Решение № 7 от 09.01.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Смолян, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500331 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 138/30.04.2024 г. по гр. д. № 432/2022 г. Смолянски районен съд е разпределил на основание чл. 353 от ГПК допуснатите до делба имоти, както следва:

Поставен е в дял и изключителна собственост на Л. А. Р. първи жилищен етаж с площ от 93 кв.м. от сграда с идентификатор *********;

Поставен е в дял и изключителна собственост на И. С. Х. ПИ с идентификатор ********* с площ от 470 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *********.1 със застроена площ 98 кв.м., ПИ с идентификатор ******** с площ от 204 кв.м., както и ПИ с идентификатор ******** с площ от 2081 кв.м.;

Поставен е в дял и изключителна собственост на В. С. Х. сутеренен етаж с площ от 93 кв.м. от сграда с идентификатор *********;

Със същото решение е осъден И. С. Х. да заплати на Л. А. Р. сумата от 715, 34 лева за уравнение на дела й; осъден е В. С. Х. да заплати на Л. А. Р. сумата от 11 526, 34 лева за уравнение на дела й; Л. А. Р. е осъдена да заплати ДТ в размер на 2 512, 26 лева; И. С. Х. и В. С. Х. са осъдени да заплатят по сметка на РС – Смолян ДТ в размер на 628, 06 лева.

Съделителката Л. А. Р., чрез пълномощник адв. М. О., обжалва гореописаното решение В ЧАСТТА, с която съдът е поставил в дял и 1 изключителна собственост на И. С. Х. ПИ с идентификатор ********* с площ от 470 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *********.1 със застроена площ 98 кв.м. и ПИ с идентификатор ******** с площ от 204 кв.м., В ЧАСТТА, с която е осъден И. С. Х. да заплати на Л. А. Р. сумата от 715, 34 лева за уравнение на дела й, както и В ЧАСТТА, с която В.

С. Х. е осъден да заплати на Л. А. Р. сумата от 11 526, 34 лева за уравнение на дела й, както и В ЧАСТТА, с която Л. А. Р. е осъдена да заплати ДТ върху стойността на дела за разликата над 1 486, 80 лева до 2 512, 26 лева.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Във въззивната жалба се оспорва аргумента на съда, че вариант ІІ от заключението на вещото лице инж. С. най-добре отчита нуждите, желанията и квотите на съделителите и стойностите на поставените в дяловете имоти се приближават максимално до стойностите, съответстващи на квотите им. Жалбоподателката сочи, че е изразила становище имотите да бъдат възложени съгласно вариант 2 от заключението на вещото лице инж. С., който вариант отчита в най-висока степен пазарната стойност на делбените имоти, нуждите на съделителите и квотите им.

Твърди се, че районният съд не е обосновал кредитирането на заключението на вещото лице С. и игнорирането на заключението на вещото лице С.. Твърди се, че заключението на инж. С. е пълно, компетентно и обективно и няма основание същото да не бъде взето предвид от съда. Твърди се, че при изслушването на вещото лице инж. С. на въпроса кои сделки на имоти и сгради с аналогични характеристика на процесните е използвала, за да изготви заключението си, както и къде в заключението си е посочила приликите с тези на процесния, вещото лице не е дало отговор, освен „не съм длъжна да се обосновавам“; твърди се, че това заключение е непълно и некомпетентно, като най-малкото не е изпълнена задачата, поставена от съда.

Сочи се, че това заключение е оспорено от жалбоподателката.

