Присъда № 10 от 07.04.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 47/2025
- Вид
- Присъда № 10
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42б, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 10/07.04.2026 г. по НОХД № 47/2025 г. на
Районен съд - Н., НК, VII-ми състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура - Б. обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С. И. М., роден на *** г. в гр.
К., обл. С.З. българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, управител на дружество, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „З.” бл. № ******, ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за това, че на 25.07.2018г., в гр.О., общ. Н., обл. Б., в аптека, находяща се на площад „С.“, чрез захващане и стискане с ръце в областта на лявата ръка причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основна /първа, проксимална/ фаланга на първи пръст /палец/ на лява ръка в областта на съчленяването с първа предкиткова кост на Т. К. К., ЕГН: ***, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник, с което е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.
Производството протече по общия ред, като бяха приобщени всички допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници.
В пледоарията си представителят на Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – Н., поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, като намира същото за безспорно доказано от субективна страна, а именно – че престъплението е виновно извършено от подсъдимия С. М. /при условията на евентуален умисъл/ и осъществява състава на средна телесна повреда. Счита, че с оглед механизма на причиняване на увреждането и съпътстващите деянието обстоятелства, както и предвид добрите характеристичните данни за подсъдимия, наказанието следва да се определи при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК - „Пробация“ с минималния законов срок, включваща двете основни мерки, като в тежест на подс. М. се възложат и сторените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски.
Повереникът на частния обвинител Т. К. – адв. П. Ч. от БАК счита обвинението за безспорно доказано, солидаризира се с изложените от държавното обвинение доводи и счита предложеното от него наказание за справедливо и целесъобразно. Моли, в полза на частния обвинител да бъдат присъдени сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар, съгласно доказателствата за извършването им.
Частният обвинител К. лично заявява на съда, че се придържа към казаното от повереника си.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Р. К. от АК - Б., поставяйки акцент върху особените и извънредни обстоятелства, при които е осъществено инкриминирано деяние, и върху изключително добрите характеристични данни за подсъдимия, отчитайки целите на наказанието, аргументира становище за малозначителност на случая по смисъла на чл. 9 от НК и моли за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият С. М. се явява лично в хода на съдебното производство и дава обяснения по обвинението, като заявява, че инцидентът се е случил в собствената му аптека, в която работи като фармацевт, в най-натоварения период от годината – през летния сезон и в ден, в който следобед е била извършена проверка от Изпълнителна агенция по лекарствата, приключила със съставяне на акт за установяване на административно нарушение – отпускане на медикамент без наличие на законоизискуемата рецепта за това.
Подсъдимият признава, че по повод съставянето на АУАН той и съпругата му, които били напуснали аптеката след като били на работа първа смяна до 14,00 часа, се върнали в обекта.
Спомня си, че съпругата му отишла десет минути преди него, като към момента, когато той влязъл в аптеката чул разговор между нея и клиентка, която искала да закупи лекарство, за което се изисква рецепта - „Промулут Нор“. Към този момент проверяващите били напуснали обекта, като подс. М., дочувайки искането на клиентката и виждайки съпругата си да го изпълнява, машинално казал „Не го давай! Знаеш, че ще ни глобят за това.“.
Заявява, че от там между него и пострадалата възникнал словесен конфликт, в който тя го питала „Какъв си ти, че да не ми го дава? От къде на къде ще ми казваш кое мога да взема и кое не?“, като в крайна сметка казал да взима лекарството и напусне аптеката. Твърди, че пострадалата продължила да спори, започнала да го засяга професионално с думите „Кой ти 1 е дал диплома?“, като независимо от последващите му настоявания да напусне обекта отказвала да излезе. В същото време, в аптеката имало още 3-4 човека, които чакали да бъдат обслужени, като някои си тръгнали, защото се уморили да чакат и да слушат спора. По този повод подс. М. твърди, че се принудил да излезе отпред в салона и да я помоли отново да напусне. Излизайки, пострадалата се обърнала, тъй като била с гръб, и го одрала по ръката. Тогава подсъдимият опитал да я хване и да я изведе от аптеката, като заявява, че не помни къде точно я е хванал, предполага, че е било за тялото. След като излезли извън аптеката подс. М. и клиентката продължили да спорят на висок тон, афектирани от случилото се, докато не дошла съпругата му да ги вразуми с думите „Спрете, няма смисъл“.
Подсъдимият я послушал и двамата си тръгнали. Посочва, че не е звънял на полиция за поведението на клиентката, както и че пострадалата не се е оплаквала от нищо до 19-20 ч. на следващия ден, когато дошла със своя приятелка отново в аптеката. Приятелката на К. влязла сама в обекта и започнала да обижда и заплашва подсъдимия, докато пострадалата стояла отвън с още двама мъже – с бинтована или гипсирана ръка. Впоследствие пострадалата също влязла с мъжете и казала на подс. М., че е ходила в спешна помощ, където са гипсирали ръката, защото пръстът е счупен. Мъжете, които съпровождали пострадалата му казали „Ако искаш, плати
2500 лева, за да нямаш проблеми. Иначе ще заведе дело.“.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си в хода на съдебните прения. В последната си дума заявява на съда, че след осем години желае справедливост и делото да приключи.
След проведено съдебно производство по общия ред и извършен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът при съобразяване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С. И. М. е роден на *** г. в гр. К., обл. С.З. българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, управител на дружество, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „З.” бл. № ******, ЕГН: **********. Подсъдимият е семеен с деца, трайно установен в гр. О., общ. Н., магистър-фармацефт по образование и собственик на аптека на пл. „С.“ № 3 в гр. О., като се ползва с добро име в обществото и няма данни за противообществени прояви в миналото си.
