Решение № 3490 от 30.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3490 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100510918 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК .

С решение № 7162 от 26.06.2022 г., постановено по гр.д. № 46314/2021 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав е отхвърлен предявеният от И. Х. Ш., ЕГН **********, иск за признаване за установено, че същият не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 522,49 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г. за имот в гр.

София, ул. „******* ******* I“ № ******* ателие № 4, аб. № 431093, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 95.85 лева за периода от 03.03.2018 г. до 08.06.2020 г., сумата от 11.39 лева за дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г. , ведно със законната лихва от 12.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.13 лева за периода от 03.03.2018 г. до 08.06.2020 г.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И. Х. Ш.. Твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като същият е незаконосъобразен. Поддържа, че процесните суми са погасени по давност, тъй като същите представляват периодични плащания и по отношение на тях приложение намират разпоредбите на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Излага доводи, че 1 подаването на заявление за иницииране на заповедно производство не е сред посочените в ЗЗД юридически факти, годни да прекъснат давностния срок.

Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че давностният срок е бил спрян за 70 дни по време на извънредното положение, като поддържа, че срокът на извънредното положение е изтекъл на 13.05.2020 г., а не както е възприел решаващият съд – на 22.05.2020 г. Излага аргументи, че доколкото се касае за периодични плащания, изискуемостта на всяко от които настъпва на различна дата и в този смисъл първоинстанционният съд неправилно ги е възприел като едно задължение.

В срока за отговор по чл. 259, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, а и с оглед извършена от съда служебна проверка се установява, че въз основа на депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав и в полза на заявителя на 18.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение, съгласно която ищецът следва да заплати в полза на дружеството-заявител сума в размер на 522,49 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г. за имот в гр. София, ул. „******* ******* I“ № ******* ателие № 4, аб. № 431093, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 95.85 лева за периода от 03.03.2018 г. до 08.06.2020 г., сумата от 11.39 лева за дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г. , ведно със законната лихва от 12.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.13 лева за периода от 03.03.2018 г. до 08.06.2020 г. , като към датата на предявяване на иска по чл.

124 ГПК заповедта не е влязла в сила и от страна на дружеството-заявител не е предявен иск по чл. 422 ГПК.

От представения и приет по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 114, том I, рег. № 2323, дело № 70 от 01.07.2013 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 31160 от 01.07.2013 г., акт № 78, том LXXV, д. № 24573, се установява, че на 01.07.2013 г. И. Х. Ш. е придобил собствеността върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, район

Сердика, ул. „******* *******“ I № ******* ателие № 4.

Към доказателствената съвкупност по делото са приобщени заявление от 31.07.2013 г. и договор № 241/т 431093/17487 от 31.07.2013 г. от които се установява, че след депозирано от страна на И. Х. Ш. искане между страните 2 в настоящото производство на 31.07.2013 г. е сключен договор, по силата на който „Топлофикация София“ ЕАД продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода срещу насрещното задължение на жалбоподателя-ищец да заплаща същата по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Договорът е сключен при действието на общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди.

По делото са представени и горецитираните общи условия. От съдържанието на същите се установява, че купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията си за заплащане на фактурираните суми, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата, като в ал. 2 е посочено, че купувачът изпада в забава, считано от първия работен ден след изтичане на срока за плащане.

От приобщения към доказателствената съвкупност по делото протокол от проведено на 27.01.2012 г. общо събрание на собствениците на етажна собственост на жилищен блок, находящ се в гр. София, ул. „******* ******* I“ № 196, се установява, че етажните собственици са взели решение дяловото разпределение в блока, находящ се на горепосочения адрес да се извършва от „И.Б.“ ЕООД, като етажните собственици са удостоверили с подписите си взетото решение.

В хода на първоинстанционното производство е представен договор за прехвърляне на дружествен дял, по силата на който „Т.С.“ ЕООД е придобила 100 % от капитала на „И.Б.“ ЕООД

По делото е представен и приет договор, сключен на 03.06.2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД, два броя индивидуални справки за отопление и топла вода за абонатен № 431093 за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., както и протоколи за извършени от представител на „Т.С.“ ЕООД посещения на процесния адрес.

По делото е представена и приета покана за плащане и за сключване на последващ нов договор между страните, изпратена от „Топлофикация София“ ЕАД и адресирана до жалбоподателя, но доколкото същата не е получена от ищеца, съдът намира, че е неотносима към предмета на делото. Същата касае и само част от процесния период, както и от нея не може да се обоснове извод каква е претендираната от топлофикационното дружество сума за периода, попадащ в предмета на делото.

Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени съгласно изискванията на съответните действащи наредби. Посочва се още, че дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД, като изчислените от 3 вещото лице стойности на топлинна енергия от сградна инсталация за процесния период съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение. Според заключението на вещото лице, през процесния период ищецът-жалбоподател не е осигурявал достъп за отчет до съответните уреди в топлоснабдения имот. Поради липса на отчет с оглед липсата на достъп, топлинна енергия за отопление за 2017/2018 г. не е начислена, а за 2018/2019 г. е начислена служебна такава по МСРС, но само по отношение на периодите, в които се ползва топлинна енергия за отопление, извън който остава процесния период, доколкото същият приключва на 31.07.2018 г. В заключението си посочва, че с оглед изследваните обстоятелства, за процесния период не е начисляване топлинна енергия за отопление на имота. Вещото лице поддържа, че е била начислявана само топлинна енергия за сградна инсталация и за битова горещо водоснабдяване. Общата сума на начислената по фактури топлинна енергия за исковия период възлиза на 580,87 лева. След изготвяне на изравнителните сметки за съответния период, стойността на топлинната енергия възлиза на 862,73 лева. Изрично се посочва, че в тази сума не са включени предишни просрочени или неплатени сметки, както и изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За исковия период монтирания топломер е преминал метрологични проверки.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 01.05.2017 г. – 30.07.2018 г. няма данни за заплатени от страна на ищеца-жалбоподател към топлофикационното дружество суми. Описани са подробно всички суми по пера и по фактури за процесния период, като е посочено, че размерът на дължимата за периода сума за топлоенергия е в размер на 862,73, от които за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване – 580,89 лева, а за получаване от изравнителни сметки – 281,84 лева. Вещото лице посочва, че незаплатената сума за топлинна енергия по данни от извлечения от сметки е в размер на 533.88 лева, от които 522,49 лева главница и 11.39 лева цена за извършена услуга за дялово разпределение. Посочен е общ размер на лихвата за забава върху главницата – 131, 71 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, като изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от 4 посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск, предявен в срока за възражение по чл. 414 ГПК от длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да установи със сила на пресъдено нещо срещу другата страна, че вземането, предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК не съществува.

Обществените отношения, предмет на настоящото производство, попадат в обхвата на Закона за енергетиката, доколкото са свързани с продажбата на топлинна енергия, предназначена за задоволяване на небитови нужди и топлоснабденият имот, представлява ателие.

Съгласно чл. 149, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди. Видно от разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през процесния период, за "небитов клиент" се определя клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От представения и приет по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот се установи, че ищецът-жалбоподател е собственик на топлоснабдения имот, както и че същият е предназначен за задоволяване на небитови нужди, доколкото представлява ателие. Ето защо, приложение намира цитираната норма на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и отношенията между страните се уреждат въз основа на сключен между тях писмен договор при общи условия. От друга страна, наличието на такава облигационна връзка през исковия период се установи по безспорен начин от представения и приет по делото договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен между ищецът-жалбоподател и въззиваемото дружество. В този смисъл неоснователно е и твърдението на ищецът, че между страните липсва сключен договор с предмет продажба на топлинна енергия.