Присъда № 21 от 13.05.2024, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към присъда № 21/13.05.2024г. по НОХД № 343/2023г. по описа на РС – Велинград

Районна прокуратура – Пазарджик, ТО-Велинград е внесла обвинителен акт по ДП № 314/2023г. на РУ-Велинград, пр. пр. № 3369/2023г. по описа на РП – Пазарджик, ТО-Велинград, срещу Д.Г.Д. с ЕГН **********, за извършени две престъпления по 143, ал. 1 от НК, вр. чл. 18, ал. 1 от НК , а именно, че: на 24.06.2023 година, в землището на гр.Велинград, в района на м.Стария чарк, е направил опит да принуди В.Й.Ц. да извърши нещо, противно на волята й – да тръгне с него в неизвестна посока и да претърпи нещо, противно на волята й – развратни действия, като употребил за това заплашване: пресякъл пътя й, за да не може да избяга, показал й нож, закачен на колан на кръста му с думите „само да си извадиш телефона, ще те наръгам“, след което извадил ножа и тръгнал към нея, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини; и че на 24.06.2023 г. в землището на град Велинград, до хотел „Арте“, направил опит да принуди непълнолетната Е.Т.Б. да извърши нещо, противно на волята й – да тръгне с него в неизвестна посока, като употребил за това заплашване: държал нож в ръка, докато разговарял с нея, и сила – пресягайки се зад нея, я хванал през шията с лявата си ръка, а с дясната й нанесъл удар в областта на ребрата в дясно, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите обвинения.

Изразената от повереник позиция на частния обвинител Е.Б. е, че са налице предпоставки за неосъществено от държавното обвиниение изменение на обвинението и наказване на подсъдимия за по-тежко престъпление – опит за изнасилване. Алтернативно сочи, че повдигнатото обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин.

Защитникът поддържа, че подсъдимият самоволно се е отказал от довършване на престъпленията. Потвърждавайки вменяемостта на подзащитния си, алтернативно пледира за прилагане на наказание при условията на изключителни смекчаващи обстоятелства, твърдейки лека умствена изостаналост на подсъдимия и качеството на последния на самотен баща, който сам отглежда невръстното си дете.

Подсъдимият, възползвайи се от правото си да дава обяснения, признава, че е говорил цинизми със сексуален контекст на В.Ц. и Е.Б., но отрича да ги е заплашвал с думи или показвайки им нож, или употребявайки физическа сила – за да извършват те нещо противно на волята им.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

1

Подсъдимият е Д.Г.Д. - роден на 29.11.1991г. в град Велинград, живущ в град Велинград, ул. „Еленка“ № 4, българин, български гражданин, неженен, без образование, с ЕГН **********, осъждан. Следобеда на 24.06.2023г. той се намирал в гората край гр. Велинград, когато покрай него преминала разхождащата се В.Й.Ц.. Подсъдимият тръгнал след нея, опитвайки да я накара да го последва, под претекст, че ще й покаже безопасно място, където имало повече ягоди за бране. Уплашена, свидетелката Ц. му отказала, и успяла да го заснеме с телефона си. Подсъдимият опитал да я докосне по лицето, а тя притеснена му казала, че я плаши и го помолила да я пусне да си върви. Д. обаче, застанал пред Ц. на пътеката, попитал я дали си е избръснала интимните части. Препречвайки пътя й, той не й позволявал да го заобиколи и директно й заявил намерението си да прави секс с нея. Свидетелката Ц. понечила да използва телефона си, за да повика помощ, но подсъдимият й показал запасан на кръста си нож и я заплашил ( по смисъла на чл. 198, ал.2 НК), че ако тя извади телефона – ще я заколи. Въпреки това свидетелката опитала да ползва телефона си, при което подсъдимият Д. хванал ножа и тръгнал към нея. Свидетелката Ц. започнала да крещи силно за помощ, при което подсъдимият се отдръпнал от нея, псувайки я и заканвайки се, че познава гората и знае откъде ще мине тя. Свидетелката побегнала в противоположна посока, като след като стигнала града – подала сигнал в полицията. В същото време подсъдимият срещнал в гората непълнолетната Е.Б., която участвала в състезание по ориентиране. Той опитал да заговори й нея, карайки я да го последва, уж за да й покаже една от контролните точки в състезанието. След като му отказала, подсъдимият Д. я застигнал, хванал я с лявата си ръка през шията, а с дясната си ръка, в която държал нож, я ударил по тялото. Уплашената Б. започнала да се дърпа и да вика за помощ към преминаваща наблизо жена, при което подсъдимият я пуснал и побягнал в гората. След като Б. се върнала при организаторите на състезанието съобщила на полицаи за случилото се и била прегледана във ФСМП – Велинград, където във фиш било отразено кръвонасядане на корема й с размери 3-4 см. На следващия ден – 25.06.2023г. в сградата на РУ-Велинград, всяко от двете момичета разпознало подсъдимия, за което били надлежно съставени протоколи по реда на НПК.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите В.Ц., Е.Б., Стоянка Сивова, обясненията на подсъдимия Д. Д., Фиш за спешна медицинска помощ № 021284 от 24/25.06.2023 г., Протокол за доброволно предаване на един брой приложена като веществено доказателство по делото фотоснимка от 24.06.2023 г., и самата фотоснимка, Протокол за извършено от В.Ц. разпознаване на лице, от 25.06.2023 г., Протокол за извършено от Е.Б. разпознаване на лице, от 25.06.2023 г., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подписана от подсъдимия Д. Д., Полицейска справка и Характеристична справка за лицето Д.Г.Д., Справка за съдимост с рег. № 240411005000162278/11.04.2024 г.

