Решение № 518 от 28.09.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Враца, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20261420104527 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: **********, срещу М. Н. Н., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: **************.

Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. Н. Н. за сумите от: 292.02 евро, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********, сключен на 14.01.2022 г., за отчетен период 15.01.2024г. – 14.04.2024г., за които задължения са издадени следните фактури: № *********/*****г., претендирана в размер на 279.76 евро /547,17 лв./; № *******/********г., претендирана в размер на 6.13 евро /11,99 лв./; № ******/*****., претендирана в размер на 6.13 евро /11,99 лв./, ведно със законната лихва за период от 11.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 10.86 евро държавна такса и 245.42 евро адвокатско възнаграждение.

За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1169/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

След указание до заявителя е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 14.01.2022 г. между М. Н. Н. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** за първоначален срок от 24 месеца с абонаментен план „План за хора със зрителни увреждания“ с месечен абонамент в размер на 11,99 лв. Н. не изпълнила задълженията си по договора в общ размер 571,15 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.01.2024 г. – 14.04.2024 г.

Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури: фактура № ******/**********г. за отчетен период 15.01.2024 г. – 14.02.2024 г., срок за плащане – 1

01.03.2024 г., издадена за сумата от 650,36 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги, като фактурата се претендирала в размер на 547,17 лв. поради извършено частично плащане от 103,19 лв.; фактура № ****/****** г. за отчетен период 15.02.2024 г. – 14.03.2024 г., срок за плащане – 30.03.2024 г., издадена за сумата от 11,99 лв., представляваща неплатена абонаментна такса и фактура № *************/* г. за отчетен период 15.03.2024 г. – 14.04.2024 г., срок за плащане – 30.04.2024 г., издадена за сумата от 11,99 лв., представляваща неплатена абонаментна такса.

С оглед на гореизложеното на 11.03.2026 г. „Йеттел България“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, разпределено в Районен съд – Шумен, срещу М. Н. Н., в което се претендирали: главница в размер на 571,15 лв.

(петстотин седемдесет и един лева и петнадесет стотинки), равняващи се на 292,02 € (двеста деветдесет и две евро и два цента) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 1169/2026г. по описа на Районен съд – Шумен.

Издадена била заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Йеттел България“ ЕАД възниквал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу длъжника.

По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че „Йетгел България” ЕАД има следните вземания срещу М. Н. Н., а именно: сума в общ размер на 571,15 лв.

(петстотин седемдесет и един лева и петнадесет стотинки), равняващи се на 292,02 € (двеста деветдесет и две евро и два цента), представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 292.02 евро, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********, сключен на 14.01.2022 г., за отчетен период 15.01.2024 г. – 14.04.2024 г., за които задължения са издадени следните фактури: № *******/15.02.2024 г., претендирана в размер на 279.76 евро /547,17 лв./; № ********/***** г., претендирана в размер на 6.13 евро /11,99 лв./; № ******/**.**.**г., претендирана в размер на 6.13 евро /11,99 лв./, ведно със законната лихва за период от 11.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 894/12.03.2026 г. по ч.гр.д. № 1169/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

С молба с вх. № 20123/02.09.2026 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се е явил и не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 6819/18.06.2026 г. е връчено на ответника на 23.06.2026 г./.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно 2 основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Враца, ***, вх. А, ет. 5, ап. 63, дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Шандор Петьофи“ № 10, сумата от 292.02 евро, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, сключен на 14.01.2022 г., за отчетен период 15.01.2024 г. – 14.04.2024 г., за които задължения са издадени следните фактури: № 7362412959/15.02.2024 г., претендирана в размер на 279.76 евро /547,17 лв./; № 7363692653/15.03.2024 г., претендирана в размер на 6.13 евро /11,99 лв./; № 7364977013/15.04.2024 г., претендирана в размер на 6.13 евро /11,99 лв./, ведно със законната лихва за период от 11.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 894/12.03.2026 г. по ч.гр.д. № 1169/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК М. Н. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Враца, ***, вх. А, ет. 5, ап. 63, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 219.70 евро, представляваща разноски в производството по гр. дело № 4527/2026 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумата о т 256.28 евро, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 1169/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът ПОСОЧВА, че плащането може да се извърши по банков път – по банкова сметка с BG 52 CITI 9250 1000 1041 11, BIC: CITIBGSF.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се изпрати на Районен съд – Шумен за прилагане по ч.гр.д.

№ 1169/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3