Решение № 201 от 25.10.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Свиленград, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200546 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000379 от 24.08.2023 година на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на

М.

А.

Ш. с

ЕГН

********** от град

****************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Б.” № 4 б, област Хасково, чрез младши адвокат И.

Д., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – младши адвокат И. Д., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, както и липсвали субективният и 1 обективният елементи от състава на нарушението и наказанието било несправедливо. Сочи се, че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него се явява адвокат А. Г., преупълномощен от младши адвокат И. Д., който пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт.

Представен е Списък на разноските. В дадения срок адвокат Г. не представя Писмени бележки.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

Навежда възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.07.2023 година около 14.00 часа в град Свиленград, област Хасково, на улица „Сан Стефано”, свидетелят Ж. К. К. и колегите му (служители на РУ - Свиленград), при изпълнение на служебните си задължения спират за проверка движещият се в посока кръстовището с улица „Васил Левски” лек автомобил марка „БМВ”, модел 530д с държавен регистрационен номер **********, собственост (видно от справката от АИС КАТ) на З.Т.Ш. от град Свиленград, област Хасково и управляван от жалбоподателя. Полицейските служители решават, че на М. А. Ш. трябва да му бъде извършена проверка за НУВ предвид наличната информация, че употребява наркотични вещества, след което предприема управление на МПС и същият е отведен в сградата на РУ – Свиленград; където пред свидетеля К.

2 свидетелят Б. П. Б., след като се представя на жалбоподателя го уведомява, че ще му бъде извършена проверка за НУВ и му разяснява процедурата във връзка с проверката за НУВ, както и правата и задълженията на проверяваното лице – в случая жалбоподателят. Последният в 14.35 часа след като разбира за какво иде реч отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Drug Test 5000” № ARLJ – 0022 за наличие на НУВ, както и отказва да бъде изследван по друг начин относно НУВ. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване с № 082112 от същата дата, приложен в кориците на Административнонаказателната преписка (АНП), в който е посочено, че следва да се яви до 15.50 часа (до 30 минути съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – филиал Свиленград за даване на кръвна проба и отделно от това сочи срещу подпис, че отказва да даде кръвна проба. Пред полицейските служители Ш. заявява, че е пушил марихуана преди няколко дни. До 15.50 часа Ш. не се явява в ЦСМП – филиал Свиленград (в този смисъл е и извадката от дневника на ОДЧ при РУ – Свиленград). В съдебно заседание разпитания полицейски служител К. уточнява, че ако Ш. се беше явил своевременно (в определеното време) в ЦСМП – филиал Свиленград, за да даде кръвна проба, дежурните медицински лица са щели да ги уведомят и полицейските служители са щели да идат на место, което в настоящия случай не е станало – видно от заверения препис на извадката от Дневника за получени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ- Свиленград.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Б. П. Б. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя против жалбоподателя Ш. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 678422, серия GA. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Ж. К.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с отказа на Ш. да му бъде извършена проверка с техническо средство, респ. химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на НУВ, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението 3 правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя - нарушителя М. Ш., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 23-0351-000379 на 24.08.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки . НП е редовно връчено на жалбоподателя н а 05.09.2023 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител и Картона на НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.202 1 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Б. П. Б. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол” , Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и Писмо с рег.№ 351000-6605 от 14.09.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

4

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Ш. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП и за нарушения на Кодекса за застраховането (КЗ) с влезли в сила НП и Електронни фишове, както и са му налагани множество принудителни административни мерки (ПАМ).

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 17.10.2023 година свидетели – Б. П. Б. и Ж. К. К.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на полицейските служители, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Б. П. Б. и Ж. К. К. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените двама свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – К., е и свидетел, присъствал при установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има 5 предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на отказ на Ш. да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за установяване наличие/липса на НУВ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът кредитира и другите налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.

За пълнота на настоящото изложение, Съдът държи да отбележи, че не допусна исканите от страна на процесуалния представител на жалбоподателя гласни доказателства, първо тъй като от свидетелските показания стана ясно, че другото лице, което е било с жалбоподателя е присъствало само на проверката при спирането на лекия автомобил на улица „Сан Стефано” (единият от разпитаните свидетели посочи, че е имало в автомобила още едно лице с жалбоподателя, но никой от свидетелите, не посочи, че това лице е присъствало на процесната проверка за НУВ, осъществила се в сградата (служебните помещения) на РУ - Свиленград) и второ – тъй като адвокат Г. твърдеше, че с този свидетел ще установява обстоятелства относно процесната проверката за НУВ, което е практически невъзможно, тъй като както вече бе посочено проверката е била осъществена в сградата (служебните помещения) на РУ – Свиленград, където присъстват единствена 6 и само служебни лица, т.е. служители на РУ – Свиленград и проверяваното лице, тъй като в противен случай (при присъствие и на други лица) би се нарушила процедурата по тестването на лицето. Единствените, които могат да присъстват при тестването на лицето са неговите процесуални представители, между които явно не е лицето, пътувало с него в автомобила. В подкрепа на решението на Съда за недопущане на исканите гласни доказателства е и факта, че адвокат Г. ги искаше за обстоятелствата, свързани със самата процедура по тестване, респ. отказ от тестване на лицето, като не твърди наличие на нови обстоятелства или на допуснати нарушения, ето защо един евентуален подобен разпит с нищо няма да доведе до изясняване на действителната обстановка по делото и отделно от това тя не се оспорва.