2

Съдът изцяло кредитира като убедително и житейски логично изложеното в показанията на всяка свидетелките В.Ц. и Е.Б.. На първо място – и двете свидетелки с категоричност сочат именно разпознатият от тях и в досъдебна фаза (по реда на чл. 171 НПК) и посочен в съдебната зала подсъдим Д. Д. - като извършител на всяко от съответните деяния, за които са повдигнати обвиненията. Обстоятелството, че на инкриминираната дата именно той е срещнал всяка от тях в гората край Велинград не е отречено и от самия него в обясненията му, в които признава и да им е казвал цинизми със сексуален контекст.

От показанията на свид. Ц. се установява, че подсъдимият е опитал да я накара да го последва в неизвестна за нея посока, макар и с първоначално различен претекст от обявените му малко след това реални намерения - да прави секс с нея. Описаното от свидетелката поведение на подсъдимия изцяло се припокрива със съставомерните признаци на състава на чл. 143, ал.1 от НК.

Според правдоподобните й показания Д. ясно й е съобщил какво поведение с личен характер, противно на нейната воля, той е изискал от нея – да извърши нещо (като го последва), за да претърпи тя нещо (с нея да бъде осъществен полов акт от страна на Д.). От показанията на свидетелката се установява, че е осъществен и следващият съставомерен елемент на принуда - като начин за мотивиране на лицето да предприеме изискваното от него поведение.

Способът за реализирането и от подсъдимия е бил чрез заплашване ( по смисъла на чл. 198, ал.2 НК) – от една страна -посредством действие, като подсъдимият е показал на свид. Ц. закачения на кръста си нож, а в последствие и хващайки го е тръгнал към нея, а от друга страна и вербално като я е предупредил, че ако си извади телефона в стремежа си да възпрепятства намеренията му – ще я наръга с този нож. Тук следва да се посочи, че съдът счита за неправдоподобна защитна теза на подсъдимия отричаното от него обстоятелство - да е имал в себе си нож, с който да е заплашвал Ц.. В тази връзка наличието на описаното от свидетелката оръжие е категорично посочено и от пострадало лице, конституирано като частен обвинител по делото-свидетелката Е.Б.. И последната сочи в убедителните си по своята детайлност показания, че същият ден и тя е била карана от подсъдимия да го последва в неизвестна за нея посока (изискано поведение с личен характер), като за да преодолее противопоставянето й на тези негови претенции Д. й е въздействал (за да я мотивира), чрез употреба на сила – хващане през шията с едната ръка и удар в корема с другата ръка (потвърждаващ се и от приложения по делото фиш за спешна медицинска помощ) в която дясна ръка свид. Б. видяла, че подсъдимия държал нож.

