Определение № 2582 от 04.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2582 гр. София, 04.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100902095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

На 14.06.2024г. в законоустановения срок, в деловодството на съда е постъпила молба от ищеца „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез пълномощника му адв.М., с която се иска да бъде изменено в частта за разноските Решение №751/27.05.2024г., постановено по т.д.№2095/2023г. на основание чл.248 ГПК, защото в негова полза направилно не са били присъдени разноски по делото в общ размер на 6154 лева, представляващи сбор от следните суми:

1480 лв. -разлика между присъдения адвокатски хонорар в размер на 5000 лв. и претендирания такъв в размер иа 6480 лв.; 3600 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за процесуално представителство в обезпечително производство; 792 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за проучване на документи и изготвяне на покана до ответника; 72 лв.заплатена такса на ЧСИ за връчване на покана; 210 лв.- заплатени такси на ЧСИ за образуване на изп. дело въз основа на издадена обезпечителна заповед.

Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е намалил като прекомерно заплатеното в полза на процесуалният представител на ищеца адвокатско възнаграждение, защото делото се отличава с висока правна и фактическа сложност. Релевира възраженията, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното производство е дължимо от насрещната страна при уважаване на иска, без значение дали е било образувано отделно производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск или то е проведено паралелно с исковото производство, както и, че според практиката на ВКС, разноските по делото по смисъла на чл.78,ал.1 ГПК включват и тези свързани с налагането на обезпечителната мярка в изпълнително производство.

В предоставения едноседмичен срок от страна на ответника ЕООД не постъпи становище.

1

„В.С.“

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът на основание чл.78,ал.1 ГПК е присъдил в полза на ищеца направените от него разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 2349,67 лв., за заплатено възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лв., а във връзка с релевираното от страна на ответника възражение за прекомерност на заплатеното в полза на поцесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството и предвид ниската правната и фактическа сложност на спора е намалил претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно от 6480 лв. с ДДС на 5000 лв. с ДДС. В решението е посочено, че предвид решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не обвързва съда, а преценката за размерът му следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Понастоящем съдът не намира причина да ревизира това си становище и счита, че правилно в съответствие с изброените по-горе критерии е редуцирал размерът на претендираното адвокатско възнаграждение до 5000 лв. с ДДС.

С решението си, съдът прие, че ищецът претендира неоснователно и други разноски, а именно:3600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в обезпечително производство, 792 лв. за заплатено възнаграждение за проучване на документи и изготвяне на покана до ответника, 72 лв. за заплатена такса на ЧСИ за връчване на покана и 210 лв. за заплатена такса на в ЧСИ за образуване на изпълнително дело въз основа на издадена обезпечителна заповед, за които не е налице основание да бъдат присъждани в тежест на ответното дружество, и които не представляват разноски по делото по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК.

Съдът констатира, че във връзка с предявения иск не е било образувано отделно обезпечително производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск, за да се претендират отделно разноски във връзка с обезпечително производство. Следва да се добави и, че определеното от съда адвокатско възнаграждение, което насрещната страна следва да заплати като разноски по делото в полза на ищцовото дружество включва и възнаграждението за подаването на молба за допускане на обезпечение на иска, т.е. за проведеното обезпечително производство.

Останалите разходи, които се претендират от ищеца не са направени във връзка с настоящото производство, а представляват други допълнителни разходи, направени в изпълнително производство, които ищецът е заплатил по собствено желание, и с оглед постигане на по-големи гаранции за 2 евентуалното удовлетворяване на претенцията му. Съгласно преобладаващата съдебна практика на ВКС, разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл са Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК.

Възнаграждението за проучване на документи и изготвяне на покана се дължи само от довереника, но не и от насрещната страна в един бъдещ съдебен процес. Те не представляват разноски по делото съгласно чл.78,ал.1 ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователна молбата за изменение на решението в частта за разноските и по отношение на претенцията за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за процесуално представителство в обезпечително производство; заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за проучване на документи и изготвяне на покана до ответника; заплатена такса на ЧСИ за връчване на покана и заплатени такси на ЧСИ за образуване на изп. дело въз основа на издадена обезпечителна заповед.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, подадена чрез пълномощника му адв.М., с която се иска да бъде изменено в частта за разноските Решение №751/27.05.2024г., постановено по т.д.№2095/2023г., съгласно описа на СГС, ТО, VI-8 състав, на основание чл.248 ГПК, защото в негова полза направилно не са били присъдени разноски по делото в общ размер на 6154 лева, представляващи сбор от следните суми: 1480 лв. разлика между присъдения адвокатски хонорар в размер на 5000 лв. и претендирания такъв в размер иа 6480 лв.; 3600 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за процесуално представителство в обезпечително производство; 792 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за проучване на документи и изготвяне на покана до ответника; 72 лв.заплатена такса на ЧСИ за връчване на покана; 210 лв.- заплатени такси на ЧСИ за образуване на изп. дело въз основа на издадена обезпечителна заповед.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4