Решение № 620 от 05.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000320 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Ю. А. К., с която обжалва решение № 260 566 от 02.09.22 г., постановено по т. д. № 1 414/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав в частта, в която е осъдена да заплати на „Итал-текс” ЕООД, следните суми: 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49 346.81 лв., представляващи вреди от сключване на трудов договор № 928/16.07.2018 г. с Ю. К.;

60 000 лв. по предявен частичен иск от общо 159 346.95лв., представляващи вреди от сключване на допълнително споразумение № 2 от 30.12.2016 г. сключено с С. Л.; 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49 346.95 лв., представляващи вреди от сключване допълнително споразумение № 3 от 29.12.2014 г. с Ю. Ф.; 50 000 лв. по предявен частичен иск от общо 585 199.64 лв., представляващи вреди от изпълнение по договор от 25.06.2008 г. за посредничество при наемане на имоти; 35 000 лв., частичен иск от общо 546 432.20 лв., представляващи вреди от сключване на договори за наем с Н. Л. от 01.06.2004 г., 01.09.2012 г., 01.09.2016 г. за апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, ведно със законна лихва върху главниците от 28.07.2020 г. до изплащане на сумите.

В жалбата се твърди, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че ако съдът приеме наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с констатирана недопустимост на предявеният иск, то моли решението да бъде обезсилено. Инвокира твърдения, че при постановяване на решението съдът е обсъдил само наведените твърдения от ищеца, като не е взел предвид възражението й за липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като същата не е управител на дружеството, а има сключен трудов договор 1 с дружеството. В тази връзка развива твърдения за разликата между мандатния и трудовия договор, като твърди, че между страните е съществувало само провоотношение по трудов такъв. По отношение на взетото решение за ангажиране на отговорността на управителя твърди, че съдът не е взел предвид предходно решение на ОСС от 17.09.2018 г. В тази връзка твърди, че от него е видно, че следва да носи отговорност за определен срок, като твърди, че при отпаднала отговорност на управителя и взето единодушно решение на съдружниците, нотариално удостоверено е недопустимо да бъде търсена отговорност на управителя. Твърди, че аргумент в тази насока е вземането на ежегодни решения за одобряване на отчета и приемане на ГФО.

По отношение на присъдените суми като обезщетение за претърпени вреди при прекратяването на трудовите договори твърди, че решение е необосновано, тъй като видно от доказателствата по делото допълнителните споразумения и трудовите договори са сключени в период предхождащ прекратяването, а възприетото от съда по отношение на двойния размер на обезщетението е необоснован и неподкрепен с доказателства, каквито липсват и по отношение на приетото, че е са извършени умишлени действия.

По отношение на частта от решението, с което прието, че е нанесена вреда на дружеството от сключения договор за посредническа дейност с „Ийст пропърти“ ЕООД твърди, че съдът е приел за безспорно, че такива договори за наем са сключени, а ищецът не е представил никакви доказателства за извършени умишлени действия, довели до нанасянето на вреда на дружеството. В тази връзка сочи показанията на Св. Д. и оспорва изводите на съда по отношение на некредитирането им.

По отношение на частта от решението, свързана с договора за наем на офис оспорва изводите на вещото лице като твърди, че същото се е отклонило от поставената в исковата молба задача, не се е съобразило с площа, статута и обзавеждането на офиса.

Оспорва и решението в частта за разноските. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в осъдителните части и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят исковете., ведно с всички последици.

Въззиваемата страна „Итал-текс“ ЕООД оспорва подадената жалба. Твърди, че съдът е разгледал всички събрани доказателства и правилно и законосъобразно е приел, че предявеният иск е допустим. По отношение на възражението за липса на пасивна легитимация на ответника твърди, че съдът е обсъдил всички събраните доказателства и е направил обоснован извод за притежаването на качеството на управител от ответника, като се е съобразил с практиката на съдилищата. Твърди, че трудовите правоотношения не изключват факта, че ответницата е била управител на дружеството. Оспорва направения извод по отношение на отговорността, обоснован със съществуващото предходно решение на общото събрание на съдружниците. Оспорва и твърденията за незаконосъобразност на решението в частта относно обезщетенията при прекратяване на трудовите договори, като твърди, че същите са сключени само няколко месеца преди преди освобождаването на ответника, налице е знание у ответника за това прекратяване, както и че показанията на св.

Д. правилно не са приети и ценени, тъй като от другите доказателства (ГФО и отчет за приходите и разходите) не се установява да е имало наети по трудов договор лица.

Поддържа и изложеното от съда по отношение на сключеният договор за наем на офис, като твърди, че релевираните възражения във въззивната жалба са голословни. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното както правилно и законосъобразно и претендира разноски.

С частна жалба Ю. А. К. оспорва определение от 10.01.23 г., постановено по т. д. № 1 414/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав. В нея се оспорва начина на изчисление на присъдените разноски.