Фактът, че и двете жени идентично описват хладно оръжие, с което подсъдимият си е служил в стремежа си да ги застави да извършат изисквано от него, но нежелано от всяка от тях съответно поведение, е показателен за настоящия състав, за достоверността на показанията им, както и за неправдоподобността на обясненията на подсъдимия, съобразявани в двойствената им функция на доказателствено средство, но и на средство за 3 несполучлива в случая защита. В същото време - интензивността на така установените принуди без съмнение е от естество, че (и без психиката им да е парализирана) да възбуди основателен страх у всяка от пострадалите, че ако не предприемат изискваните от Д. действия, ще бъдат поставени в изключително неблагоприятно положение (в такъв смисъл Решение № 477/1988г. на ВС).

Доколкото на свидетелките Ц. и Б. - и е съобщено поведението, което Д. е изисквал от всяка, независимо от волята й - и спрямо двете е упражнено и съответното въздействие за принуда – то според настоящия състав са налице два довършени опита на подсъдимия към престъпления по чл. 143, ал.1 от НК.

Самите престъпления по чл. 143, ал.1 от НК спрямо Ц. и Б. обаче, не са довършени, защото не е настъпил престъпният резултат - поведение на пострадалa, която извършва, пропуска или претърпява нещо, противно на волята си. В тази връзка следва да се посочи, че е несъстоятелна тезата на защитата – подсъдимият да се е отказал по собствени подбуди от довършване на което и да е от двете процесни престъпления. От показанията на свид. Ц. става ясно, че причина Д. да преустанови предприетото от него поведение с нож в ръка - в стремежа си да я застави да го последва, за да прави той секс с нея, е било именно фактът, че тя се е развикала силно за помощ. Описаната от нея реакция на подсъдимия, който ядосан я е напсувал и е побързал да се оттегли в гората, заканвайки се, че ще я причака на друго място – категорично сочи, че Д. не е осъществил докрай целения от него престъпен резултат - под страх да не бъде разкрит от някого, който евентуално би могъл да чуе виковете на Ц. и да й се притече на помощ. Това негово поведение не е самоволен отказ от довършване на престъплението, с оглед което неприложима е разпоредбата на чл. 18, ал.3 от НК. Същото се отнася и за изпълнителното деяние на подсъдимия спрямо свидетелката Б., като и в нейния случай – съпротивата и крясъците на момичето и опасението на подсъдимия, че тя ще бъде чута от минаващите наблизо хора, а не собствената му воля, са го подбудили да пусне непълнолетната и да избяга от мястото.

От обективна страна – изпълнителните деяния и тяхното авторство при всяко от включените в обвинението недовършени престъпления се установяват при гореописания доказателствен анализ. Извършените от подсъдимия действия към противоправно мотивиране на всяка от двете пострадали - за поведение, което те не са желали, несъмнено припокрива съставомерните признаци на престъпления по чл. 143, ал.1 от НК, останали във фазата на опита - за каквото му е повдигнато обвинение.

О т субективна страна и двете недовършени престъпления са осъществени с пряк умисъл, като подсъдимият от интелектуална страна несъмнено е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а от волева – пряко е целял същите.

За идентичните по квалификация процесни престъпления законът предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, което принципно прави обсъждането на разпоредбата на чл. 78а от НК безпредметно. При опит 4 деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено (чл. 18, ал.2 НК). Гореобосновано – и двете инкриминирани деяния на подсъдимия са спрели във фазата на довършен опит по независещи от него причини. За определяне наказанието, и при двете престъпления съдът съобрази като отегчаващи обстоятелства лошите характеристични данни на подсъдимия, установяващи се от предходните му осъждания, както и обстоятелството, че при мотивирането на всяка от пострадалите да осъществи противно на волята й поведение, е осъществил заплаха с оръжие (нож), което несъмнено сочи на завишена обществена опасност. Смекчаващи обстоятелства не се установяват.