01.10.2013 г. и на 27.11.2013 г. между ответника и „Кредитна къща Еврокомерс“ ООД са сключени два договора за заем, обезпечени с две договорни ипотеки върху недвижим имот на ответника, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. ......., с идентификатор ***, обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 37, том IV, peг. № 15507, дело № 465 от 09.10.2013 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 175, том IV, peг. № 17610, дело № 559 от 27.11.2013 г. по описа на нотариус Маргарита Иванчева, с peг. № 260. Твърди се, че на 12.11.2014 г. между страните по делото и „Кредитна къща Еврокомерс“ ООД е сключено споразумение, с което е установено, че ответникът дължи на „Кредитна къща Еврокомерс“ ООД сумата от 32 000 лв. по договорите за кредит от 01.10.2013 г. и 27.11.2013 г., като страните се споразумели ищецът да заплати на „Кредитна къща Еврокомерс“ ООД задължението на ответника в размер на 32 000 лв. Във връзка със сключеното споразумение, ищецът на 13.11.2014 г. заплатил по специалната банкова сметка на нотариус Маргарита Иванчева сумата от 32 000 лв., с което задължението на ответника било погасено, а ипотеките били заличени на 04.12.2014 г. С плащане на посочената сума, ищецът твърди, че се е суброгирал в правата на кредитора, респ. за него възникнало вземане в размер на 32 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2014 г. Твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2014 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том IV, peг.

№ 12143, дело № 449/2014 г. на Маргарита Иванчева, ответникът прехвърлил на ищеца гореописания недвижим имот, представляващ апартамент № 17 в гр. ........... с идентификатор ***. В цитирания нотариален акт изрично било посочено, че продажната цена от 32 000 лв. е депозирана от ищеца по специалната банкова сметка на нотариус Маргарита Иванчева, както и че ще бъде преведена по банкова сметка на „Кредитна къща Еврокомерс“ ООД. В нотариалния акт било записано и изричното изявление на ответника, че с извършването на банковия превод на цената от 32 000 лв. ще счита задължението на купувача за заплащане на цената за изпълнено. Излага, че с решение № 50281 от 11.09.2023 г. по гр.д. № 766/2022 г. на ВКС, IV г.о., е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2014 г. С оглед изложеното, ищецът счита, че е отпаднало основанието за получаване на сумата от страна на ответника.

В условията на евентуалност се позовава на предпоставките на чл. 59 ЗЗД. Твърди, че с нотариална покана с peг. № 4253/2024 г., том 2, № 155, на нотариус Веселина Връблянска, с peг. № 268, връчена на 27.06.2024 г., ответникът е бил поканен да заплати на ищеца в едноседмичен срок сумата от 32 000 лв., ведно със законната лихва от деня на плащането 14.11.2014 г. до окончателно погасяване на сумата, но към момента сумата все още не била заплатена. Твърди, че с решение № 50281 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 766/2022 г. на ВКС, IV г.о. е осъден да заплати на ответника сумата от 22 831,00 лв., представляваща разноски по делото. Твърди, че с цитираната по-горе нотариална покана е направил изявление за прихващане между вземането му в размер на 32 000 лв. и насрещното вземане на ответника за съдебни разноски в размер на 22831,00 лв. Сочи, че са налице две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, поради което прави възражение за прихващане с неговото вземане в размер на 32 000 лв. Излага, че след извършване на прихващането, непогасеният размер на неговото вземане възлиза на 9169 лв., която сума претендира. Посочва, че ответникът за обезпечаване на вземането си за съдебни разноски, е предявил срещу него отменителен иск, по който било образувано гр.д. 20231110167928 по описа на СРС. Счита, че след влизане в сила на решението на ВКС – 11.09.2023 г., ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира мораторна лихва в общ размер на 4371,78 лв., от които: 3 500,31 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 32 000 лв. за периода от11.09.2023 г. до датата на прихващането - 27.06.2024 г.; 871,47 лв., представляваща законна лихва върху 2 главницата от 9169 лв. за периода от 28.06.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба 05.03.2025 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че продажната цена по договора за покупко-продажба на недвижим имот в размер на 32000 лв. е платена на 14.11.2014 г., в това число и че сумата е била депозирана от ищеца по сметка на нотариус, както и че е заявил в нотариалното производство, че ще счита за изпълнено задължението на ищеца да заплати продажната цена, в случай че сумата бъде преведена по банкова сметка на „Кредитна къща Еврокомерс“. Ответникът не оспорва и че сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот е прогласен за нищожен с влязло в сила решение. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане.

Отнсоно наведените твърдения от страна на ищеца за извършено извънсъдебно прихващане, ответникът излага, че първият момент, в който е било възможно да се извърши прихващане е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което са му присъдени съдебни разноски – 11.09.2023 г., към който момент твърди, че вземането на ищеца вече е било погасено по давност. Поради изложеното счита, че не може да се извърши нито извънсъдебно, нито съдебно прихващане. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

1/ По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска, в частност, че ответникът претендира отричаното от ищеца право.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването на отричаното от ищеца право /вземане/.

2/ По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото наличие на обедняване на ищеца /изразяващо се в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/, размер на обогатяването както и посоченото имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група от факти.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно основанието, на което е получил сумата.

По възражението за давност в тежест на ответника е да докаже наличие на обстоятелства, които имат за правна последица спиране и/или прекъсване на давността.

3/ По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава за претендирания период.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че не сочи доказателства за изпадането на ответника в забава.

В доказателствена тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията на падежа.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2014 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том IV, peг. № 12143, дело № 449/2014 г. на Маргарита Иванчева, ответникът е прехвърлил на ищеца недвижим имот, представляващ апартамент № 17, с адрес: гр. ............., с идентификатор *** срещу продажна цена в размер на 32 000 лв., която сума ответникът платил на 14.11.2024 г. по банкова сметка на нотариус Маргарита Иванчева и преведена по банкова сметка на трето лице - „Кредитна къща Еврокомерс“ ООД; че с решение № 50281 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 766/2022 г. на ВКС, IV г. о. е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2014 г.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са 3 съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.