Решение № 204 от 16.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000171 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на М. Х. Х. от гр.Варна срещу решение № 19 от 17.01.2025г. по търг.дело № 280/24г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от телесни увреждания, получени в следствие от ПТП, настъпило на 07.08.2022г. на главен път - 902км.-20 в посока от с.Кичево към гр.Варна по вина на водача на лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ХХХХХХХХ, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за разликата над 80 000лв. до 200 000лв. и по насрещна въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София срещу същото решение, но в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. Х. Х. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, в резултат на настъпилото на 07.008.2022г. ПТП за разликата над 60 000лв. до присъдените 80 000лв., ведно със законна лихва.

Във въззивната жалба на Х. се твърди, че решението, в обжалваната от 1 него отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и приетото от съда наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30 %.

Твърди, че определеното от съда обезщетение е крайно занижено и не отговаря на принципа на справедливост. Подробно описва претърпените от него травматични увреждания, както и сочи, че са му извършени оперативни интервенции с голям обем и сложност. Твърди, че към момента не се е възстановил в пълен обем.

Оспорва приетия размер на съпричиняване като твърди, че приносът не е толкова голям. Излага, че следва да се отчете и обстоятелството, че ако ищецът не е махнал сам предпазния си колан, който е бил поставен, изходът за него щял да бъде фатален, като най-вероятно е щял да изгори в автомобила.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него отхвърлителна част и да постанови друго, с което предявеният от него иск за бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото за двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца отхвърлителна част.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди, че решението в обжалваната от него осъдителна част е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на събраните по делото доказателства и съдебна практика. Оспорва изводите на съда по отношение на определения размер на обезщетението и на определения процент съпричиняване.

Твърди, че съдът неправилно е ценил представените и приети доказателства по делото, поради което е достигнал до погрешни изводи и заключения относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Изразява съгласие с извода на съда за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в липсата на поставен обезопасителен колан, както и въздействие върху волана на автомобила, но оспорва определения размер на съпричиняване. Твърди, че от приетата КСМАТЕ се 2 установява, че получените наранявания са вследствие на удари в детайли на МПС и падане и удар в подлежаща повърхност. Твърди, че нараняванията на ищеца са получени от детайли на автомобила вследствие на свободното движение на тялото му вътре в купето. Сочи, че ако беше с поставен колан тялото му щеше да бъде задържано към седалката. Дава пример с водачката на автомобила, която въпреки преобръщането е получила леки, повърхностни наранявания. Твърди, че следва да бъдат взети предвид и действията на Х., изразяващи се във въздействие върху волана на управлявания от К лек автомобил, които са способствали за по-рязка маневра и са довели до удара в крайпътното дърво. Твърди, че приносът на Х. е съществен, доколкото се изразява в множество прояви, които са обусловили в голяма степен настъпването на вредоносния резултат. Твърди, че размерът на съпричиняването следва да бъде определен на ½.

По отношение на размера на обезщетението, излага, че съдът не е съобразил вида и начина на проведеното лечение, неговата продължителност и произтичащите от това последици за увредения, както и със съдебната практика към датата на процесното произшествие. Твърди, че е установено по делото, че получените увреждания са отшумели за сравнително кратък период от време, проведено е комплексно консервативно лечение без възникнали усложнения и констатирани при прегледа дефицити в движенията на тялото.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000лв. до 80 000лв. да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата М. Х. Х. от гр.Варна няма депозиран писмен отговор.

Въззивникът М. Х. Х. чрез процесуален представител в съдебно заседание поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за обезщетение в предявения размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя.

Претендира направените по делото разноски.

Въззивникът ЗК „Лев Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа своята жалба и моли съда да я уважи като намали размера на присъденото обезщетение. Изразява становище за неоснователност на жалбата на ищцата и моли съда да я остави без уважение. Претендира направените по делото разноски.

3

Третото лице помагач на застрахователя ЗД „Булинс“ АД редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбите.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от М. Х. Х. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв. в резултат на пътно-транспортно произшествие на 07.08.2022г., причинено виновно от К А Ж при управление на лек автомобил „Ауди“ с рег.

№ ХХХХХХХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 60 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 07.08.2022., механизма на произшествието и вината на водача К Ж. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътнотранспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Ж вреди при управлението на автобуса.

Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване и неговия процент..

По размера на обезщетението:

Не са спорни установените от първата инстанция травматични увреждания, получени при пътно-транспортното произшествие.

От приетото от първата инстанция заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза в медицинската му част, която настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно 4 дадена и неоспорена от страните, въззивният съд приема, че Х. като пътник в лекия автомобил „Джип Гранд Чероки“ в резултат на ПТП е получил следните травми: контузия на главата, контузия на мозъка, разкъсно-контузна рана на носа, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания по лицето, кръвонасядания по клепачите на двете очи, кръвоизливи под конюнктивитите на двете очи, многофрагментно счупване на предна стена на ляв максиларен синус, счупване на вътрешна стена на лява орбитална кост, контузия на гръден кош, счупване на 8-мо и 9-то леви ребра, контузия на бели дробове, счупване на шиповидните израстъци на втори и седми гръдни прешлени, счупване на тялото на първи поясен прешлен в лявата част, многофрагментно счупване на тялото на втори поясен прешлен с разместване на фрагменти, счупване на левия страничен израстък на трети поясен прешлен, масивна разкъсноконтузна рана в областта на лява подбедрица с отслояване на кожа, подкожие на меките тъкани, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в посочените области. Травмата на гръдния кош е била съпроводена с развитието на левостранен и десностранен пневмоторакс. Проведено е комплексно оперативно и консервативно лечение – метална фиксация на гръбначния стълб в поясния отдел, проведена е торакоцентеза за евакуация на въздух от плевралната кухина, проведено е оперативно лечение по повод травматичното отлепване на кожата на лявата подбедрица. Давани са му обезболяващи, антибиотици, вливания. Контузиите на мозъка и на белите дробове са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Всяко едно от счупванията на прешлените е обусловило трайно затруднение в движението на снагата, за период надхвърлящ един месец. Счупването на левия горночелюстен синус е обусловил трайно затруднение във функциите на дъвченето за период, надхвърлящ един месец. Травматичното отлепване на кожата на лявата подбедрица е завършило с оформяне на груб, видимо отчетлив белег, който е видим, създава видима асиметрия и обуславя загрозяване на други части на тялото. От извършен от лекаря преглед към момента няма данни за възникнали усложнения във връзка с получените травматични увреждания на главата и гръдния кош. Видими и загрозяващи са белезите от травматичното отлепване на кожата на лява подбедрица.

От приетото като доказателство по делото от първата инстанция експертно заключение на съдебно-психологичната експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, 5 въззивният съд приема, че вследствие на настъпилото на 07.08.2022г. ПТП и получените множество травматични увреждания психичното състояние на Х. не е стабилизирано, като са налице остатъчни симптоми и състояния като повишена тревожност и депресивност, както и значителни нарушения на съня, които са се задълбочили след ПТП. които Х. се опитва да потиска и/или контролира чрез спорт и прием на хранителни добавки от естествени продукти. От експерта е посочено, че неговите унаследени личностови черти и особености могат да бъдат благоприятна основа за преодоляване на последиците от ПТП, но е препоръчително да се ползва и помощта на специалист – психотерапевт. Не се установяват симптоми, които да насочват към постравматично стресово разстройство.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д Н К, живееща на семейни начала с Х. в частта им досежно преживяванията на Х. след ПТП, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено, че след ПТП Х. е приет в МБАЛ „Света Ана“, където е бил в реанимация и неврохиругия за периода от 7 до 14 август. След това са продължили лечението в домашни условия. Х. е бил в много тежко физическо и психическо състояние. Имал е нужда от постоянни грижи, включително физиологични и хигиенни нужди. Свидетелката сочи, че се е учил да ходи и да сяда отново.

Стресът му се е отразил психически. Не е могъл да се върне дълго време на работа заради получените травми. И към момента продължава да пази гръбнакът, предвид извършената сериозна операция.