Определение № 3849 от 15.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3849 гр. Варна, 15.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500846 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. М. В. от гр. Златоград, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 548/19.02.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110104694 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което са уважени предявени от ищцата К. М. В. против ответника, настоящ въззивник, Л. М. В. обективно кумулативно съединени искове по чл. 23, ал. 1 СК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата К. М.

В. е едноличен собственик на следните недвижими имоти, поради трансформация на лично имущество:

1) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв. м.;

2) 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение – нива;

3) Самостоятелен обект в сграда, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич – представляващ жилище

(апартамент) на първия етаж от двуетажна къща, находящ се в гр. Добрич, ул.

Батовска № 2, със застроена площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и ид. части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от собствеността върху поземления имот с идентификатор ***, в който е построена къщата;

4) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

1

Неправилно е прието за неоснователно възражението на ответника, настоящ жалбоподател, че договорът за дарение, с който синът на страните е дарил на ищцата, настояща въззиваема, парична сума, е привиден в хипотезата на абсолютна симулация. Твърди се, че близките отношения между роднините по права линия (каквито са страните по твърдяния договор за дарение) не изключват абсолютната симулация на договора, като в случая не е обсъдена в съвкупност действителната обстановка и не е обсъдено и наведеното от ответника твърдение, че действителната воля на страните е била осуетяването придобитите имоти, находящи се в с. Генерл Кантарджиево, да бъдат част от режима на съпружеската имуществена общност, т. е., целта е била горните два имота да бъдат изключени от режима на съпружеската имуществена общност. Не е съобразено също, че представения договор за дарение на парични средства е антидатиран и няма достоверна дата спрямо ответника, а е съставен за целите на настоящия процес с цел увреждане на интересите му.

Оспорени са и изводите на съда, че апартаментът в гр. Добрич и поземленият имот в с. Топола, общ. Каварна, придобити през време на брака между страните, са придобити от ищцата с нейни лични средства – от предоставени й на нея потребителски кредити, рефинансиран с последващи кредити, с които е погасявала предходните. Счита, че по делото липсват доказателства, които да обосноват безспорен и категоричен извод за личния произход на паричните средства, послужили за закупуването на посочените два имота.

Не е отчетено също, че въззивникът редовно е превеждал парични суми в полза на ищцата, въззиваем поради което и изводът на съда в обратен смисъл е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете на ищцата да бъдат отхвърлени. Въззивникът претендира и присъждане на разноските за двете инстанции.

С жалбата е направено искане за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за установяване на обстоятелството, узнато от въззивника след постановяване на първоинстанционното решение, че ищцата е споделила пред познати на страните информация във връзка с проведеното производство (вероятно се има предвид исковото производство), касаеща представяне на антидатиран договор за дарение.

В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК (единият лично от въззиваемата, а другият – чрез процесуалния й представител) въззиваемата оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Оспорва и направеното с жалбата доказателствено искане.

С Определение № 2705/10.06.2025 год. производството по настоящото дело е оставено без движение и на ищцата К. М. В., настояща въззиваема, са дадени указания да изправи констатираните от въззивния съд недостатъци на исковата й молба относно петитумите на предявените искове предвид наведените от нея твърдения, с които обосновава всеки един от исковете си за 2 собственост.

С молба от 26.06.2025 год. ищцата е изпълнила указанията и е внесла необходимите уточнения.

Предвид направените в молбата на ищцата от 26.06.2025 год. уточнения, съдът приема, че е сезиран със следните искове:

1) Иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата К. М. В. е индивидуален собственик на придобит през време на брака й с ответника от публична продан и възложен й с Постановление за възлагане от 08.11.2023 год. по изп. дело № 828/2022 год. на ЧСИ И. Станчева, вписано в СлВп-Варна на 15.12.2023 год., недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв. м., поради трансформация на лично имущество;

