Решение № 18156 от 09.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18156 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.ИЛ.АЛ. при участието на секретаря АЛ.В.Т. като разгледа докладваното от Г.ИЛ.АЛ. Гражданско дело № 20241110108844 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц.

Б. Д. срещу предпочитан ответник СК ВСС, изпълняваща функциите на ВСС и срещу евентуален ответник ПК към ВСС, изпълняваща функциите на ВПС, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № ВСС ****/13.03.2023г., като ищцата заемала длъжността „Стенограф“ в администрацията на Висшия съдебен съвет, звено „Стенографи“. Ищцата сочи, че със Заповед № ******/22.12.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 вр. чл. 355, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, поради получена най-ниска оценка за изпълнение на трудовите й задължения, а именно „оценка 5 неприемливо изпълнение“. Сочи се, че на 25.01.2024г. адвокатът на ищцата получил процесната заповед за уволнение, тъй като на 22.12.2023г. на работното си място ищцата получила стомашно неразположение и решила да си тръгне след консултация с личния си лекар.

Твърди, че в този момент служителка на човешки ресурси - Каролина Терзийска, влязла в кабинета на ищцата и настояла да и връчи Заповедта за уволнение. Ищцата заявила, че не се чувства добре и настояла да си тръгне.

Заявява се, че заповедта за уволнение била представена на служителките Д.П. и И. И., които с подписа си удостоверили отказа на ищцата да получи заповедта, като на заповедта е отбелязан час - 14:50 ч. Подчертава се, че на 1 ищцата бил издаден Болничен лист № Е *********, издаден в 13:04 ч. на същия ден, въз основа на Амбулаторен лист № ********** от извършен преглед от 12:40ч. на 22.12.2023 г.

Излагат се твърдения, че поставените на ищцата оценки на работата й от комисията по атестиране са необективни и необосновани. Сочи се, че съгласно чл. 17, ал.1 от Вътрешни правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, атестирането обхваща периода от 01 декември на текущата година до 30 ноември на следващата година, а в алинея 2 се предвижда, че на атестиране подлежат служителите, които имат прослужено време в администрацията на ВСС не по-малко от една година, а алинея 3 посочва, че служителите, прослужили по-малко от една година от назначаването на длъжност в администрацията на ВСС, се атестират през следващия атестационен период. В този смисъл се твърди, че е нарушена процедурата при атестиране на ищцата, тъй като атестирането е проведено в нарушение на вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, тъй като към датата на атестирането ищцата е работила по-малко от 10 месеца.

На следващо място се твърди, че е нарушен чл. 17, ал. 6 от Вътрешни правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, доколкото на ищцата не е било предоставена възможност да осъществи междинна среща със служителката Ц. Д. в резултата на която да поправи пропуските си в работата.

На следващо място се релевира становище, че е Заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена по време на използван болничен, поради което е налице закрила при уволнение по чл. 333 КТ и следва да е изискано становище на Инспекция по труда, каквото не е направено от ответника.

Претендира се да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 03.01.2024 г. до 03.07.2024 г., в размер от 13 314.00 лв., ведно със законната лихва считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното се предявяват се процесните искови претенции, с които се моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, както и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа.

В срока по чл. 131 ГПК предпочитания ответник е подал отговор на исковата молба, в която оспорва твърденията на ищцовата страна. Сочи, че съгласно чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен 2 срок от получаване на окончателната оценка.

Твърди се, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Вътрешните правила правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на ВСС (изм.заповед № 14497/28.11.2019г), атестирането на съдебните служители обхваща периода от 1 декември на предходната година до 30 ноември на текущата година, като чл. 17, ал. 2 предвиждал, че на атестиране подлежат служителите, които имат действително отработени наймалко 6 месеца в администрацията на ВСС за атестационния период, като съгласно ал. 3 служителите, които нямат действително отработени най-малко 6 месеца в администрацията на ВСС, се атестират през следващия атестационен период.

Сочи се, че при атестирането на ищцата били спазени всички регламентирани във Вътрешните правила процедури по атестация на съдебния служител, поради което не е налице опорочаване на процедурата, от което се прави извод, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата били изпълнени всички материалноправни предпоставки по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ.

Релевират се доводи за това, че на 22.12.2023 г., на ищцата била връчена заповед за уволнение № ВСС-******/22.12.2023 г. в нейно присъствие, като същата се запознала със съдържанието на заповедта и не е получила екземпляр от същата, което било удостоверени с подписа на трима служители. Сочи се, че издаденият на 22.12.2023 г. болничен лист в полза на ищцата, е издаден без действително последната да е посетила физически медицинско лице, доколкото последната до опита за връчване на заповедта за уволнение, се е намирала в сградата на ВСС.

