Акт от 08.05.2020, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48 гр. Габрово,8.05. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ

КИРОВА- ТОДОРОВА и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 6 на Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. №

СДА-01-80 от 15.01.2020 г., подадена от М.И.С., против Заповед 8121К – 14274 от 6.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с искане за нейната отмяна.

Обжалваната

Заповед е издадена на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, като с нея на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и се прекратява служебното правоотношение с него, в качеството му на държавен служител в Областна дирекция на МВР - Габрово.

Процесният акт е издаден на 6.12.2019 г. Заверено копие от него адресатът е получил на 9.12.2019 г., а жалбата е подадена на 23.12.2019 г., чрез административния орган – неин автор. Като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебен контрол административен акт и в законния срок, жалбата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ в последната й редакция, в сила от 1.01.2019 г., приложима към случая, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, като обжалването не спира изпълнението. На основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, като на основание чл. 227 от същия закон заповед за прекратяване на служебното правоотношение се издава от съответния орган по чл. 158 или 159 – министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Разпоредбата на чл. 231 предвижда, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението.

С процесната Заповед едновременно се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, за което изрично е предвидено, че се обжалва пред административните съдилища, и се прекратява служебното правоотношение, за което се прилагат правилата за родова и местна подсъдност по АПК. В приложима разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. първо АПК е предвидено, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление.

С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, с което е прието, че разпоредбата на чл.

125, ал. 2, пр. първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление.

В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление.

Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации.

Заповедите, които министърът на вътрешните работи издава в качеството му на орган по назначаването, нямат характер на актове, постановени при упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Поради това следва да се приеме, че и в частта по отношение прекратяване на служебното правоотношение спорът не е подсъден на Върховния административен съд като първа инстанция и следва да се разгледа от АСГ, като родово компетентен съд.

Индивидуалният административен акт /ИАА/ е издаден за две дисциплинарни нарушения от следния вид и извършени при следната фактическа обстановка, описана в него по следния начин:

Дисциплинарното производството е образувано със Заповед на министъра на вътрешните работи от 31.07.2018 г., като проверяваните данни са свързани с това, че С. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство /ДП/ № 31 от 2018 г. по описа на Специализирана прокуратура /СП/ за това, че от началото на месец януари 2016 г. до 20.07.2018 г., на територията в страната и в чужбина е участвал в организирана престъпна група /ОПГ/, с цел да извърши престъпления по чл. 308, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК, по чл. 345а, ал. 1 от НК и по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Със същата Заповед С. е отстранен временно от длъжност поради това, че му е била наложена мярка „задържане под стража“,като е разпоредено изземване на служебната му карта, личния му знак и служебното му оръжие, до отпадане на основанията за отстраняване. Предвидено е при отпадане на това основание за отстраняване по чл. 214, ал. 3 от ЗМВР служителят да се отстрани на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт – поради образуване на дисциплинарно производство по чл. 207 и поради това, че служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина.

Деянията, за които е наказан жалбоподателят, са следните:

1.

Дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ: злоупотреба с власт или доверие, поради нарушение на вменените му с длъжностна характеристика задължения да организира, ръководи и контролира изпълнението на задачите на групата, свързани с регистрацията на ПС, издаването на СУМПС, да организира и контролира изпълнението на задачите на групата по контрола на издаването на документи за управление на МПС, което е довело до регистрирането на инкриминирано МПС – Тойота Ланд Круизер, без правно основание, което деяние, в условията на идеална съвкупност, представлява и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР /т.19, 24, 25, 42 и 45/, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР– деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

2. Извършено от служителя дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР /неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР– т. 15, 16, 19 и 20/, а именно – държане на боеприпаси за огнестрелно оръжие /бойни патрони/, без да има разрешение за това, което е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

В жалбата си против процесната Заповед С. изтъква следните съображения:

Същият е служител в системата на МВР от

10.05.1991 г., като до момента на санкционирането си е изпълнявал стриктно служебните си задължения и е бил награждаван за това.

