Решение № 174 от 19.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Варна, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова

Членове:

Светлозар Г. Г.

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Теодора Св. И. в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600879 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба на адв. П. П. от ВАК- упълномощен защитник на С. Д. И., с която се иска въззивният съд да отмени определение по ЧНД № 1722/2025г. по описа на РС-Варна, 4-ти състав, с което осв.лице С. Д. е настанена на задължително стационарно лечение в ДПБ –Царев брод за срок от ТРИ МЕСЕЦА. С решението първоинстанционният съд е назначил за лице , което да дава информирано съгласие за лечението на И., такова определено от Кмета на община Шумен.

В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура моли съда да приеме, че с оглед данните за състоянието и поведението на осв. И. не е налице необходимост тя да бъде настанявана на задължително лечение.

Защитникът на осв.лице С. И.- адв. П. поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение. Той излага доводи , че решението е неправилно, че И. може и се лекува в домашни условия, че случилото се е скандал между съседи и др.

В съдебно заседание осв.лице И. се явява , разказва за случилото се, заявява, че не желае да бъде лекувана в болница , защото приема предписаните й медикаменти и иска да се чувства добре.

След преценка на становището на представителя на ВОП, становището на защитника на И. както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от 1 надлежна страна, като разгледана по същество е основателна.

Производството пред първа инстанция е протекло по реда на чл.157 от ЗЗ.

По делото първоинстанционният съд установил, че осв. И. страда от „ параноидна шизофрения“, като началото на заболяването датира от 1987г. От тогава тя е била хоспитализирана неколкократно. Преди около 2 години родителите на И., с които тя живеела в едно жилище, починали. Поведението й започнало да се променя, като тя станала словесно агресивна. Не приемала стриктно и предписаните й медикаменти. Поради това в последните месеци станала по-напрегната, раздразнителна и конфликтна. На 15.04.2025г. по повод неразбирателство със съседи, И. счупила намиращи се на стълбищната площадка саксии. Това било възприето от св.

С., която й направила забележка и й казала, че трябва да се почисти разпиляната пръст.

Осв. И. й отвърнала с остри реплики, като й казала, че няма да има дъщеря. След нова размяна на реплики осв. И. посегнала да удари св. С., но не успяла. По този повод на място бил извикан полицейски екип, който в последствие отвел осв. И. в болнично заведение.

От заключението на назначената в първа инстанция съдебно-психиатрична експертиза е видно, че И. страда от „ параноидна шизофрения“, като заболяването датира от над 35 години и е актуално и към момента на изготвяне на експертизата.

Вещото лице е посочило, че при изследването тя е била некритична по отношение на психичното си заболяване и проявите му, че мисловният й процес е протича с нормален темп, но е бил разкъсан и паралогичен , а в съдържанието му е имало налудни идеи за отношение и увреждане. Емоционално е била лабилна, а волево импулсивна. Предвид актуалната психотична симптоматика и липсата на критичност вещото лице е дало заключение, че при И. е налице медицинско основание за настаняване на задължително лечение за срок от 3 месеца в ДПБ „Царев брод“, както и че не може да дава информирано съгласие за лечението си. Именно в този смисъл и първоинстанционния съд е постановил и решението си.

Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил от събраните по делото гласни доказателства – заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебнопсихиатрична експертиза, с показанията на в.л. д-р В. , както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. С., П. Г.а, Ц. Г.- съседки на осв. И., св. К. Е. и Р.

М.- позната и съученичка на освидетелстваната, нейните обяснения и всички останали приложени по делото книжа.

В хода на въззивното съдебно следствие настоящият съдебен състав проведе допълнителен разпит на в.л. доц. В.. От него се установи, че поведението на осв. И. при инцидента със сигурност е било болестно повлияно. Той посочи още, че към момента е от изключително значение тя да приема медикаменти, като терапията може да е различна от тази, предписана й при изписването й от болницата, както и да посещава психиатър, който да проследява състоянието й. Доц. В. потвърди, че твърде дълъг период от време не се налагало осв. И. да бъде хоспитализирана, което означава, 2 че необходимото й лечение е било изпълнявано. Той посочи още, че при изпълнение на терапията е налице реална възможност за положително повлияване при осв. И..

Съдът кредитира изцяло заявеното от вещото лице.

С оглед на изложеното до тук въззивният съдебен състав намира, че правилно е било установено от първоинстанционния съд, въз основа на всички събрани по делото доказателства, че при освидетелстваната С. И. са налице медицинските критерии, визирани в нормата на чл. 146 ал.1 т.1 от ЗЗ, предвид констатираното от вещото лице заболяване. Не е налице обаче социалния критерий, доколкото по делото не се установява по безспорен и категоричен начин, че поради състоянието си И. е опасна за околните. Случилото се на 15.04.2025г. разкрива признаците на междусъседска свада, като данни за това, че И. е била физически агресивна към съседите си в предходен период от време, няма. Поведението й към него момент е било болестно повлияно, но не и болестно мотивирано. Поради това, доколкото тя приема предписаната й медикаментозна терапия и към момента, настоящият съдебен състав намира, че поради състоянието си тя не е опасна за себе си или за околните. И. е наясно със заболяването си, посещава съответните специалисти и приема предписаните й медикаменти, поради което и не може да се приеме, че тя няма критично отношение и че поведението й е изцяло болестно мотивирано.

Предвид горното въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед на това и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 621/29.05.2025г. по ЧНД № 1722/2025г. по описа на ВРС, 4-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3