Решение № 1425 от 27.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1425

Стара Загора, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАЛИНА ДИНКОВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 20267240700158 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „ЗАРА-Е“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], представлявано от управителя Ж. С. Т., против Решение № РТД-3000-86/32-26090/ 26.01.2026г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което е потвърдено като законосъобразно Постановление № 1/32-1590/ 05.01.2026г. за продължаване на действието на предварителни обезпечителни мерки/ППДПОМ/, наложени с ПНПОМ № 15/32-307125/ 09.10.2025г., издадено от главен юрисконсулт П. К. Г., в качеството на публичен изпълнител по смисъла чл. 12, ал. 4 във връзка с чл. 121 от ДОПК във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, съгласно Заповед № ЗТД-3000-481/32-389450/ 12.12.2025г. на директора на ТД Митница Пловдив.

В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него постановление. Основният довод, който се навежда е, че процесното ППДПОМ е недопустимо, тъй като с влязло в сила решение по адм. д. № 1123/2025 г. по описа на АС Стара Загора мерките наложени с ПНПОМ от 09.10.2025 г. са били отменени. При това положение се явявало правно невъзможно да бъде удължаван срок на действие на несъществуващи обезпечителни мерки. Поддържа също така, че първите обезпечителни мерки, са били наложени с ПНПОМ № 6/32-1087128 от 20.11.2024г., тъй като ревизионното производство е било образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № BG003000-РК43-Р1/ЗТД-3000-313/32-1058306 от 29.10.2024 г., а не със ЗВР № BG003000-PK13-P1/ЗТД-3000-324/32-263791/28.08.2025г. С оглед на това счита, че РА от 02.12.2025г. е издаден след изтичане на 4-месечния срок от налагане на първата обезпечителна мярка и не са били налице условията по чл.121, ал.6 от ДОПК. По изложените в жалба доводи се иска постановлението и потвърждаващото го решение да се отменят като незаконосъобразни.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление са постановени в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № 15/32-307125/ 09.10.2025г./л.25/, издадено от главен юрисконсулт в Агенция „Митници“, отдел „Правно-нормативен“ в ТД Митница Пловдив, в качеството на публичен изпълнител, във връзка с очакваните задължения от ревизионното производство, образувано на „ЗАРА-Е“ ООД за внасяне на акциз в общ размер от 6 413 260.88 лв. и по съображения, че съществува риск задълженията за заплащане на акциз да не бъдат събрани от митническата администрация, предвид особено големия им размер, на основание чл. 195 от ДОПК е бил наложен запор върху движими вещи – 73 бр. пътни превозни средства, в т. ч. товарни ремаркета и полуремаркета, чиято обща застрахователна стойност е в размер на 2 774 100.00 лева, както и запор върху всички банкови сметки на дружеството.

Ревизията е приключила с издаването на РА № BG003000-РК13-РА17/32-374075 от 02.12.2025г./л.16-л.24/ Във връзка с така издадения ревизионен акт е издадено и Постановление за продължаване на действието на предварителни обезпечителни мерки/ППДПОМ/ № 1/32-1590/ 05.01.2026г./л.12/.

Видно от изложените мотиви публичният изпълнител е приел, че предвид издадения РА и установените с него задължения за заплащане на акциз в размер на 1 244 317.41 лева и лихви за просрочие към тях в общ размер на 2 204 213.48 лева и за да бъде предотвратено извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на задълженията, е необходимо да бъде продължението действието на наложените с ПНПОМ № 15/32-307125/ 09.10.2025г. предварителни обезпечителни мерки.

Това постановлението е обжалвано от „ЗАРА-Е“ ООД по административен ред пред Директора на ТД Митница Пловдив с жалба вх. № 32-16387/ 19.01.2026г./л.11 от делото/, който с Решение № РТД-3000-86/32-26090/26.01.2026г. отхвърля подадената жалба и потвърждава Постановление № 1/32-1590/ 05.01.2016г. за продължаване на действието на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, наложени с ПНПОМ № 15/32-307125/ 09.10.2025г. Изложени са съображения, че не са налице основания за отмяна на обжалваното ПНПОМ, свързани със срока, посочен в чл. 121, ал.4 от ДОПК. Прието е, че условието по чл.121, ал.4 от ДОПК, свързано с изтичането на срок от 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка е неприложимо за Постановление № 1/32-1590/05.01.2026 г., тъй като същото е издадено във връзка с РА от 02.12.2025г., с което обстоятелство е изменено основанието за налагане на обезпечителни мерки в сравнение с предходното ПНПОМ от 09.10.2025г. За несъстоятелни са приети доводите на жалбоподателя, свързани със съдебната отмяна на ПНПОМ № 15/32-307125/ 09.10.2025г., тъй като обезпечителните мерки наложени с това постановление са имали само привременен характер – до издаване на РА. Изтъкнато е, че е спазен и едномесечния срок, визиран в разпоредбата на чл.121, ал.6 от ДОПК, като е посочено, че РА е издаден на 02.12.2025г., а постановлението за продължаване действието на предварителните обезпечителни мерки е издадено на 05.01.2026г./първия присъствен ден/.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаване на обжалваното решение и на потвърденото с него Постановление № 1/32-1590/05.01.2026г. за продължаване на действието на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, наложени с ПНПОМ № 15/32-307125/09.10.2025г. Като доказателства са приети и представени от жалбоподателя документи. Допълнително, с молба вх. № 1234/ 24.02.2026г. от ответника, са представени ПНПОМ № 6/32-1087128/20.11.2024г., ЗВР № BG003000-РК43-Р1/ЗТД-3000-313/32-1058306/29.10.2024г., ЗВР № BG003000-PK13-P1/ЗТД-3000-324/32-263791/28.08.2025г. и Ревизионен доклад № BG003000-РД14/32-310439/ 13.10.2025г./л.37-л.143/.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл. 197, ал. 1, вр. чл.121, ал.1, вр. чл.112, ал.1 от ДОПК, вр. чл.104, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството. Постановление № 1/32-1590/05.01.2026 г. за продължаване на действието на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.6 от ДОПК, наложени с ПНПОМ № 15/32-307125/09.10.2025г. също е издадено от компетентния съгласно чл. 121, ал. 2 във вр. с чл. 195, ал. 3 във вр. с чл. 167 от ДОПК орган – публичен изпълнител по см. на чл.12, ал.4 от ДОПК във вр. с чл.104, ал.1 и ал. 2 от ЗАДС, определен със Заповед № ЗТД-3000-481/32-389450/ 12.12.2025г. на директора на ТД Митница Пловдив/л.15/.