Жалбоподателят потвърждава, че действително на

21.07.2018 г. му е повдигнато обвинение от СпП София по ДП № 31/2018 г. за участието му в ОПГ – престъпление по чл. 231 от НК, но в това постановление не се коментират фактическите обстоятелства, изложени подробно в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, вкл. и по отношение автомобил „***. В заповедта подробно е коментиран именно този автомобил, за който С. нямал представа. Цитирани са справки, които обаче не почиват на конкретни доказателства. Не са назначавани технически експертизи, не е водено наказателно производство със събиране на доказателства за неговата вина или невиновност. За такъв автомобил жалбоподателят твърди, че разбира едва по време на дисциплинарното производство. До момента на подаването на жалбата, на С. не са били предявени материалите по ДП 31/2008 г. и ако такъв автомобил е бил коментиран в тях, то той до този момент не е наясно с това и не би могъл да организира защитата си спрямо това обвинение.

По второто обвинение е цитирано сл. д. №

51/2018 г. по описа на ОслО – Ловеч, по което на С. е повдигнато обвинение по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК затова, че държи боеприпаси за огнестрелно оръжие – 37 броя патрони, калибър 9Х19 мм, без наличието на разрешително. Преди издаването на процесната Заповед прокурор от РП Ловеч, водил досъдебното производство, с Постановление от 27.11.2019 г., известно на административно-наказващия орган, е прекратил наказателното производство по същото дело.

Освен това в Заповедта не се обсъжда факта, че на 2.04.2019 г. жалбоподателят сам е депозирал в деловодството на ОД на МВР – Габрово молба, с която е пожелал прекратяване на служебното му правоотношение, като до момента той няма отговор на нея.

Дисциплинарно наказващият орган е иззел правомощията на орган на съдебната власт, като се е произнесъл и е наложил наказание за деяния, които не са доказани и за които не е повдигано обвинение.

По тези съображения се моли за отмяна на процесната Заповед изцяло, по отношение и на двата й диспозитива – налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в нея основание, както и да бъде възстановен на длъжност в системата на МВР, съответстваща на образованието и квалификацията му.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Б.П., като поддържа подадената жалба.

Ответникът – МВР

- София, се представлява от началник отдел „Правно-нормативна дейност“ при МВР с юридическо образование - Бориана Бойкова Пиперкова, която оспорва жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Конкретните мотиви, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган е издал процесната Заповед, са следните:

1. Със Заповед от 30.06.2015 г. на директора на ОД на МВР-Габрово на жалбоподателя С. е възложено да разписва свидетелства за регистрация на ППС и да извършва контрол по попълването им със задължителни данни. В качеството си на началник група той отговаря пряко за дейността на служителите й, извършва проверки в национални и международни информационни фондове за издирване на регистрационни номера, идентификационни номера на рама и двигател, бланкови и серийни електронни номера на регистрационните документи, както и на извършвани в тях поправки, като при установени нередности докладва по съответния ред. Свидетелството за регистрация на МПС се подписва от него след проверка на данните, отпечатани в него и сравняването им с данните от представените документи. По тази причина той носи отговорност за точно и коректно въвеждане на данните в системата, отпечатването на свидетелството за регистрация и комплектоването на преписката.

На 20.07.2018 г. в гр. Габрово М.С. е допуснал да бъде регистрирано инкриминирано МПС – автомобил ***, идентифицирано с посочени номер на рама, двигател и рег. номер, на името на К. С. А.. Номерът на рамата не е бил оригинален за този автомобил, първоначалният е бил различен, но е бил заличен по механичен начин и на същото място е нанесен новият. По същия начин е било процедирано и с номера на двигателя. Съществуващите номера на рама и двигател съответстват на тези на друг автомобил. За регистрацията на посоченото МПС в сектор ПП при ОДМВР - Габрово е представена, съответно – приета, неистинска бланка с липсващи защитни елементи и имитирани такива. Регистрацията е извършена под прекия контролна служителя С., което се установява от Протокол за преглед за техническа изправност на ППС за първоначална регистрация на автомобила, където С. е посочен като председател на комисията.