Към датата 25.07.2018 г. в собствената на подсъдимия аптека, стопанисвана чрез ЕТ „С. М.“ била извършена проверка от служители на Изпълнителна агенция по лекарствата, при която било установено административно нарушение на правилата за продажба на лекарства с рецепта. По време на проверката в обекта влязла пострадалата Т. К. и поискала от обслужващата я св. В. М. да продаде лекарствен продукт с наименование „Примолут Нор“, за който няма изискуемата по закон рецепта. Предвид отказа на св. М. да продаде лекарството без рецепта, вкл. след изразено по повод настояването на постр. К. становище от проверяващите, че ако това се случи ще наложат глоба на аптеката, пострадалата излязла и останала да чака пред обекта. След като проверката приключила и проверяващите напуснали аптеката постр. К. отново влязла вътре с идентично настояване да бъде продаден медикамента „Примолут Нор“ без нужната за това рецепта. Към момента, в който св. М. склонила да отпусне лекарството в нарушение на правилата в аптеката разговорът им бил възприет от подсъдимият, който като видял, че съпругата му предава лекарството на пострадалата клиентка направил забележка на К. и поискал да върне закупения продукт.
Подс. М. разяснил на постр. К., че това е нередно и наскоро в аптеката е била извършена проверка, но пострадалата отказала да върне закупеното лекарство, изразила възмущение от намесата на подсъдимия в обслужването от св. М., повишила тон и започнала да му търси сметка в какво качество взима отношение. Така, между пострадалата и подсъдимия се разразил словесен конфликт, при който подс. М. заявил на постр. К., че заради такива като нея тях ги глобяват и казал да напусне аптеката, тъй като пречи на работата. Пострадалата се възмутила от неформалните обръщения, използвани от подсъдимия спрямо нея, посочила, че забележката му следва да се отправи към служителката-продавач, а не към нея, и категорично отказала да се съобрази с искането му да напусне аптеката. Към този момент в аптеката имало и други клиенти, които изчаквали реда си, както на територията били и 2 други две служителки в обекта – св. А. И. и св. С. Б., които дочули спора. Подсъдимият, който се намирал в частта на аптеката с ограничен за клиентите достъп, се насочил да премине преградната врата, като същевременно пострадалата също се обърнала с гръб към него и се насочила към изхода на аптеката. Непосредствено пред изхода на аптеката между подс. М. и постр. К. настъпило съприкосновение, при което подсъдимият се опитал да избута в гръб с ръце пострадалата извън обекта, а пострадалата се обърнала и се опитала от своя страна да го отблъсне с ръце, като го одрала по ръката. По време на спречкването подс. М. хванал постр. К. за лявата ръка в областта между китката и дланта и я отвел в посока изхода на аптеката. Спорът между подсъдимия и пострадалата продължил и след като излезли пред аптеката, поради което постр. К. подала сигнал на ЕЕН 112. Пристигналите на място полицейски органи – св. А. С. и св. Е. Г. установили, че на място пред аптеката е само постр.
К. и указали правото да подаде жалба по случая.
След като се прибрала в хотелската си стая пострадалата разказала за случилото се на св. Т. М., с която била пристигнала на почивка в процесния период, като се оплакала от болка в палеца на лявата си ръка. Постр. К. приела обезболяващи, но след няколко часа получила оток и посиняване на палеца, поради което на следващия ден посетила УМБАЛ „С.А.“ – гр. В., където бил извършен медицински преглед и била направена рентгенова снимка, въз основа на които се констатирало счупване на основна фаланга на първи пръст на лява ръка. По повод констатираното счупване на постр. К. била поставена ортеза за срок от 30 дни.
От изготвените в хода на досъдебното производство единична съдебномедицинска експертиза № ***/2019 г. /л. 23-27, том II от ДП/ на вещото лице /в.л./ д-р И. Ц., единична съдебномедицинска експертиза № 218/2020 г. – основно и допълнително заключение /л. 3539 и л. 48-50, том II от ДП/ на в.л. д-р Д. Г., и тройна съдебномедицинска експертиза № ***/2021 г. /л. 53-58, том II от ДП/ на вещите лица доц. д-р В. Д., д-р Р. М. и д-р Д. Г., се установява, че на 25.07.2018 г. постр. К. е получила счупване на проксималната /основната или първата/ фаланга на палеца на лявата ръка в областта на съчленението с дланната кост – пълна фрактура с отделяне на малък фрагмент от ставния отдел на костта. Като найвероятен механизъм на причиняване на увреждането вещите лица единодушно посочват силно внезапно движение/ избутване /отвеждане на палеца/ разгъване на фалангата/ прилагане на сила по отношение на областта на съчленението му с дланта, като се поддържа, че травмата е засегнала хватателната функция /трайно затруднила е движението на горен ляв крайник за период повече от 30 дни /около 5-6 седмици или 1-1,5 месеца/.
В разпита си пред съда в.л. Г. посочва, че е възможно травмата да е била получена и при опит за отскубване при задържане, но при много трудно осъществим механизъм.
От своя страна и от името на тройната експертиза в.л. М. потвърждава, че за получаване на увреждането е необходимо отвеждане на палеца навън и е възможно да се получи при извИ.е, боричкане, хват на две ръце, вкл. по-рядко при падане. Пояснява, че е възможно и при получаване на травмата да отсъства силна болка предвид адреналина, малката засегната площ и местоположението – до ставата. Сочи, че болката при подобно увреждане произлиза от възникналия оток и вследствие движението на палеца, тъй като се разкъсва част от ставната капсула и се излива кръв от костните фрагменти.