2) Заявен в условията на евентуалност спрямо горния иск, иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата К. М. В. е индивидуален собственик на придобит през време на брака й с ответника Л. М. В. от публична продан и възложен й с Постановление за възлагане от 08.11.2023 год. по изп. дело № 828/2022 год. на ЧСИ И. Станчева, вписано в СлВп-Варна на 15.12.2023 год., недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв. м., поради липса на принос на ответника Л. М. В. в придобиването му;

3) Иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата К. М. В. е индивидуален собственик на придобит през време на брака й с ответника Л. М. В. от публична продан и възложен й с Постановление за възлагане от 08.11.2023 год. по изп. дело № 828/2022 год. на ЧСИ И. Станчева, вписано в СлВп-Варна на 15.12.2023 год., недвижим имот, представляващ 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение – нива, поради трансформация на лично имущество;

4) Заявен в условията на евентуалност спрямо горния иск, иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата К. М. В. е индивидуален собственик на придобит през време на брака й с ответника Л. М. В. от публична продан и възложен й с Постановление за възлагане от 08.11.2023 год. по изп. дело № 828/2022 год. на ЧСИ И. Станчева, вписано в СлВп-Варна на 15.12.2023 год., недвижим имот, представляващ 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение – нива, поради липса на принос на ответника Л. М. В. в придобиването му;

5) Иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за приемане за установено в 3 отношенията между страните, че ищцата К. М. В. е индивидуален собственик на придобит през време на брака й с ответника Л. М. В. с договор за покупкопродажба, скл. с нот. акт № 55/26.09.2019 год., том XXI, дело № 3482/2019 год. по описа на СлВп-Добрич, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, представляващ жилище (апартамент) на първия етаж от двуетажна къща, находящ се в гр. Добрич, ***, със застроена площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и ид. части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от собствеността върху поземления имот с идентификатор ***, в който е построена къщата, поради липса на принос на ответника Л. М. В. в придобиването му;

6) Иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата К. М. В. е индивидуален собственик на придобит през време на брака й с ответника Л. М. В. с договор за покупкопродажба, скл. с нот. акт № 4/08.11.2019 год., том XXV, дело № 4181/2019 год. по описа на СлВп-Добрич, недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м., поради липса на принос на ответника Л. М. В. в придобиването му.

От ищцата не са навеждани нови твърдения, извън заявените в първата инстанция, а само са конкретизирани петитумите на предявените искове, поради което и липсва необходимост от даване на указания към страните във връзка с изразените от тях становища.

Направеното с въззивната жалба на ответника искане за събиране на доказателства във въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за установяване на обстоятелството, узнато от въззивника Л. В. след постановяване на първоинстанционното решение, че ищцата е споделила пред познати на страните информация във връзка с проведеното производство, касаеща представяне на антидатиран договор за дарение, съдът намира за неоснователно, като съображенията за това са следните:

По повод на представения договор за дарение на парична сума (л. 14 от делото на РС-Варна) ответникът е навел възражение, че договорът е нищожен като привиден (абсолютно симулативен) в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД. Доводите за липса на достоверна дата на договора за дарение са наведени за първи път във въззивната жалба; отделно от това датата на частните документи (какъвто е и договорът за дарение, представен в първата инстанция) се съобразява от съда в съответствие с изискването на чл. 181 ГПК, доколкото тя би имала значение за спора.

Поради това и направеното с жалбата искане за събиране на доказателства във въззивното производство следва да се отхвърли.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Л. М. В. от гр. Златоград чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 548/19.02.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110104694 по описа на РС-Варна за 2024 год.;

ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се в жалбата на Л. М. В., искане за събиране на доказателства във въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за установяване на обстоятелството, че договорът за дарение от 01.11.2023 год. е антидатиран;

НАСРОЧВА разглеждането на делото за 20.10.2025 год. от 13, 30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение;

ПРИКАНВА страните към спогодба, включително към уреждане на спора чрез Съдебен център по медиация към ОС-Варна. Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда по съответния процесуален ред.

Съдебният център по медиация е на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел. ***, както и да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].