Решение № 5685 от 16.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5685 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100505161 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Г. Я., срещу решение №3385/26.02.2024г., постановено по гр.д. №41450/2023г. по описа на СРС, 177 състав, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Столична Община иск с правно основание чл.410 от КЗ за присъждане на сумата от 1108 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие на 13.01.2023г., по преписка по щета №470423232302614, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането, и е осъден ищецът да заплати на ответника разноски по делото. Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице – помагач „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД.

С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че са допуснати нарушения от първоинстанционния съд при разпределение на 1 доказателствената тежест, както и при събиране на доказателствата. Не била дадена възможност на ищеца да представи протокол за ПТП, както и не били положени достатъчно усилия от съда за призоваване на допуснатия свидетел.

Поддържа, че заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, съдържащо данни за попадане в дупка на пътното платно, не било оспорено от ответника, поради което съдът следвало да цени, изложената в същото информация и при съвкупната преценка на доказателствата, включително приетата СТЕ да приеме за доказан механизма на ПТП. Не било проведено от ответника обратно доказване, което да изключи изводите на вещото лице.

Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемата страна – Столична Община, чрез пълномощника юрисконсулт Т. К., е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа се, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно мястото на ПТП, неговият механизъм и причинно следствената връзка с претърпените вреди. Заключението на СТЕ било хипотетично и изготвено само въз основа на представената от ищеца застрахователна преписка, която била инициирана само по изявления на застрахования.

Третото лице – помагач на страната на ответника „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А., изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на решението. Поддържа, че не е установен по делото механизмът на ПТП.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с 2 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Софийски районен съд е сезиран с предявен от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

Ищецът твърди, че на 13.01.2023г. в гр. София, при движение по ул.

„******** в посока квартал „НПЗ Изток“ лек автомобил „BMW X5“ с рег.

№******** попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпва ПТП, при което на МПС са нанесени материални щети. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил „BMW X5“ с рег. №******** е имал сключен договор за застраховка „Каско” с ищцовото дружество, застрахователна полица 3

№5С107377101, Навежда твърдения, че изплатил сумата, необходима за отстраняване на щетите, в размер на 1108 лева, с което твърди, че встъпил в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Твърди, че отправил регресна покана до ответника за доброволно възстановяване на платеното обезщетение, но плащане не постъпило. Ето защо, ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати претендираното вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.

Ответникът Столична Община оспорва изцяло предявения иск.

Следователно в тежест на ищеца е да докаже наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на сочения от него участък от пътя, както и че ПТП е настъпило на соченото място, време, по сочения механизъм.

Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика на лек автомобил „BMW X5“ с рег. №******** е бил сключен договор за застраховка „Каско” застрахователна полица №5С107377101, валидна за периода от 04.01.2023г. до 03.01.2024г., в сила към датата на процесното ПТП.

На 16.01.2023г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана преписка по щета №470423232302614, по която на застрахованото лице е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1108 лева.

Представена е по делото регресна покана от ищеца до ответника, връчена на 30.05.2023г., видно от представеното известие за доставяне.

По делото е изслушано заключение на САТЕ, в което вещото лице посочва, че въз основа на представеното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение механизмът на ПТП е следният: на 13.01.2023г., лек автомобил „BMW X5“ с рег. №******** се движи по ул. „Инж. Георги Белов“ с посока към кв. „НПЗ Изток“ и срещу №4 превозното средство преминава през дупка на пътното платно. Вещото лице посочва, че всички увреждания по лекия автомобил, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно следствена връзка с механизма на процесното събитие, а стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1108 лева.

4

Настоящият състав споделя извода в обжалваното решение, че не е установен в условията на пълно и главно доказване механизмът на ПТП, вкл. че на сочения от ищеца участък на ул. „Инж. Георги Белов“ съществува несигнализирана неравност на пътното платно.

За установяване на точното място и механизъм на настъпване на ПТП е представено единствено подаденото от водача до застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. В представеното заявление е посочено изрично, че за събитието е съставен протокол за ПТП, както и, че схемата на настъпване на събитието е съгласно протокола за ПТП. Този протокол не е представен от ищеца в първоинстанционното производство, нито е направено искане за събиране на това доказателство по реда на чл.192 от ГПК. Същият е представен едва с въззивната жалба, поради което искането за приемането му като писмено доказателство във въззивното производство е оставено без уважение като преклудирано и същият не следва да бъде обсъждан от съда. Не са допуснати от първоинстанционния съд и твърдените от въззивника процесуални нарушения по отношение на събиране на допуснатите гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З.Б., тъй като в първоинстанционното производство са правени многократни опити за призоваване на свидетеля на посочените от ищеца и установените по делото адреси, където същият не е бил намерен, поради което е определен срок по реда на чл.158 от ГПК за събиране на допуснатите гласни доказателства и на страните е указано, че след изтичане на този срок делото ще се гледа без тези доказателства.

Поради това единственото доказателство по делото относно механизма на ПТП е подаденото от водача до застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Отразените в заявлението обстоятелства са оспорени от ответника с подадения отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, като изрично се оспорва наличието на дупка на сочения от ищеца пътен участък. Посочените в заявлението факти и обстоятелства следва да бъдат доказани в хода на съдебния процес с допустимите в закона доказателствени средства, което в случая не е сторено.

По делото няма ангажирани други доказателства в подкрепа на твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Следователно въз основа на представеното от ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение не могат да 5 се установят по категоричен начин относимите към спора факти и обстоятелства относно механизма на настъпване на процесното събитие.

Поради изложеното въззивната инстанция намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване точното място на настъпване на ПТП, както и че на сочения от него участък на ул. „Инж. Георги Белов“ към датата на ПТП е съществувала необозначена дупка на пътното платно, поради което правилно искът е бил отхвърлен като недоказан.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3385/26.02.2024г., постановено по гр.д.

№41450/2023г. по описа на СРС, 177 състав.

ОСЪЖДА „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати на Столична Община, БУЛСТАТ 000696327, разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено от ответника Столична Община трето лице – помагач „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК 130131711.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6