Определение № 315 от 14.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Велико Търново, 14.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000249 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 130 и чл. 248 от ГПК.

С протоколно определение № 71/14.02.2025 г. по т. д. № 15/2024 г. Габровският окръжен съд прекратил производството по т. д. №15/2024 г. поради недопустимост на иска.

Осъдил И. Д. Й. - Я. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 35 070.85 лв. по см. на ГОС на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, 300 лв. направени по делото разноски и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената ДТ и разноски.

С Определение №163/10.06.2025 г. по т. д. № 15/2024 г. Окръжен съд – Габрово е изменил определението и е допълнил същото, като е осъдил И. Д. Й. - Я. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт допълнителна ДТ в размер на 52 531.83 лв. по см. на ГОС, на осн. чл. 649, ал. 6 от ТЗ във вр. с чл. 77 от ГПК.

Частна жалба против определение № 71/14.02.2025 г. е подадена от И. Д. Й. - Я. чрез пълномощника адв. Г. Н.. Счита го за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Вместо да прекрати производството след заличаване на ответника „Мира-Ел“ ООД (в несъстоятелност), съдът е конституирал И.

Д. Й. - Я. - наследник на починалата ищца И.ка Д. по един вече недопустим иск и е изслушал допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Счита за недопустимо конституирането на наследника по вече недопустимия иск и възлагането на ДТ и разноските по делото в негова тежест. Към момента на заличаване на „Мира-Ел“ ООД (н) съдът е следвало да прекрати производството и да уведоми ищцата (смъртта й е 1 настъпила един месец по-късно). Основанието за прекратяване на делото е настъпило като юридически факт приживе на ищцата. Счита определението за неправилно и поради това, че първоначалният ищец И.ка Д. е била освободена от внасяне на ДТ и разноски с нарочно определение на съда. Освен това, съгласно чл. 649, ал. 6, изр. второ от ТЗ, ако искът бъде отхвърлен, ДТ се събира от масата на несъстоятелността.

Размерът на ДТ е неправилно определен. Моли съда да отмени изцяло обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на съдебен акт в съответствие със закона.

Частна жалба против определение №163/10.06.2025 г. е подадена от И. Д. Й. - Я. чрез пълномощника адв. Г. Н.. Счита го за неправилно. Изложени са аргументи, аналогични с тези в предходната частна жалба.

Не са постъпили отговори от насрещните страни.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частните жалби и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира следното:

Частните жалби срещу съдебните актове са подадени в срок, от легитимирано лице, допустими са за разглеждане и са частично основателни:

Производството пред Габровски окръжен съд е образувано по предявени от ищцата И.ка Г.ева Д. против „Мира-Ел“ ООД (н), „Омега Сървиз“ ЕООД и „Проксима Сървиз“ ЕООД искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за прогласяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Мира-Ел" ООД (н) на Договор за особен залог на търговско предприятие от 19.11.2015 г., сключен между „Мира-Ел" ООД и „Проксима Сървис" ЕООД и Договор за заем от 10.09.2012 г.; Договор за особен залог на търговско предприятие от 19.11.2015 г., сключен между „Мира-Ел" ООД и „Омега Сървис" ЕООД и Договор за заем от 11.04.2012 г., както и осъдителен иск против „Проксима Сървис" ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от 1 031 000 лв. получена от него в качеството му на заложен (привиден) кредитор в резултат на публична продан на имотите, върху които е учреден особен залог, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане

Исковата молба е подадена на 07.03.2024 г., като с определение от 26.03.2024 г. ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, като е предоставена и правна помощ. След отстраняване на констатирани нередовности, исковата молба е връчена на ответниците, които са подали отговори. С разпореждане от 29.07.2024 г. съдът е разпоредил на осн. чл. 372, ал. 1 от ГПК връчване на отговорите на ищцата, при което е установил, че ищцата е починала на 09.09.2024 г.

Съдът е конституирал наследника й И. Д. Й. - Я., като й дал двуседмичен срок да заяви 2 дали поддържа предявения от наследодателя й иск или се отказва от него, или го оттегля, с указание, че в противен случай съдът ще приеме, че не поддържа иска и ще прекрати производството по делото (Разпореждане № 137/27.09.2024 г. и Разпореждане №146/09.10.2024 г.). Разпорежданията са връчени на И. Д. Й. - Я. на 29.10.2024 г. и с молба от 11.11.2024 г., подадена чрез пълномощника й адв. Г. Н., тя е заявила, че поддържа предявените искове.

С определение от 06.12.2024 г. съдът е изготвил проект на доклад, произнесъл се е по доказателствените искания на страните, допуснал е съдебно-счетоводна експертиза, конституирал е синдика на „Мира-Ел" ООД (н) като съищец на осн. чл.

649, ал. 3 от ТЗ и е насрочил делото в открито съдебно заседание. С молба от 16.12.2024 г. синдикът е направил искане за прекратяване на делото, тъй като дружеството е заличено в търговския регистър. В съдебно заседание на 14.02.2025 г. съдът е дал ход на делото, приел доказателствата по делото, заключението на съдебносчетоводната експертиза и и прекратил производството по делото поради заличаване на ответника-несъстоятелен длъжник в търговския регистър.

