Протокол № 194 от 14.06.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 194 гр. Сливен, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Нина Б. К.а

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20222200100542 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Ищците П. В. В. и Д. В. В., редовно призовани, не се явяват. Явява се майката на ищците действаща като родител, който дава съгласие за извършване на процесуалните действия от името на ищцата П. В. и адв. Х. от АК - С..

Ответното дружество Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве АД, редовно призовано, за него се явява адвокат Т. от АК – Б., надлежно упълномощен съгласно представено на 23.03.2023 г. пълномощно от 02.09.2022 г.

Вещото лице д-р Т. А. Ч., редовно призован, не се явява.

Вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У., редовно призован, не се явява.

Вещото лице П. Х. Г., редовно призован, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва, че съдебното заседание е първо съдебно заседание.

Съдът докладва, че е предявил на страните проект за доклад по делото с определение 250/10.05.2023 г.

АДВ. Х.: Поддържам депозираната искова молба и всички представени с нея писмени доказателства. Поддържам всички молби и всички направени доказателствени искания, с изключение искането за представяне на заверен препис от застрахователната полица. Водим трима свидетели, които са 1 допуснати. Поддържам искането си за СПЕ. Оспорвам депозирания отговор.

Нямам възражения по проекто-доклада на съда и моля да бъде приет.

АДВ. Т.: Оспорвам исковите претенции по основание и по размер, в това число и по отношение на заплащането на лихва за забава. Считам същото за изцяло неоснователни. Поддържам писмения отговор с всички твърдения и възражения и оспорвания. Запознат съм с проекто- доклада нямам възражения. Съгласно чл. 409 КЗ не се дължи лихва. Поддържаме възражението, че не дължим лихва, тъй като не е посочена банкова сметка по която да бъдат приведени парите в случай на противно становище на представляваното от мен дружество.

С оглед становището на страните на основание чл.146 ГПК съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА предявеният на страните проект за доклад по делото с определение № 250/10.05.2023 г. по гр.д. № 542 по описа на съда за 2022 г. за окончателен.

Допълва доклада с уточнението на ответника, че не дължи лихва поради непосочване на банкова сметка за изплащане на обезщетенията.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания във връзка с доклада.

На основание чл.148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА допуснати с определението от 10.05.2023 г. писмени доказателства.

Съдът докладва, че по назначената СПЕ заключението е представено на 30.05.2023 г., с което е спазен предвидения в чл.199 от ГПК едноседмичен срок преди съдебното заседание, поради което съдът намира, че няма пречка за изслуша вещото лице в днешното съдебно заседание.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

П. Х. Г. – 55 г., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без лични и професионални отношения със страните по делото и техните представители.

Вещото лице Г., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАН КАЗА: Представил съм заключение, което поддържам.

Съдът предостави на ищците възможност за въпроси към вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Белезите на незатихващо емоционално страдание, които съм посочил на стр. 2 - това са част от компонентите на потиснато 2 хранително разстройство свързано с усещането за контрол. Мимолетността на чувството за удовлетворение и успокоение, което няма как да бъде преодоляно, поради разрушената връзка с единия от родителите към настоящия момент. На страница последна в заключението съм изложил, че възстановяването и емоционалната стабилност настъпват в края на юношеството. На този етап имам предвид към момента на изготвяне на настоящата експертиза за постигането им е необходима специализирана терапевтична намеса и с оглед с опита ми от работа с Отдел закрила на детето - обичайния период е шест месеца. Те дават направление за шест месеца по аналогични случаи. Направлението е за шест месеца, има варианти да се продължи за още три, за още шест. Възможно е да настъпи възстановяването за шест месеца, имало е такива случай. Тъй като към момента не се наблюдават възможни проявление на склонност към преминаване към действия и протестно поведение, по скоро прогнозата е оптимистична, тъй като нямаме допълнителна симпТ.тика. Считам, че въпросното описано разстройство е в латентна фаза и така да се каже - терапевтично удобно за работа. Относно наличието на дефицит - това е така наречения дефицит на бащата. Бащата в този период има водеща роля по отношение на разбирането за правила и забрани, допустимо и недопустимо, бащата е този който представя детето пред света и света на детето и липсата на баща, бащина функция респективно, ако не бъде приета от някой друг, води до неувереност на детето и съответно проявления, които не са съвместими със социално приетите норми.