В жалбата се прави съпоставка на двете заключение и се констатират твърде големи разлики в посочените от вещите лица пазарни стойности. Според жалбоподателката, прави впечатление, че вещото лице С. е оценило три пъти по-ниско точно имотите, които ищецът И. Х. е поискал да му бъдат възложени, като той е и страната, по чието искане е направена повторната експертиза; по-ниска пазарна цена е определена и за сутеренния етаж, който братята заявяват преда съда, че са се споразумели да бъде възложен на В. Х.. Твърди се, че за сметка на това по-висока пазарна цена е определена само за имота, за който жалбоподателката е направила искане да й бъде възложен; при това завишеното е около 30 на сто от пазарната цена, определена от вещото лице С.. Твърди се, че повторната експертиза е субективна и тенденциозна, обслужваща едностранчиво интересите само на ищеца и втория ответник и уврежда правото на жалбоподателката да получи 2 равностоен на наследствения си дял имот,

Жалбоподатеката обобщава оплакванията си: Неправилно определяне пазарната стойност на делбените имоти; Неправилно определяне стойността на всеки дял; Неправилно разпределяне на допуснатите до делба имоти по съделители; Неправилно определяне размера на паричните уравнения.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на решението в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено решение, с което:

Да се постави в дял и изключителна собственост на Л. А. Р. ПИ с идентификатор ********* с площ от 470 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *********.1 със застроена площ 98 кв.м. и ПИ с идентификатор ******** с площ от 204 кв.м.;

Да бъде осъден В. С. Х. да заплати на И. С. Х. сумата от 14 048, 17 лева за уравняване на дяла му;

Да бъде осъдена Л. А. Р. да заплати на И. С. Х. сумата от 1 399, 33 лева за уравняване на дела й.

От съделителят И. С. Х., чрез пълномощник адв. Д. М., е депозиран отговор на въззивната жалба на съделителката Л. А. Р., вх. № 3724/03.07.2024 г., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

В отговора се оспорва оплакването, че съдът не е обосновал кредитирането на заключението на вещото лице С. и игнорирането на заключението на вещото лице С., като се цитират мотивите на съда относно заключението на вещото лице С..

Сочи се, че съдът е отчел направеното искане за възлагане на първи жилищен етаж, както и че другите съделители са изразили съгласие по това искане; съдът е отчел, че И. Х. притежава и други жилище – втори и тавански етажи от жилищната сграда; съдът е приел, че с вариант ІІ от повторната експертиза най-добре се отчитат нуждите, желанията и квотите на съделителите, стойността на поставените в дялове имоти, приближаващи се максимално до стойностите на квотите.

По отношение доказателствените искания – възразява се срещу искането за повторно изслушване на двете вещи лица, както и се прави позоваване на Български стандарти за оценяване от 2018 г., с оглед изискванията на които следва въззивният съд да прецени заключенията на двете вещи лица. Твърди се, че заключението на вещото лице С. не съответства на тези стандарти, доколкото не е взето предвид обстоятелството, че имоти *** и *** са в обхвата на едно УПИ, както и че сградата в имот *** е оценена като жилищна /въпреки че в преобладаващата си част е стопанска/; посочената пазарна цена на имот *** и ***, ведно със сградата в него /36 998 лева/ е приблизително колкото цената на първия етаж в сграда 267.1, който е годно за живеене жилище /37 170 лева/; не е отчетено обстоятелството, че 3 земята под жилищната сграда 267.1 е прилежаща към всеки един от етажите.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се разноски за въззивното производство.

Отговор на въззивната жалба на Л. Р. е депозиран и от съделителя В. С. Х. – вх. № 7521/17.07.2024 г., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че правилно е приложен чл. 69 от ЗН, както и ТР № 2/11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, според което не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение /еднородни/, за да се извърши делба по чл. 353 от ГПК.

Твърди се, че следва да се възприеме заключението на вещото лице С., защото в него ясно е посочено, че сутеренния етаж не е жилищен и за да стане такъв е нужно да се изпълни процедура по смяна на предназначението; докато по заключението на вещото лице С. сутеренния и жилищния етажи са с приблизителна стойност, което е неправилно.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание за жалбоподателката Л. А. Р. пълномощникът й адв. М. О. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият И. С. Х. лично и чрез пълномощникът си адв. Д. М. оспорва въззивната жалба.

Въззиваемият В. С. Х. не се явява и не изпраща процесуален представител.

