Решение № 556 от 10.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110117476 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “фирма” ЕАД срещу Г. А. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., УЛ.К. *, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С. (**) и И. А. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., УЛ.К. ***, ет.**, ап.*, общ. С., обл. С. да заплатят на заявител фирма ЕАД с ЕИК: *** и адрес: гр. С., УЛ.Я. **, общ. С., обл. С. както следва: Г. А. С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 203,92 BGN (хиляда двеста и три лева и 92 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 28.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 17.10.2022 г. в размер на 193,70 BGN (сто деветдесет и три лева и 70 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 13,28 BGN (тринадесет лева и 28 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 28.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 17.10.2022 г. в размер на 2,94 BGN (два лева и 94 стотинки), държавна такса в размер на 28,28 BGN (двадесет и осем лева и 28 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева); И. А. С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 203,92 BGN (хиляда двеста и три лева и 92 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 28.10.2022г. до изплащане на вземането, 1 мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 17.10.2022 г. в размер на 193,71 BGN (сто деветдесет и три лева и 71 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 13,27 BGN (тринадесет лева и 27 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 17.10.2022 г. в размер на 2,94 BGN (два лева и 94 стотинки), държавна такса в размер на 28,27 BGN (двадесет и осем лева и 27 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева). По така подаденото заявление било образувано гр. дело № 58852/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците подали писмено възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. Кърниградска 7-11, ет. 2, ап.

5, аб.№ 337944, са потребявали топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат заплащане на исковите суми.

В исковата молба са налице твърдения, че ответниците - ползватели на имота, описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и съответно са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, 2 следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същите изпадат в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответниците са ползвали доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено.

Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „фирма“ ООД, гр. С. съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. А. С., чрез адв. К., е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Твърди, че не оспорва да е доставяна топлинна енергия в твърдените от ищеца количества, но оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение. Заявява, че не дължи суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. А. С., чрез адв. К., е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Твърди, че не оспорва да е доставяна топлинна енергия в твърдените от ищеца количества, но оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение. Заявява, че не дължи суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач – „фирма“ ООД, гр. София, не взема конкретно становище по исковете.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 62681/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 17.11.2022 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. Кърниградска 3

7-11, ет. 2, ап. 5, аб.№ 337944. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот – апартамент, построен върху държавна земя от ЖСК № 151, том 46, дело № 8596/1993 г., видно от който тяхната баба В. Т. М. е придобила собствеността на процесния недвижим имот. Видно от представеното удостоверение за наследници № 002522/08.09.2010 г., издадено от СО район Т. В. Т. М. е починала на 19.02.2003 г., като нейн законен наследник е сина й А. И. С.. Последният е починал на 19.08.1985 г., като от удостоверение за наследници № 002772/12.10.2010 г., издадено от СО район И. е оставил законни наследници – децата си и ответници по делото И. А. С. и Г. А. С. . По делото не бяха ангажирани доказателства, че ответниците са се разпоредили с процесния имот, поради което съдът намира, че същите са собственици на имота при равни квоти, а именно по ½ ид.ч. за всеки от ответниците.

О т писмените доказателства, представени от третото лице – помагач, представляващи два броя индивидуални справки за ТЕ и два броя протоколи за неосигурен достъп, издадени от третото лице – помагач, а и от неоспорената ССЕ, които съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „фирма“ ООД съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота и БГВ, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР . За процесния период не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите на отоплителните тела.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответниците не са платили начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 2 407.90 лв. главница и лихви в размер на 367.28 лв ., а след приспадане на погасените по давност вземания, с оглед тригодишна давност преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 2 161.57 лв. за главница и 330.66 лв. лихви за забава.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните 4 правни изводи: Исковете са частично основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от „фирма“ ООД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по 5 несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 2 407.90 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период. Доколкото е налице възражение за изтекла погасителна давност, което е своевременно извършено с отговора на исковата молба, съдът намира, че същото е основателно. Това е така, защото заявлението е депозирано на 28.10.2022 г . и при съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, съдът намира, че вземанията за периода преди 28.10.201 9 г. са погасени по давност. Затова и предвид заключението на вещото лице по ССЕ за размера на вземанията за главница, които не са погасени по давност, съдът намира, че искът се явява основателен за сума в размер на 2 161.57 лв. и следва да бъде уважен за тази сума, платима от ответниците по равно, а до пълния предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.