При постановяване на решението и на потвърденото с него постановление обаче неправилно е приложен материалният закон.

В конкретния случай се касае за наложени предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, продължени по реда на чл. 121, ал. 6 от ДОПК. Съгласно чл. 121, ал. 6 от ДОПК действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5.

Противно на твърденията в жалбата ревизионният акт е издаден в 4-месечния срок по чл.121, ал.4 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба началният момент на 4-месечния срок е от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка. В случая няма спор, че предходния РА е отменен с решение на директора на Агенция „Митници“, с което преписката е върната за издаване на нов РА, както и че в хода на първата ревизия са били наложени обезпечителни мерки с ПНПОМ № 6/32-1087128 от 20.11.2024г./л.38 от делото/. Във връзка с това, следва да бъде пояснено, че действително с отмяната на РА не се поставя начало на ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното и висящо производство. Константна е съдебната практика, че се касае за едно ревизионно производство, но за две ревизии. Именно в хода новата ревизия, съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 15/32-307125/09.10.2025г., с което са наложени процесните запори, а ревизионният акт, с който е приключила повторната ревизия е издаден на 02.12.2015г., поради което и срокът по чл.121, ал.4 от ДОПК не е изтекъл.

Независимо от това при преценката на законосъобразността на постановление № 1/32-15900/05.01.2026 г. с което е продължено действието на наложените с постановление № 15/32-307125/09.10.2025г. запори върху движими вещи/73 бр. ППС/ и върху всички банкови сметки на „ЗАРА – Е“ ООД, следва да бъде взето предвид обстоятелството(служебно известно на съда), че в производството по адм. дело № 1123/2025г. по описа на АС Стара Загора, първоначалното ПНПОМ № 15/32-307125/09.10.2025г. е изцяло отменено с влязло в сила съдебно решение № 45 от 05.01.2026г. Това обстоятелство, съгласно чл. 142, ал.2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения в настоящото производство акт, тъй като предварителните обезпечителни мерки, чието действие се претендира да е продължено, са отменени с влязъл в сила съдебен акт.

Несъмнено е в настоящият случай, че липсват материалноправните предпоставки на чл. 121, ал.6 от ДОПК да се издаде така посоченото Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки от 05.01.2026г. За да е възможно приложението на цитираната разпоредба е необходимо да са налице наложени предварителни обезпечителни мерки, които са действащи и не са отменени или прекратени. В този смисъл се явяват несъстоятелни доводите на ответния административен орган, че съдебната отмяна на наложените с ПНПОМ № 15/32-307125/ 09.10.2025г. обезпечителните мерки е без значение за законосъобразността на процесното постановление. Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че от представените по делото доказателства не се установява обезпечителните мерки по ПНПОМ № 15/32-307125/09.10.2025г. да са наложени по реда на чл. 201, ал.3, съотв. на чл.202, ал.1 от ДОПК. Липсват каквито и да било данни за изпратено съобщение за наложения запор до органите на Министерството на вътрешните работи, съотв. за издадени и връчени запорни съобщения на банки. Следователно предварителните обезпечителни мерки не са произвели действие, което да бъде продължено на основание чл.121, ал.6 от ДОПК.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Решение № РТД-3000-86/32-26090/26.01.2026г. на Директора на ТД Митница Пловдив и потвърденото с него ППДПОМ № 1/32-1590/05.01.2026г. се явяват незаконосъобразни, като издадени в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и подлежат на отмяна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като в тежест на Агенция „Митници“ следва да бъде възложено заплащането на сумата от 545.56 евро, представляваща внесена държавна такса в размер на 25.56 евро/л.1/ и 520 евро – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат/л.149/. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът приема за неоснователно, тъй като същото е определено към предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.