Решение № 41 от 17.04.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Радомир, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20241730200042 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №./05.12.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите-Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д., с адрес: гр.Р., жк.“Тр.“, бл.., вх.., ап.., с ЕГН: ********** административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл.14б, ал.8, вр.ал.1 от Наредба за контрола и опазването на горските територии,вр.чл.148, ал.12 от Закона за горите за това, че на 02.10.2023 г., /териториален обхват на РДГ-Кюстендил/ като ползвател - шофьор на МПС, Марка В., с ДКН РК...АС по маршрута от с.Уг. до с.И., община Р., съгласно ПБ № ./. от 02.10.2023 г. с код ...., е транспортирал дървесина /придружена с/ ПБ № ./. о т 02.10.2023 г., без да е снабдил превозното средство с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му / GPS устройство/.

Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. чрез адвокатпълномощника си, адв.Б. е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалбата и в представените по делото писмени бележки адв.Б. от ПАК моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Развиват се доводи за липса в АУАН и НП на точно описание на адм.нарушение предвид императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , за нарушение на изискванията на чл.40 и чл.43 ЗАНН при 1 изготвяне е връчване на АУАН на доверителя му. По същество на правния спор се твърди, че Д. не е извършил адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват убедителни писмени и гласни доказателства в тази насока, а именно дали Д. е собственик или ползвател на процесния товарен автомобил. Претендират се на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски.

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение. Претендира се на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ-Кюстендил направените по делото разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му до минималния определен от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 06.10.2023г. К. В. Х., на длъжност „главен специалист “ при РДГ-Кюстендил, в изпълнение на служебните си задължения по повод подаден сигнал е извършил проверка в електронната система на ИАГ като е установил , че товарен автомобил с рег. № РК ... АС чиито ползвател е жалбоподателят Д., за който са издадени 3 бр. превозни билета, а именно:

./../. ././. и ../.. не е регистриран в регистъра на ИАГ за автомобил с GPS устройство.

При същата проверката е установено от Х., че за товарния автомобил не е представено удостоверение издадено от фирмата, монтирала GPS устройства и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS устройството по реда на чл.14б, ал.8, вр.ал.1 от Наредба за контрола и опазването на горските територии.

Проверката е обективирана в Констативен протокол №КП. от 06.10.2023г. изготвен от К. Х. на длъжност „главен специалист“ в РДГ-Кюстендил.

Въз основа на констатациите отразени в горепосочения констативен протокол е 2 съставен АУАН на жалбоподателя Д. №./13.10.2023г . от св. Д. З., като свидетел по съставянето на АУАН е св. Л. И. за това, че на 02.10.2023г ., /териториален обхват на РДГ-Кюстендил/ като ползвател - шофьор на МПС, Марка В., с ДКН РК . АС по маршрута от с.Уг.до с.И., община Р. съгласно ПБ № ./. от 02.10.2023 г. с код ., е транспортирал дървесина /придружена с/ ПБ № ./. от 02.10.2023 г., без да е снабдил превозното средство с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му / GPS устройство/.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство наказателно постановление №./05.12.2023 г., с което е наложено на жалбоподателя А. Д., административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл.14б, ал.8, вр.ал.1 от Наредба за контрола и опазването на горските територии, вр.чл.148, ал.12 от Закона за горите .

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокатзащитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и хода на съдебното следствие съдът намери следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното административно наказание.

В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до нарушаване на правото му на защита.

Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административно-наказателното производство и при съставяне на АУАН са допуснати от АНО нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяна на атакуваното НП. Това е така по следните съображения:

На първо място нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, процесният АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което се доказва и от показанията 3 на свидетелите И. и З.. Последният свидетел З. твърди от една страна, че жалбоподателят е бил надлежно поканен по телефона и не е се е явил при съставянето на АУАН, от друга страна същият свидетел заявява, че в същият телефонен разговор жалбоподателят след като е заявил, че няма да се яви за съставяне на АУАН е бил надлежно уведомен, че ще му се състави акт за административно нарушение, като в същият ще се отрази, че е отказал да го подпише и да получи препис от акта. Напълно кореспондиращи с показанията на свидетелят З. са показанията на св.И.. Въз основа на така проведения телефонен разговор, пресъздаден в хода на съдебното следствие от свидетелите З. и И. е съставен Констативен протокол серия ПК №.. от 11.10.2023г. от свидетелят Л. И. , в който е отразил изявлението на Д., че няма да се яви за съставяне на АУАН и за предявяване и получаване на препис от същия. Така приемайки ,че жалбоподателят с това си изявление в телефонният разговор е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и е бил надлежно запознат със съдържанието на АУАН, и му е бил надлежно предявен, актосъставителя е съставил процесният АУАН №.от 13.10.2023г., като е оформен по реда на чл.43, ал.2 ЗАНН, при отказ от страна на Д. да го подпише независимо, че А. Д., както е заявил по телефона не се е явил за съставяне на акта и не се запознал със съдържанието му, и не е отказал изрично пред контролните органи да го подпише съгласно задължителния процесуален ред предвиден в чл.43 ЗАНН.

Свидетел по така оформения отказ на Д. да подпише АУАН е св.Б. К. на длъжност „експерт“ при РДГ-Кюстендил.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът намира, че е опорочен изцяло процесуалния ред за съставяне и предявяване на АУАН на нарушителя Д., като по този начин е нарушено и правото му на защита. При положение, че акта е бил съставен в отсъствието на нарушителя, то е следвало, след съставянето му, актосъставителят да продължи с процедурата по чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, която не е осъществил.

Нарушителят може да бъде поканен по телефона за явяване с оглед съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но няма как акта да бъде връчен акт по телефона, още по-малко да се оформи отказ да се получи АУАН от нарушителя.

Предвид горното и след като актосъставителят не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е допуснато процесуално нарушение както бе посочено по-горе от настоящия състав от категорията на съществените, тъй като е лишило жалбоподателя от възможността да упражни редица процесуални права, които има в този стадии от административнонаказателното производство. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че административно-наказателното производство развило се срещу Д. е образувано в нарушение на правилата в ЗАНН за лично участие на нарушителя.

По така изложените правни съображения настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

За правна пълнота по същество на правния спор настоящият състав на съда намира за основателни и възраженията на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, че не е доказано предвид представените в АНП писмени доказателства извършено от доверителя му 4 адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП.

След като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите събрани в хода на съдебното дирене и писмени доказателства приложени по административно-наказателната преписка и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, във вр. с чл.84 ЗАНН съдът достига до следните правни изводи:

Не е доказано по безспорен начин в административно-наказателното производство от страна на наказващият орган извършено от Д. адм.нарушение по чл.14б, ал.8, вр.ал.1 от Наредба за контрола и опазването на горските територии,вр.чл.148, ал.12 от Закона за горите .

Чл. 14б ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. възпроизвежда дословно разпоредбата на чл. 148, ал. 12 ЗГ. В следващите ал. 2, 3 и 4 е регламентирано, че GPS устройството по ал. 1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни.

Задължение на собствениците или ползвателите на товарни превозни средства е да осигурят непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ копие от регистрационните талони на съответните превозни средства, снабдени с GPS устройства; заверено копие на документ, удостоверяващ монтирането и функционирането на устройството; удостоверение, издадено от фирмата, монтирала устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от устройствата – последното изискване важи за собственици/ползватели на товарни превозни средства, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев. Като тези лица /собственици или ползватели/ на товарни превозни средства трябва да предоставят изброените документи в съответната РДГ. Тези данни се предоставят преди товарното превозно средство да се използва за транспортиране на дървесина. А в чл. 14б ал. 8 от наредбата се съдържа обща забрана за транспортирането на дървесина с товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б ал. 1 – 4.