Бащата е трансформиран ирационално.

Ние рационализираме през опита, там правим разни сравнения, а децата нямат такава опитност и не са в състояние да сравняват и да съпоставят, съответно да заместват, няма как да се случи, те трябва да бъдат съпровождани. Не могат децата сами да се справят. Става дума за това да се самозаявиш, да отстояваш личното си пространство и мнение и да посрещнеш външен натиск.

АДВ. Х.: Нямам въпроси към вещото лице.

Съдът предостави на ответника възможност за въпроси към вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Макар и да е ясно, че и при леката и при тежката степен на хранително разстройство могат да включват симптомите различни сигнали и проявления, в основата на всички лежи травмата, т.е. тревожно преживяване. В зависимост от размера на травмата, т.е. ние там различаваме травма която е от емоционален характер, травма която е от физически характер, травма, която е от сексуален характер, т.е. емоционалната травма, загубата на бащата в този случай, предполага развитието на тежката форма на подобен тип разстройство. За щастие в конкретния случая има опит за интервенция за един период относително съзвучен с момента на формиране на травмата и затова говорим за латентна фаза, но тъй като въпроса на ответната страна е много уместен, ще обясня непрофесионално, т. е. ще го обясня на нетерминологичен език. Представете си, че има един шрапнел, 3 който е засегнал тялото до жизнено важен орган, който обаче в момента не е нанесъл никакви поражения. Той си е там, няма възпалителен процес, но той си е там до този жизнено важен орган. Няма патологични изменения в психиката на детето. Терминът неустойчива концентрация е изведен от колежката клиничен психолог, както и хиперсомнията, т.е. разстройството на съня и той характеризира процеса на преминавана от загуба към раздяла, така наречената траурна реакция. Този процес е приключил, аз само съм описал, че има остатъчни фрагменти, които потвърждават приложеното към делото психологично изследване от 10.10. Към момента на изследването тези неща не са били налице.

АДВ. Т.: Нямам въпроси към вещото лице.

СТРАНИТЕ: Да се приеме заключението.

На основание чл.148 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателствено средство по делото заключението на вещото лице П. Х. Г., представено на 30.05.2023 г.

На вещото лице П. Х. Г. по посочената в декларацията банкова сметка, да се изплати възнаграждение в размер на 350 лв., платимо от бюджетните средства на съда, за което да се издаде РКО. /изд. РКО/ Съдът ОСВОБОДИ вещото лице от залата.

АДВ. Х.: Водим допуснатите свидетели.

Съдът намира, че следва да пристъпи към допуснатите с определението от 10.05.2023 г. гласни доказателства, а именно чрез разпит на трима свидетели, които се водят от пълномощника на ищците в съдебно заседание.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Д. П. Г. - 45 г., български гражданин, неосъждан, без родство със страните и техните пълномощни.

Е. П. М. - 49 г., българска гражданка, неосъждана, майката на ищците е моя страна, аз съм тяхна леля.

Г. И. В. - 44 г., българска гражданка, неосъждана, съпруга съм чичото на ищците.

Съдът ВЪРНА документите за самоличност на свидетелите.

Съдът РАЗЯСНИ на свидетелите Е. М. и Г. В. възможността да откажат да дава показания.

Свид. М.: Желая да свидетелствам.

Свид. В.: Желая да свидетелствам.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.

290 от НПК. Същите обещават да говорят истината.

4

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата, с изключение на свид. Д. Г..