Видно от партидата на „Мира-Ел" ООД в търговския регистър, заличаването на дружеството е извършено на 09.08.2024 г.

Частните жалби са частично основателни:

Въззивният съд приема, че с определение № 163/10.06.2025 г., съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 от ГПК по съдържащото се в частната жалба искане за изменение на прекратителното определение в частта относно ДТ, възложена в тежест на жалбоподателката. Въпреки липсата на изричен диспозитив, от мотивите на съда е видно, че това искане е оставено без уважение като неоснователно. В същото време, със същия съдебен акт съдът се е произнесъл по реда на чл. 77 от ГПК, като е постановил заплащане на допълнителна ДТ по предявените искове.

На първо място, определението на съда в частта, с която производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, като предявен срещу неправосубектен ответник, е правилно. Със заличаването от търговския регистър на осн. чл. 735, ал. 3 от ТЗ търговецът-юридическо лице загубва своята правосубектност (Тълкувателно решение № 1/03.12.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2017 г., ОСТК - т.

10). При положение, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството и условие за валидност на извършените в това производство съдопроизводствени действия, заличаването на търговското дружество е основание за прекратяване на образуваното срещу него исково производство.

Съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ в производствата по предявени искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, и по чл. 135 от ЗЗД държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително, но ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се 3 събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. В съдебната практика е прието, че прекратяването на производството поради недопустимост на предявения иск не е основание за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса. След като законът предвижда събиране на таксата при отхвърляне на иска, такава се дължи и при приключване на делото без произнасяне по същество - при връщане на исковата молба и прекратяване на производството (Определение № 311/12.07.22 г. на ВКС по ч. т. д. № 985/22 г., I т. о., ТК, Определение № 73/18.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2553/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 581 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2255/2022 г., II т. о., ТК). В случая изгубването на правосубектността на един от ответниците, което е основание за прекратяване на делото, е настъпило в хода на производството, поради което дължимата по предявените искове такса следва да бъде събрана на осн. чл. 649, ал. 6 от ТЗ.

Без правно значение за дължимостта на ДТ е обстоятелството, че заличаването на ответното дружество – несъстоятелен длъжник, е настъпило в хода на производството, а прекратяването му е постановено след това. В случая релевантен е фактът, че жалбоподателката, като наследник на ищцата, конституирана по делото на осн. чл. 227 от ГПК, е заявила изрично, че поддържа исковете, независимо че към датата на изявлението й ответното дружество вече е било заличено в търговския регистър. Производството по делото е прекратено своевременно, след като съдът е бил уведомен и е констатирал липсата на положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Процесуалното правоотношение се прекратява едва с постановяване на съдебен акт за прекратяване на делото и влизането му в сила, като от този момент се слага край на висящия процес.

Освобождаването на ищцата от внасяне на такси и разноски по делото не ползва конституирания на нейно място наследник, доколкото то се постановява от съда по отправено изрично искане на страната и въз основа на конкретна преценката за наличието или липсата на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК. В случая, видно от делото, жалбоподателката не е правила искане и съдът не е постановил освобождаването й от такси и разноски по делото.

Въззивният съд намира за неправилен определения от първостепенния съд размер на дължимата ДТ по предявените искове в размер на 87 602.68 лв.

По предявените искове се дължи ДТ върху една четвърт от цената на исковете съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ. Цената на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е стойността на договорите за особен залог и за заем (защитаваният интерес е един) в размер на 310 000 евро (606 307.30 лв. по курс 1.95583) по договорите, сключени между „Мира-Ел" ООД и „Проксима Сървис" ЕООД и 340 000 евро (664 982.20 лв.) по договорите, сключени с „Омега Сървис" ЕООД, а 4 цената на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК е 1 031 000 лв.

Или, общо цената на исковете възлиза на 2 302 289.50 лв., при което ДТ върху ¼ от този размер (575 572.38 лв.) възлиза на 23 022.90 лв.

Предвид горния извод, обжалваното протоколно определение № 71/14.02.2025 г. на ГОС по т. д. № 15/2024 г. следва да бъде отменено в частта, с която И. Д. Й. - Я. е осъдена на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на разликата над 23 022.90 лв. до 35 070.85 лв. В останалата част – за дължима ДТ в размер на 23 022.90 лв., определението следва да бъде потвърдено.

Определение №163/10.06.2025 г., постановено по същото дело, с което И. Д. Й. Я. е осъдена на осн. чл. 77 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт допълнителна ДТ в размер на 52 531.83 лв., следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 71/14.02.2025 г. на ГОС по т. д. № 15/2024 г. в частта, с която И. Д. Й. - Я. е осъдена на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на разликата над 23 022.90 лв. до 35 070.85 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

ОТМЕНЯ изцяло Определение №163/10.06.2025 г. на ГОС по т. д. № 15/2024 г., с което И. Д. Й. - Я. е осъдена на осн. чл. 77 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт допълнителна ДТ в размер на 52 531.83 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.