Ответникът по частната жалба „Итал-текс“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че съдът правилно е съобразил размера на предявените искове, присъдения размер, както и 2 частта от предявените искове, която е отхвърлена и е постановил обосновано и правилно определение. Моли съда да постанови решение, с което да го потвърди.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 265 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260 566 от 02.09.22 г., постановено по т. д. № 1 414/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, че съдът е осъдил Ю. А. К. да заплати на „Итал-текс” ЕООД, следните суми: 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49 346.81 лв., представляващи вреди от сключване на трудов договор №928/16.07.2018 г. с Ю. К.; 60 000 лв. по предявен частичен иск от общо 159 346.95лв., представляващи вреди от сключване на допълнително споразумение № 2 от 30.12.2016 г. сключено с С. Л.; 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49 346.95 лв., представляващи вреди от сключване допълнително споразумение № 3 от 29.12.2014 г. с Ю. Ф.; 50 000 лв. по предявен частичен иск от общо 585 199.64 лв., представляващи вреди от изпълнение по договор от 25.06.2008 г. за посредничество при наемане на имоти; 35 000 лв., частичен иск от общо 546 432.20 лв., представляващи вреди от сключване на договори за наем с Н. Л. от 01.06.2004 г., 01.09.2012 г., 01.09.2016 г. за апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, ведно със законна лихва върху главниците от 28.07.2020 г. до изплащане на сумите и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 145 ТЗ за следните суми: 1 000 лв., частично предявен иск от общо 53 926.99 лв. за вреди от упражнен контрол върху трудовата дисциплина и работния процес, поради неизготвяне на график за ползване на отпуск от служителите Ю. Ф., Ю. К., С. Л.; 2 000 лв, частично предявен иск от 6 956.81 лв., за вреди от изпълнение на задължения да следи за редовното водене на счетоводството връзка със служебни пътувания и направени удръжки на Д. П.; 41 000 лв., частично предявен иск от общо 486 120 лв., за вреди от сключване на договор за охрана на обекти от 15.12.2011 г., между „Орел 300“ ООД и „Италтекс“ ЕООД и анексите към него; 10 000 лв., частично предявен иск от общо 11 674.97 лв., за вреди от сключването на договор на 10.07.2018 г. между ”Итал-текс“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД и 1 000 лв., частично предявен иск от общо 12 480.70 лв., за вреди от бракуване на активи на дружеството по протокол от 31.08.2018 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 260 064 от 10.01.23 г., постановено по т. д. № 1 414/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав съдът е допълнил решение № 260 566 от 02.09.2022 г., постановено по т. д. № 1 414/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, в частта за разноските, като е осъдил „Итал-текс” ЕООД да заплати на Ю. А. К. сумата от 1 450.62 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между ответницата и „Итал-текс“ ЕООД е сключен безсрочен трудов договор на 01.10.2001 г., който е прекратен на 19.07.2018 г. със сключването на трудов договор № 928/16.07.2018 г. Видно от представеният договор, същият е подписан от упълномощения от Ю. К. - М. И. - за „Италтекс“ ЕООД и от Ю. К. като работник. В новия договор страните са постигнали съгласие относно срока на предизвестието и дължимите обезщетения (т. 7 и т. 12), като срокът за предизвестие е 3 месеца, а дължимото обезщетение при прекратяване на трудовия договор по вина или искане на работодателя е в размер на брутното трудово възнаграждение за 12 месеца, а обезщетението при закриване на предприятието; при закриване на "част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема работа включително, но не само е двукратният размер на брутното трудово възнаграждение на срока на предизвестието“.

Не се спори между страните, а се установява и от допълнително споразумение 3

№ 2 от 30.12.2016 г., че страните по него са постигнали съгласие за изменение на трудов договор № 001/01.01.2001 г., сключен между тях по отношение на срока на предизвестието за двете страни 3 (три) месеца, както и при прекратяване на трудовия договор по вина или искане на работодателя, той следва да заплати на служителя обезщетение в размер на полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение за период от 12 месеца.

Постигнато е съгласие обезщетението при закриване на предприятието; при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работа включително, но не само е двукратният размер на брутното трудово възнаграждение на срока на предизвестието.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с допълнително споразумение № 3 от 29.12.2014 г., страните по трудов договор № 580/01.10.2011 г., сключен между ищеца и Ю. Ф., са постигнали съгласие за неговото изменение по отношение на срока на предизвестието за двете страни 3 (три) месеца, както и че при прекратяване на трудовия договор по вина или искане на работодателя, той следва да заплати на служителя обезщетение в размер на полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение за период от 12 месеца, а обезщетението при закриване на предприятието; при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работа включително, но не само е двукратният размер на брутното трудово възнаграждение на срока на предизвестието.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на Ю. Ф. е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ в размер на 10 417.69 лв. за 19 дни неизползван годишен отпуск; на Ю. К. е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ в размер на 9 869.39 лв. за 18 дни неизползван годишен отпуск; на С. Л. е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ в размер на 33 639.91 лв. за 19 дни неизползван годишен отпуск.