Решение № 1612 от 02.08.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1612 гр. Бургас, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120100595 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Н. Д. Т., Н. Я. Т., С. В. Г., М. Я. Т., В. К. Б., Г. Т. В., З. С. К. и И.

С. С. против Решение № 1450-О от 10.01.2023г. и Решение № 7200-О от 10.03.2023г. на ОСЗ С., постановени по преписка за обезщетяване с вх.№ 2716/25.02.2000г. на наследници на Т.

В. Д., на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ. Излагат се съображения за нищожност на атакуваните административни актове и се иска прогласяването й, евентуално – отмяната им, като незаконосъобразни. Претендират се разноски.

Ответната ОСЗ оспорва жалбата и моли Съдът да я отхвърли.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежни страни – жалбоподателите са наследници по закон на Т.

В. Д., и при наличие на правен интерес от обжалване на процесните административни актове, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество – тя е основателна.

От приетата по делото, в заверено копие, административна преписка се установява, че същата е била образувана по заявление с вх.№ 2716/10.03.1992г. на Г. Т. В., в качеството му на наследник на Т. В. Д.. С Решение № 2716 от 19.04.1999г. ПК С., на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, и протоколи – № 051/15.01. 1993г. по чл.18г, № 051/22.01.1993г. по чл.18д и № 051/18.02.1993г. по чл.18е от ППЗСПЗЗ, е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху 15 земеделски имота, възстановено е то за 14, а за един – нива от 8.4 дка, находяща се в землището на с.Ч. *** заявена с пореден № 4, е отказано, тъй като попада в МНО. Впоследствие е образувана преписка за обезщетяване с вх.№ 2716/25.02.2000г. С Решение № 2716 от 14.03. 2000г. ПК С. е определила на наследниците на Д. право на обезщетение за призна-тото, но невъзстановено право на собственост върху горния имот – със земя и/или поименни компенсационни бонове на стойност 6 552 лв. С решение № 54 / 17.01.2005г. ОСЗГ С., на основание чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, им е определила обезщетение със земя – на стойност 4 324 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни компенса-ционни бонове на стойност 2 228 лв. Впоследствие, с обжалваните решения – № 1450-О и № 7200-О, двете от 10.01.2023г. ОСЗ С. ги е обезщетила чрез предоставяне в собственост, съответно – на 3.262 1 дка земеделска земя на стойност 1 435 лв. – ПИ от ОПФ № *** по плана за обезщетяване в землището на гр.С., ***, представляващ пасище, мера – пета категория, и на 6.134 дка земеделска земя на стойност 2 889 лв. – поземлен имот от ОПФ № *** по плана за обезщетяване в землището на с.Р., общ.С., ***”, представляващ из. орна земя – пета категория.

Съгласно чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл.19, ал.18 /план за обезщетяване/ ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което може да се обжалва при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.

Признато-то обезщетение пък се определя с решенията по чл.19, ал.8 и чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ. С решението по чл.27а от ППЗСЗЗ се посочва конкретната земеделска земя, отредена като обезщетение. С него приключва и самата обезщетителна процедура. За да започне такава, обаче, следва да е налице влязло в сила, валидно решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което да е признато правото на собственост върху имот-земеделска земя, но да е отказано възстановява-нето му в съществуващи, стари реални граници, при условията на чл.10, ал.7 или чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. В случая такова липсва. Решение № 2716/19.04.1999г.

ПК С., въз основа на което е отпочната процесната обезщетителна процедура, е било обявено за нищожно с Реше-ние № 2162/07.10.2022г., постановено по гр. дело № 4338/2022г. на РС Бургас. За нищожно е било обявено и издаденото, след връщането на административната преписка на ОСЗ С. за ново произнасяне с валиден административен акт, Решение № 2716/08.06.2023г. – с Реше-ние № 2564/29.12.2023г. по гр. дело № 3883/2023г. на РС Бургас.

При това положение, настоящият съдебен състав счита, че всички решения по обезщетителната преписка са постановени от ОСЗ С. без да са били налице правни основания за това – валидно решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което процесните две такива – по чл.27а от ППЗСПЗЗ, следва да бъдат обявени за нищожни.

На жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – по спи-съка по чл.80 от ГПК и съобразно представените договори за правна защита и съдействие.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Решение № 1450-О от 10.01.2023г. и Решение № 7200-О от 10.03.2023г. на ОСЗ С., постановени по преписка за обезщетяване с вх.№ 2716/25.02. 2000г.

/заявление вх.№ 2716/10.03.1992г. на наследници на Т. В. Д./ на основа-ние чл.27а от ППЗСПЗЗ.

ОСЪЖДА ОСЗ С. да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски за адвокатски възнаграждения, както следва: 800 лв. на Г. Т. В., по 400 лв. на В. К. Б. и С. В. Г., по 200 лв. на З. С. К. и на И. С. С., 134 лв. на Н. Я. Т., и по 133 лв. на Н. Д. Т. и М. Я. Т. .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2