Определение № 347 от 08.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. София, 07.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20231000600385 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода В. П. Д. срещу определение на № 133/14.03.2023 г. на Окръжен съд-Враца/ОС/ по нчд № 175/23 г., с което е оставена без уважение молба на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложено наказание лишаване от свобода.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се прави възражението, че Д. е нямал никакви нарушения и наказания, че за кратко време администрацията на затвора била дала заключение, че той не се е поправил и че представените писмени доказателства били с цел да се манипулира съда. Въз основа на тези доводи се иска преразглеждане и отмяна на атакуваното определение.

Настоящият състав на САС, като се запозна с материалите по делото, относими към настоящото производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:

Депозираната жалба срещу определението на ОС - Враца е допустима като изхождаща от легитимирана страна и подадена в срок, но по същество същата е неоснователна.

С присъда по НОХД № 543/22г. по описа на PC - Видин Спрямо лишеният от свобода В. П.

Д. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК и осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал.1 НК съдът е приспаднал времето, през което същия е бил задържан по мярка за неотклонение "Задържане по стража" и "Домашен арест" общо в размер на 1 година, 5 месеца и 24 дни.

Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът правилно и законосъобразно е 1 констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като осъденият Д. е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода на 09.02.2023 г. и към 14.03.2023 г. е изтърпял 1 година, 6 месеца и 29 дни, с остатък - 5 месеца и 1 ден.

По отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения Д., съдебният състав на Врачанския окръжен съд се е запознал със затворническото досие на осъдения Д. и наличните по него писмени доказателства, със становището от началника на Затвора, гр. Враца, ведно със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, с доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и плана за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.

От доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР, е видно следното:

При първоначалната обща оценка на риска на лишения от свобода е регистриран среден риск от рецидив - 65 точки.

Дефицитните зони, маркирани в доклада, са:

- Отношение към правонарушението - не приема вина за извършеното престъпление, смята присъдата за несправедлива, липсва емпатия към жертвата, с неясна мотивация за промяна;

- Умения за мислене - не разпознава голяма част от наличните си проблеми, използва асоциални подходи за разрешаването им, не се замисля за последиците от собствените действия, с ригиден модел на мислене и поведение;

В доклада е отразено още, че рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности, като на този етап не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен престой. Рискът от вреди към обществото обаче е със средни стойности след освобождаването му, УПО или прекъсване и се обуславя, както от характера на настоящето деяние, така и от криминалната многостранност на миналото му поведение. Рискът е насочен към малолетни момичета, случайни, непознати и участници в движението по пътищата.

В първоначалния план на присъдата са заложени следните цели:

- Формиране на известна самокритичност и включване в краткосрочна програма „Умения за мислене“.

- Формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията.

Решаване на проблемите по социално приемлив начин.

- Преминаване през прогресивната система. Спазване на ЗИНЗС. Смяна на режим и 2 прекатегоризиране в открит тип. Участие в мероприятия за осмисляне на свободното време на лишените от свобода.

След постъпването си в затвора до настоящият момент осъденият Д. не е награждаван и не е наказван. Не е трудово ангажиран. Подавал е две молби по обяви за работа, за бръснар и за носене на багаж от свиждане, но поради утвърдените критерии не е назначен на работа.

Предоставена му е възможност за осмисляне на свободното време да се запише в лектория „Християнски ценности“ и да посещава спортна зала, но същият не е проявил интерес и към двете.

По отношение на извършеното престъпление не поема отговорност и изцяло отрича участие, не разпознава факторите, довели до реализиране на деструктивното поведение.

Смята се за несправедливо осъден.

Договорените дейности и задачи от плана на присъдата не са изпълнени. Не е преминал през корекционна програма „Умения за мислене“. Не е преминал през прогресивната система за смяна на режим и прекатегоризиране в открит тип.

Според направената оценка в доклада, на този етап от изтърпяване на присъдата лишеният от свобода все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Посочва се необходимост да продължи възпитателното въздействие с оглед изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването и формиране на умения за предвиждане на последствията от предприетите действия.

За да остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът е съобразил гореизложените обстоятелства и становището на затворническата администрация, приемайки, че според затворническата администрация към настоящия момент Д. не отговаря на изискванията на чл. 439а НПК, тъй като е обоснована необходимостта от продължаване на корекционната работа с него в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане целите на чл. 36 НК.

Настоящият състав на САС споделя така направения извод на първата инстанция и изложените мотиви за обосноваването му, като прие, че законосъобразно е отчетена липсата на предпоставката по чл. 439а НПК за наличието на достатъчно данни за завършен процес на поправяне на осъдения. Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи 3 изцяло наложеното му наказание. Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени, е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Поведението на осъденото лице следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС, и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.

Видно от изготвения по делото доклад на ИСДВР, а в същия смисъл е и становището на Началника на затвора – Враца, на този етап от изтърпяване на присъдата лишеният от свобода все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Спрямо Д. са отчетени две основни актуални проблемни зони, които повишават значително риска от повторно осъждане, респективно риска от вреди и към обществото. Рискът от рецидив също е в средни стойности. Със същите стойности е и рискът от вреди към обществото, обусловен както от характера на настоящето деяние, така и от криминалната многостранност на миналото му поведение, като същият е насочен към малолетни момичета, случайни, непознати и участници в движението по пътищата. Фокусирането върху трудова ангажираност, добро поведение, спазване на реда и липсата на наложени наказания на осъдения сами по себе си не водят безусловно до извод, че същият се е поправил. Подобно поведение е дължимо в местата за лишаване от свобода и в този смисъл не следва да намерят подкрепа възраженията в жалбата, че Д. нямал нарушения и наложени наказания. Видно от доклада Д. не е бил назначен на работа поради утвърдените критерии в затвора за това. Въпреки че с оглед осмисляне на свободното време му е била предоставена възможност да се запише в лектория „Християнски ценности“ и да посещава спортна зала, същият не е проявил интерес и към двете.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на незавършен корекционен процес и базирайки се на оценката на затворническата администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че не може категорично и безусловно да се направи заключение, че лишеният от свобода Д. се е поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието, макар и неговият остатък да не е толкава значителен. Направеното в жалбата възражение, че фактическият му престой в затвора бил малък и недостатъчен за оценка на 4 поведението му, настоящият състав намира за неоснователно, тъй като заключението за неговото цялостно поведение е било изготвено от компетентни длъжностни лица и то както въз основа характера на настоящето деяние, така и с оглед криминалната многостранност на миналото му поведение, което е изрично посочено и в доклада. Съдът не би могъл да игнорира даденото в този смисъл становище от съответните служители при затвора, след като същото е обосновано и констатациите на администрацията на затворното заведение са били придобити от прякото наблюдение на лишения от свобода.

Видно е също така, че дейностите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са завършени към момента, рискът от рецидив за обществото е със средни стойности, дефицитните зони са съществени, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена и е необходимо да продължи възпитателното въздействие с оглед изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването и формиране на умения за предвиждане на последствията от предприетите действия.

Всичко гореизложено от своя страна налага извод, че опасността от рецидив все още не е изключена, а продължава да съществува.

Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че не е налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване на оставащото наказание и постановеното в този смисъл определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 133 от 14.03.2023 г. на Окръжен съд – Враца по нчд № 175/23 г., с което е оставено без уважение искането на л.св. В.

П. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5