Ответникът оспорва да е налице твърдяната от ищцата закрила по чл.

333, ал. 1, т. 4 от КТ, доколкото главният секретар, в качеството на работодател не е бил уведомен от ищцата за влошеното й здравословно състояние на датата на връчване на заповедта. На следващо място се поддържа, че връчването на заповед за уволнение по време на болничен отпуск, не опорочава самата заповед и не се отразява на нейната законосъобразност.

Поради горното, счита, че съгласно чл.335, ал.1, т.3 от КТ, трудовото правоотношение на ищцата било прекратено от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора без предизвестие, независимо, че последното било връчено през време на болничен.

Изтъква се, че разпоредбите на КТ относно закрилата на работниците и служителите по чл. 333 от КТ, не е приложима по отношение на съдебните служители при основанието по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ, т. к. в специалния закон такава защита не била предоставена на съдебния служител конкретно за това основание.

С оглед горепосоченото се твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна.

3

В срока за отговор, евентуалния ответник ПК към ВСС, изпълняваща функциите на ВПС, депозира отговор, с който намира предявените искове за недопустими, а в условията на евентуалност счита, че са неоснователни.

Твърди се, че трудовият договор с peг. №ВСС-****/13.03.2023г. с ищцата Ц. Д. бил сключен с ВСС, чрез Главния секретар Т.Д., в качеството му на Работодател на служителите във ВСС.

Изтъква се, че Общото събрание на ВСС и ВПС по чл. 1306, ал. 4, т. 2 от КРБ, във връзка с § 31, ал. 1 от ЗИД на ЗСВ /ДВ, бр. 18/01.03.2024 г./, изпълняващо функциите по чл. 30, ал. 2, т. 20 от ЗСВ със свое Решение по т.10 от Протокол 2/21.03.2024 г., е приело предложение за разпределение на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет в самостоятелни администрации към Съдийската и към Прокурорската колегии като към Съдийската колегия, която на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ, изпълнява функциите на ВСС, с ЕИК по 10 БУЛСТАТ

********, преминали трудовите правоотношения на съдебните служители.

Посочва, се че предвид изложеното, ответник по делото следва да бъде само и единствено СК ВСС, изпълняваща функциите на ВСС съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ, доколкото Прокурорската колегия е новосъздадено по силата на КРБ юридическо лице и последното няма как да е било работодател на ищцата в нито един момент от описания процес.

В условията на евентуалност, оспорва предявените искове по основание и размер.

Счита, че извършеното със Заповед № ВСС-******/22.12.2023 г. прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е правилно и законосъобразно. Релевира, че са налице всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседаени, провело се на 25.09.2024г., с оглед приетите изменения в Решение №13 от 2024г. и във връзка с конституционно дело №1 от 2024г., с които Конституционен съд е обявил за противоконституционни и невалидни от датата на влизане в сила на ЗИК на конституцията на Република България, промените които са приети във връзка със съдебната власт, в това число и разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска и на ПК, съдът на осн. чл. 227 ГПК по молба на ищеца е конституирал като ответник по делото ВСС.

При така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

4

В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала длъжността " Стенограф " и издаването на оспорената заповед, с която трудовото правоотношение е било прекратено

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно, че е извършено от компетентен орган, в изискуемата се по закон форма и срок, и при спазване на изискванията за реда за извършване на атестация на съдебния служител, съответно че е било налице използваното основание – получаване на най-ниската възможна окончателна оценка на ищцата по приложимите критерии.

С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са отделени фактите в доказателствена тежест на ищцата, а именно че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № ВСС ****/13.03.2023 г., като ищцата заемала длъжността „Стенограф“ в администрацията на Висшия съдебен съвет, звено „Стенографи“, както и че със Заповед № ВСС-******/22.12.2023 г., трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ, вр. с чл. 335, ал.1, т.3 КТ, поради получаване на най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността.

В разпоредбата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ е предвидено основание за прекратяване на трудовите правоотношения на определена категория служители – съдебните служители, без предизвестие, при получаване на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, което може да се реализира в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Относими към използваното в разглеждания случай основание са разпоредбите на Правилника за администрацията на съдилищата (П., обн. от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 91 от 23.10.2020 г., доп., бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 1.07.2024 г., попр., бр. 97 от 21.11.2023 г.), в който са разписани правилата за атестиране и повишаване в ранг на съдебните служите (глава 22 от П., чл. 158 – чл. 170 от Правилника), както и Вътрешните правила правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на ВСС утвърдени със заповед № 14321/27.11.2018г., изменени със заповед № 14497/28.11.2019г. на Главния секретар на ВСС, които доразвиват правилата на Правилника, а за неуредените случаи се прилага субсидиарно Кодекса на труда.