Смолянски окръжен съд счита жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Предвид противоречивите заключения на експертизите, изготвени от вещото лице инж. Д. С. и вещото лице Р. С., депозирани пред районния съд и оспорени от страните, настоящата инстанция изслуша заключение на нова съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Р. К.. Това заключение не е оспорено от страните. Съдът счита, че заключението на вещото лице инж. К. следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице инж. К. е извършила оценка на делбените имоти, съобразявайки вида и предназначението на имотите, отчитайки тяхното актуално състояние, така и тяхното местоположение. При изготвяне на оценката е използван метода на възстановителната стойност, съчетан с метода на пазарните сравнения. Вещото лице е отчело сделки с аналогични имоти, които сделка са описани в конкретика както относно вида на имота, така и продажната им цена и НА, с който тези сделки са изповядани.

Вещото лице инж. К. дава заключение относно пазарната стойност на делбените имоти: 1. Сутеренен етаж от сграда с идентификатор ******* и ЗП 93 кв.м. – 29 960 лева; 2. Първи жилищен етаж от сграда с идентификатор ******* и ЗП 93 кв.м. – 42 650лева; 3. ПИ с идентификатор 4

********* и площ 407 кв., ведно със сграда с идентификатор *********.1 и ЗП 98 кв.м. – 19 370 лева; 4. ПИ с идентификатор ******** и площ 207 кв. – 4 810 лева; 5. ПИ с идентификатор ******** и площ 2 081 кв., – 5 960 лева.

Общата стойност на всички делбени имоти е 102 750 лева.

Съделителката Л. Р. притежава 4/6 ид.ч., които са на стойност 68 500 лева, И.

Х. и В. Х. притежават всеки от тях по 1/6 ид.ч. на стойност 17 125 лева.

Настоящата инстанция отчита, че в случая делбените имоти са разнородни, също така с голяма разлика в стойността им, като в същото време различни са и квотите на страните в съсобствеността – Л. Р. притежава 4/6 ид.ч. от делбените имоти, а И. и В. Х. притежават по 1/6 ид.ч. Следва при разпределението по чл. 353 от ГПК да се отчетат като нуждите на съделителите от конкретен вид имот /например жилищен – за задоволяване на жилищните нужди на съделителя/, така и правата на всеки от съделителите в съсобствеността, по начин, който да доведе и до възможно по-малки парични уравнения.

На съделителката Л. Р. е възложен първия жилищен етаж /каквото е било и искането на всички съделители/, което отчита както нуждата от жилище на тази съделителката, така и безспорно най-голямата й квота в съсобствеността – този имот е с най-висока пазарна стойност. В тази част решението на районния съд не е обжалвано.

Не е обжалвано първоинстанционното решение и в частта, с която на съделителя В. С. Х. е възложен приземния етаж. Установява се, че този съделител няма друг имот – жилище, в с. С., а и съделителите са били съгласни с това разпределение.

Спорен е въпроса за възлагането на ПИ с идентификатор ********* и площ 407 кв., ведно със сграда с идентификатор *********.1 и ЗП 98 кв.м. – 19 370 лева и ПИ с идентификатор ******** и площ 207 кв. – 4 810 лева. Спора относно пазарната стойност на делбените имоти и съответно дължимите суми за уравняване е преодолян със заключението пред настоящата инстанция на инж. Р. К..

Настоящата инстанция споделя доводите, че ПИ с идентификатор ********* и площ 407 кв., ведно със сграда с идентификатор *********.1 и ЗП 98 кв.м. – 19 370 лева и ПИ с идентификатор ******** и площ 207 кв. – 4 810 лева, следва да бъдат възложени в един дял. ПИ с идентификатор ********* и ПИ с идентификатор ******** участват заедно с още два ПИ /335 и 333/ в УПИ ІV. Видно от скицата на л. 139 от първоинстанционното дело, достъп до улица има само ПИ с идентификатор ********. Възлагането на един съделител на тези два ПИ няма да увеличи броя на съсобствениците в УПИ. От значение е и обстоятелството, че възлагането на тези два имота в един дял в по-голяма степен води до възможност за реализиране на определени инвестиционни намерения, отколкото възлагането на различни съделители на всеки от тези имоти, което би намалило и тяхната стойност.